линасветлана
765 el resultado
мъглата слезе твърде ниско
над локвите погълнали дъжда
и златото на лятната ни истина
превърна се естествено в ръжда
така се случва тук с листата ...
  284  12 
Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира. ...
  227 
сълзят
и си пробиват път
през вдигнати глави
и сведени в безсилие прегради
събират сили ...
  243 
играем
с неизречените думи
все още в тишината тук
животът
им задава важните въпроси ...
  195 
Маските нося(т)
както се носи щит пред тяло
с лека усмивка
с походка излъчваща щастие
стрес връз стреса на общото ...
  227 
Ти,
който се сещаш за мен
и ми пишеш в късната нощ,
след поредната блага ракия,
би ли направил за двама кафе, ...
  282 
Глаголът Съм се измори
от битката си с Битието.
Заряза всичко и се скри
далеч от пулса на сърцето.
Аритмията в линия събра ...
  337 
от пиле мляко трудно се добива
това го може само Любовта
по своя воля никога насила
тя всеки път превръща своите крила
в жлези бозайни в земноводна орис ...
  245 
Условия, с железни правила
размахват пръст, градят решетка.
Безценната ми свобода
живее, като птица, в клетка.
Изхранва се, предимно със зърна, ...
  246 
Беля съм
и съм била трън,
и камъче в обувката,
и запетая,
случайно срещната навън, ...
  271 
Все тая да е! В тези:
желаем здраве, благоденствие, живот
пред чаша, от която да отпие
умората
преди да се сбогува с този епизод… ...
  241 
намирам се където съм
в потока на живота
и плувам в своя свят-
листо изгубващо
усещането за посока ...
  190 
научени да мерим славата на пътя
със собствената мярка на ръста
изгубваме усещането за посока
и тихичко потъваме в пръста
да там е тъмно топло и уютно ...
  222 
тъгува ми се
ала само с теб
в онази странна светлина
от неугасващи в очите ни усмивки
тогава знам че всичко е наред ...
  258 
в изживените бури
в преживяната страст
който много говори
да мълчи го е страх
и не виждат душите ...
  490  13 
седем капчици сол
седем сладки сълзи
половинка живот
четвъртинка мечти
от това е омесен ...
  490  17 
Любовта ми говори.
Любовта ми мълчи.
Тя държи ми ръката
аз я милвам с очи.
И ме сгушва да чуя ...
  289  14 
Предвидимият хаос очаква
своя миг на покой.
Виж, и той като нас се надява
да векува, но с кой?
Аз съм твърде разумна- ...
  200 
Не черпи
с твоята мъка моите дяволи!
Вече са сити.
Уважавам отминалите любови,
но не пилея по тях ...
  308  11 
преди да се превърне в ден
нощта в прозореца се спря
огледа пламналото си лице
намръщи се на дългата коса
надникна в сянката на сън ...
  300 
Позволи ми
да заровя спомен
в почвата на близостта
твърде малък
много скромен ...
  184 
Сам
в онзи път
като път
срещам сплотявам разделям
времето в своята плът ...
  230 
Не, не ми се прибира отново
в самотата на твоите думи.
Остави ме с орлите да скитам,
в непознати небета и бури,
за да свия гнездо на открито. ...
  217 
Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви. ...
  207 
* на Ивет
този белег отдавна го носиш
твърде много на стигма прилича
беше време разделно за двама
време стъпкало всяко обичам ...
  236 
Компромисът
се измори
две дини под една и съща
мишница да носи.
Замисли се и се реши ...
  193 
Да, внезапно му поникна корен:
взе че влюби се във нечие небе.
По презумпция остава си свободен,
но свободен ли е всъщност или не.
Мислите го пращат право в ада. ...
  248 
разбирам
колко малко ме разбираш
кое те кара
да се взираш в мен
навярно ти се виждам ...
  227 
Избегнала
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя ...
  251 
Какво и колко струва на човек
куражът да си премълчава?
За себе си говори този век
и нещо свое ден след ден създава.
Картината- изпълнена със зов. ...
  158 
Пътувам с теб. От тук до там
и на обратно. Животът ни-волан,
извърта пътищата многократно.
Посрещат ни. Изпращат ни. Очакват.
Вали. Препича. Пак вали, и все е някак ...
  207 
Не е било…
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва ...
  308 
Време разделно: лице срещу маска,
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание. ...
  281 
Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева. ...
  266  16 
Гърбави.
Стръмни.
Скат върху скат.
Улици. Улички.
Свързват. Делят. ...
  336  14 
Все нагоре
... аз те тебе чекам мори
дома да си дойдеш...
народна песен
Песента се върти из простора, ...
  344  15 
в тишината блести като зеница
светлината на нежна милувка
синевата изтри всяка граница
няма вече лъжа и преструвка
върху белия лист на всемира ...
  286 
безкрайно Те(б) Обичам
и вдишвам близостта ти
и сдържам дълго дъх
за да се гмурна и доплувам
в тишината на словата ...
  283 
прегърбени
въпросите забиват нос
в земята под нозете си
и се започва
потребното разделяне на две и две ...
  248 
черешката на тортата
се приземи върху върха на бора
фатална грешка
плод на нечия техническа умора
събра за да извади навика от коловоза ...
  289 
Propuestas
: ??:??