линасветлана
834 el resultado
Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...
  371 
Острие съм бил и преди.
Белезите ми го показват.
Гледай - животът върви!
Не седи, като теб, да доказва
колко има насам и натам ...
  454 
Об(л)ичам се в несигурния миг
и здраво стягам със въздишки
обувките на палавия вик –
емоциите носят своите каишки.
Готова съм за срещата си с Теб. ...
  397  10 
Простият сбор от инстинкти
мотивира човешкото тяло
да цени миговете стотинки.
Да ги осмисля в черно и бяло.
Да ги сресва и да ги роши ...
  390 
Вървя и спъвам се в небето.
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака. ...
  444  11 
Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...
  859  13 
Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...
  246 
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...
  884  14 
Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали ...
  223 
Обърнатата чаша на небето
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...
  806 
Невидимото с Видимото се разделя
с Любов, усмихваща се като Мона Лиза.
Целува мисълта за общата постеля
и заминава – надалеч е, а е все по-близо.
Домът въздиша. Прави първи опит ...
  469 
Напоследък вали и гърми.
Планината ухае на лято,
но е рано, все още, нали
да последваме птичето ято?
Да усетим тръпчивия дъх ...
  517 
Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята ...
  532  14 
При дадената дума се завръщам.
Денят е сух, а пътят е корав.
Почупил е краката на мнозина.
Внимателно пълзя. Не ходя прав.
При клетвата си влизам, като в църква - ...
  676  17 
Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...
  1021  12 
Прибирам се. Голямата умора
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...
  337 
Небе в очите ми… Вали.
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум – ...
  563  10  19 
Сини вечери, нежни и скромни.
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства. ...
  465  12 
Вие се и се превива
плетеницата човешка.
Пред икона – свещ –
моли се за здраве и за прошка.
Пламъкът трепти ...
  963  10 
Очите ти, съдебни заседатели,
сред делото, в което оцеляват,
невинни, взрени в самотата ми,
опитват някак да я пресъздават.
Следят, с наслада, аромата ѝ. ...
  550  12 
Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...
  362 
Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...
  1928  10  22 
Романтичната част от душата
се нуждае от баня и книга.
Много дълго стоя в нищетата.
Време беше да кресне:”Я стига!”
Стресна някаква мисъл бездомна ...
  690  17 
Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе. ...
  1106  12 
Отдавна търся нещо, кой знае къде завряно. Вероятно съм го дала някому, кога – не помня, защо – не знам. Като в хубавите филми на ужасите: спасението е в ръцете на потърпевшите, но кой ще оживее и кой ще умре, знае само Сценаристът.
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...
  1328  10  15 
Наказвам, за последно, Мисълта,
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...
  411 
Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...
  412 
През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...
  442  18 
Тогава, като тебе, можех да мечтая-
за някого и всичко помежду ни…
В уюта на моминската си стая,
завивах сънищата си, със светли думи.
Празнувах вярата си в любовта ...
  387  13 
Онази светла прошка, дето ми остави,
нечакана, неискана, с прегръдка нежна,
заклевям я (на яве и на сън) да ме забрави.
За мен е тя огромна радост, но е грешна.
Гърбът ми, тръгвайки си, оглуша, ...
  563 
(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -
остарява в душата ми днешният ден.
Липсва ми, онова, нашето, кафене.
Още ходиш ли там?! Да или... не?
Знам, въртят ни на малкия пръст ...
  466  15 
В началото
на Щастието
беше Ти-
стихийно бедствие;
човешко обещание. ...
  350  14 
Себичен е. Отрича
мрака, злобата, страха.
Да, в бяло се облича,
повярвал днес в духа.
От придобитите му ризи ...
  682  11 
Когато му потрябва дом,
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ ...
  404  16 
С моите ангели другаруваш и ти.
Знаеш по нещичко за живота им.
Как са родени. От какво ги боли.
Храниш ги. Галиш ги. И лекуваш.
Та нали, ако те се кротко споминат, ...
  405  11 
Клонче дрян в студа цъфти
с песента за новата пъртина.
Пее се за благодатни дни
в нея до година, до амина.
Вити и превити, със червен конец ...
  897  24 
Все същото годината върти
пред смаяния поглед на човека.
Редуват се сполуки и беди,
а младостта – отишла си полека.
Заклевам се, къде – не знам, ...
  1066  27 
Една любов във виното искри
и блясъкът ѝ леко заслепява.
Сърцата ни са зимни и добри
и някак неусетно се предават.
Доверието доста лесно ги опи… ...
  775  22 
Пуканки опукай, мамо.
Аз ще ги нанижа сам.
Помогни ми, моля, само
да отрежа клонче дрян.
И червен конец ще трябва, ...
  1023  15 
Удобен е рождественият ѝ кожух:
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...
  455  21 
Propuestas
: ??:??