mariankrystev
969 el resultado
Родопа, моя песенна обител,
най-страдала, но горда планина,
Орфеев дух, на слабите крепител,
съдбовен зов над буйни стремена;
вълшебница, сподавена въздишка, ...
  1237 
Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай ...
  486 
Небето слиза нощем при земята -
аз прегръщам твоите ръце,
мила мамо, тази нощ е свята
с пламъчето в моето сърце!
Мила мамо, тихо разкажи ми ...
  787 
При пълнолуние петлите бдят на двора
и съобщават времето през час.
А аз се будя с демони да споря
за изгрева, макар и не на глас;
за утрото, което ще събуди ...
  589 
Сърцето ми за обич не тъжи,
но този свят за мъката е тесен!
Обичаш ме Ти, Господи, нали,
щом блика в мен желание за песен!
Врата към Тебе търся всеки ден, ...
  522 
Само тази чаша не допих -
беше в нея виното тръпчиво,
ала беше то вино за стих -
алено, искрящо и пенливо!
В мене да пресекне песента ...
  484 
Пъстролетия носят душата
и чрез тях преоткриваш света,
щом животът добър без остатък
светла диря чертае с ръка,
под която лъжи и измени, ...
  432 
Над пристана се спуска вечер.
Жадуващо за миг покой,
морето вика отдалече,
а ти нашепваш: Мили мой!
Тревожни, дните отлетяха ...
  468 
Повярвай ми, такава те обичам -
дете, през смях, което още срича
на любовта задъханото слово!
Затрогнат, преоткривам те отново
нектар да пият устните тръпчиви... ...
  573 
Искай слънце и аз ще ти дам -
искай само, което го мога!
Искай огън - не искай тамян,
искай вяра, щом идваш с тревога!
Искай полъх, по-нежен от бриз, ...
  699 
Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете, ...
  577 
Сърцето ми более от любов,
а трябва да си тръгна, но не мога:
кипи страстта, в гърдите ми - тревога
и див копнеж, и сатанински зов!
Прегръщам те - тъй ласкава, но клета; ...
  629 
Ти искаше и можеше да вярваш,
и всеки ден си истинска за мен.
И с тебе през житейските пожари
минавам, от усмивка озарен -
пречистена от сълзи, накипели ...
  705  11 
Ако в очите ми угасне
последният негаснал пламък,
лицето ти - звезда най-ясна -
в съня ми искам да остане!
Любима, имам тебе само ...
  1001 
Дори и от любов - не ме предавай!
Обичаш ли - бъди докрая с мен!
Щом всеки грях пред Бога е платен,
греховната любов се опрощава!
Едничка теб желая, в теб се вричам! ...
  1109 
Божествен е сънят ми, че те има
и в мислите, и в зрящия ми ден!
Една си ти: тъй истинска за мен,
очаквана, желана и любима!
Добра и топла, ласкава ръка ...
  583 
След мене стаята ти ще е празна,
а тъмното зад прага ще те чака.
Часовникът самотно ще тиктака...
Ще ме потърсиш пак, ала – напразно!
Безпомощна ще бъдеш пред сълзите. ...
  581 
Трепетна, най–чувствена материя,
тялото ти търси топлина...
Дяволът е в мен и херувимски
ти нашепва божии слова!
Тъмната му сила сатанинска ...
  616 
Докоснах звезда...
Шепа лунен прашец
посребри ми косите – не крия!
Ти дойде - на челото
с момински венец, ...
  1132 
Неугледен, с издраскана буза,
приближава, кой мислиш– Гаврош?!
Парвенюта поглеждат го гузно,
попрелели в излишен разкош.
В уморения ритъм на времето ...
  412 
Едно листо самотно се отрони
от купола на златната липа,
премина през настръхналите клони
и бавно към земята полетя.
И в него аз съзрях - сред листопада ...
  637 
Видях как плаче есента,
навред листата позлатила -
не укорявай старостта
самотна, бледа, мълчалива.
Видях как бързата река ...
  499 
Непохватно те обичам,
ала истински -
може ли дъждът
да бъде спрян
и докрай пороят ...
  601 
Да те прегръщам искам – да не спирам:
сърцето ми за миг да не боли!
Животът е реална земна сила,
а в него най-красивото си ти! –
притегляне, по-силно от мечтата, ...
  857 
Не се наситих грешно да те искам,
в икона свята да те пресъздам,
и всеки ден, по–истинска и чиста,
да влизаш в поетичния ми храм!
Видение, жена или молитва, ...
  1181 
Каква ли орис двама ви събра
да страдате – без обич, до полуда:
история на тръпните сърца,
превърнали се в нощни пеперуди!
До вчера бяхте с ангелски крила, ...
  791 
Неестествено с теб се разминахме
по едничкия път към дома...
И удави се слънцето в синьото,
а в гърдите ми бликна сълза.
Сам видях те да идваш – желаната, ...
  870 
Не си отивай никога от мен!
Не се завръщай само да поплачеш!
Животът ми е тих, но уморен
от удари на касоразбивачи.
Дълбоко в мен остава само то – ...
  751 
Сънувах те... че ме целуваш
и с устни ме превръщаш в стих!
Сънувах как със мен палуваш –
с любов те окрилих!
Не беше сън – то бе наяве, ...
  1093 
Във всяка морска капка да открия
сълза от теб: след туй да я изпия
и с обич да ти върна радостта...
Горчилката морето да измие –
вълна подир вълна – с една магия – ...
  782 
Лицето ти е бяло, нежно цвете,
отпило от сълзите на дъжда.
Искри сред тях немигнала звезда–
знамение за влюбени поети.
Очи ми дай – да видя с тях звездите! ...
  1038 
Не поглеждай встрани:
още търся очите ти!
Твойте думи звънят като ноти.
Замълчи... замълчи... –
ангел нежен си ти, ...
  856 
Малинините устни на небето,
докоснали гръдта на планината,
изпиват мургавата вечер
и нежно галят тишината.
Ще литнат чайките по изгрев - ...
  603 
Леко ми е като зная,
че до мен си ти!
Устните ти щом позная,
моят стих лети!
Той достига надалеко, ...
  1226 
Полъх от душа, която ме докосва
и в съня ми идва да ме буди –
толкова е истинско и просто:
идваш ти и моят свят е чуден!
Искам те, защото си за мен ...
  1389 
Защо неспирно в моя ден вали?
Порой от дъжд на спомени предишни.
Аз толкова те чаках, но – уви! –
ти с пустото се сля в една въздишка.
Разбирам колко странно е това – ...
  890  14 
Звездецът вечерен над нас не узря.
По небесните морави въглени
приближавам към теб с нестинарска душа
и с сърце като огнена мълния!
Вечерникът лиричен е, гальовен, ...
  573 
Уморена си,
слаба и крехка,
с неизплакани още очи –
смееш се с глас,
а в косите ти трепкат ...
  686 
Да, зная, любовта, това си ти –
обичана, чаровна, възжелана!
Греховни са самотните души,
а аз съм сам, когато теб те няма!
Животът е небрежен, груб чудак, ...
  770 
Изгори ме и аз ще съм спомен -
шепа жълти и черни листа!
Но ще тръгна отново бездомен,
за да търся в живота бразда,
по която задъхан да стигна ...
  806 
Propuestas
: ??:??