лъвче
122 el resultado
провокирано от стиха "Есен" на Тодор Толев
Жълта дюля тупна
тежичко връз твоята глава.
В тази есен златолистна
как ума ти разигра?!! ...
  633 
Животът винаги ни дава
правото на избор и на собствен път,
защото Вселената до днеска не познава
добро и зло, ни прав, ни грешен път.
Какъвто избор да направиш, ...
  897 
Изкуството
приклекнало на тротоара,
като бездомно мъничко дете.
Надеждата в очите му прогаря…
прекрасните си музи, ...
  592 
Да играем
на чисто
и твърдо,
по мъжки!
Знаем, ...
  578 
Извел те Господ в този ден
душата ти да види слънце.
Незнайно как,
пътеката ти мина покрай мен -
припряната походка ...
  684  13 
До там, войводо, е най-високата ни кота.
До ръба на цървула и педя, да речем, отгоре,
че ни люлее овчата мисъл, цял свят го знае,
ама питаме кой, как и защо така ни орисал.
До там, войводо, ни е куражът юнашки, ...
  742  14 
Пиедесталът
с грохот се пропука.
А така се молех дъжд да не вали!
В краката ми се сипят
мъртви пеперуди. ...
  689 
Изгърбен, залезът по билото се свлича,
мечти се стапят в огнени искри.
Душата пепел е -
през пръстите изтича.
Онемяло е небето ...
  776 
Зачеркнали ме
от самото раждане.
Зачеркват ме
в началото на всеки път.
Животът, ...
  1449 
Хващам се за косите
и си измъквам сянката,
да не трепери
пред воя на кучета.
Храня ги с мръвки. От себе си. ...
  654 
Равноденствие
Слънчевият фалос нежно люби майката Земя.
***
Небесна арфа
Земята трепти в своя ОМ. ...
  587 
Моят град,
често ограбван
от велможи и бели яки,
честно, по-мъжки,
изкарва си хляба ...
  935 
Завивам болката си
в бяла кърпа,
като дъхав бащин хляб.
В чуждата страна
коматът не нагарча, ...
  806 
Помниш ли
онази светлоока Дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност ...
  743 
На гроба ти, Дяконе,
днес гарван не грачи.
Други гарвани вадят
незатворените твои очи,
забравили ...
  1014  11 
Какво си ми донесла, дъще?
От шепите ти блика светлината.
Дали не си успяла да разгърнеш
онази пъстра страница
от приказката за съдбата? ...
  647 
Посърнало утро
търси следи
по калдъръма на тихото село.
Смълчани,
потръпват стрехи, ...
  627 
Кървяха залези
по билото на дните.
Не можеше Зората да разсъмне.
Бог ругаеше от висините,
че мрежите си във пустини ...
  1511  11 
Не съм кристална чаша.
Груба угар са ми дните.
От много слънце и от вятър
преливах, докато те чаках.
В лоза извита, тънкостебла, ...
  601 
Обичта си -
бяла пътека, разстилам
пред дните ти,
мое дете.
Страхове майчини ...
  551 
Така се втурнах
всичко мое да ти давам!
Не знаех, че от даването ми
така боли.
Трънени пътеки ...
  607  13 
Разстреляна е всяка пролет,
във времето ни. С къс откос.
Луната, изтъргувана
във кукувичи полет,
вълчедавано ...
  635 
Нощта потрепна
в лятната си рокля,
прибрала в скута си
парченцe от любов.
Луната се търкулна, ...
  530 
за една светла душа в инвалидна количка
Детството
отряза плитките си палави,
скри ги в ракличка със чудеса.
Tихичко, на пръсти ...
  465 
Тръгваш си, младост.
Сребърни нишки
танцуват смълчани в косите.
В очите ти
звездопадно ...
  569 
Белокрила съм.
Душата ми се рее
в онези чудни светове,
там,
където Слънцето живее ...
  628 
Изтръпнало небе
надеждите
от себе си
на дрипи свлича.
Свирепа истина ...
  603  11 
Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми ...
  539 
мисъл
форма
красива
трансформа
в златното сечение ...
  418 
Когато
умножаваш чувствата ми,
не ме поставяй в тънка сметка.
Няма да ти се получа.
Изваждам се ...
  642 
Ръце, прегърнали студено кръста.
Небе, продрано от невиждащи очи.
В зениците напукани
сто дявола се връщат,
възседнали табуни без юзди. ...
  477 
Безмълвен
нощен диалог.
Чашите болят
в очакване.
Аз - лудо вино ...
  712 
Могилите
приличаха на мене.
Оголени
душите им звъняха,
напираха кристално да се случат ...
  599 
Нека, Господи, окаменее душата ми!
Нека само спре да боли...
и да не чувствам как умирам,
предадена от свои.
Угасна слънцето за мен... ...
  1037 
Не зная грях ли е това
или пък орисия,
урок ли е
или си сбъдната мечта?
Душата ми във твойта се пречиства ...
  723  12 
Завръщам се.
След толкова години
стоя пред бащината си врата...
Излез и посрещни ме,
аз съм същата - ...
  710  13 
***
Денят се разплака с тихичък дъжд.
Небето измито синьо се вгледа в мене.
Намигнах му -
под нежните ласки на летния дъжд,
целувка по въздуха пратих му. ...
  537 
на дъщеря ми
Живот, поставен върху рентгенова снимка,
надеждата изпаднала във кома,
игла и скалпел, после тъпа болка...
Господи, най-грешна ли съм на земята? ...
  806  11 
на дъщеря ми
Когато се роди,
аз много плаках - от щастие,
с най-радостни сълзи.
Такова щастие едва ли на земята ...
  875 
Всяка нощ, преди да заспя,
се моля на Бог да ме пази
от алчност и грешки,
облечени във суета.
Всеки ден, ...
  652 
Propuestas
: ??:??