MOJSEI
397 el resultado
Палачът хвана непокорната светица,
че тя над грубостите му се бе надсмяла,
решил да види във очите й сълзица,
мачкайки в душата й невинност бяла.
На помощника си заповяда:”Ти води! ...
  724  12 
- В постигнато любовно тъждество,
познах с теб дъха на тишината -
озареното за двама естество:
интимното ядро на красотата!
- Преминах, Мо, през адовите мъки ...
  761 
Инстинктът е жесток-
жената го усеща
и търси своя Бог
по нишката гореща.
  674  16 
Щом признаваш,
че сме близки,
с искрен,
но замиращ в преструвка глас,
нека да отхвърлим ...
  786  10 
С мен
си
толкоз откровен,
но непохватен,
когато за душата ми ...
  698 
Душата ти
трепти
за мен
в сравнения
непривични, ...
  708 
Мойсей съм аз и тук отново
чрез слово, не замръзнало, готово,
а с проникновение знайно,
на озарение безкрайно,
сред поети плахи, онемели ...
  676  13 
Стоя в размисъл пред твойта клада,
а там просъскват най-различни блудства -
садомазохизмът е наслада,
която демонстрира нови чувства.
Съзирам нещо странно – монахини ...
  604  10 
Ина:
-“Дали си виждал ада? Сигурно.
Рисуваш го с любовни краски.
За рая пишеш завладяващо.
Безкраен си. Като очакване.” ...
  650 
Поглеждам ти в сърцето
и виждам, че е цяло,
но защо ли пък лицето
така е пребледняло?
Съзирам, че в душата ...
  629 
Чух на сън, че даровита поетеса
се показала по нашите места-
глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –
за поетите – за да ни спасят честта!
-А, поетите – във унес й говоря – ...
  820 
Разбирам те добре, Огняна -
до вчера мила и засмяна,
а днес самата ти си кучка зла
с усещането ново – за жена.
В ситуация не привидна, ...
  738 
Съзирам сред поетите сръдня,
а нейната действителна воня
в талази зли ще ме удави,
желаейки да ме забрави…
Но тя защо да ме тревожи, ...
  763 
На Найден
Прогони поете,
белите призраци
от вледенените си нощи,
защото звездите ги заредих с отрова, ...
  612 
На Donnerjack
Потокът
на състоятелната същност
твори
свободния човек, ...
  717 
Към Геновева
Запя ти Джижи,
тъжна песен.
Не! Най-тъжна,
пята досега, ...
  761 
Lycki & Mojsei
Мо:
-Либийската ни нужда
създава в нас разпад,
и тя не ни е чужда, ...
  622 
Сърцата ни бдяха, защото видяха,
дори сред роднини, онези пустини,
които растяха, а също твърдяха,
че наште години са райски градини.
По пътя нелесен запяхме си песен ...
  721 
Познавам чувството на Иво-
ранено, тъжно и хапливо,
а любовта, изпепелена:
без семейство – каменна сълза,
не може да е споделена ...
  699  12 
Четейки “Терзания”
на Ангел Рангелов
Връхлитат нови нужди
в безкрайния разпад,
но те не са ми чужди, ...
  649  10 
Когато някой стиховете ни отвори,
ще сети екзистенциалните простори,
поели пътя на взаимност – приветливи
сред нови общности от хора отчуждени
и в редовете топли и красиви ...
  696  13 
В борба с годините, с теб, опитвам
да сътвориме поетично общество
и казваш ми, че както Дон Кихот политвам,
показвайки на всичките хуманно естество.
Такъв е простичкият ни, но помъдрял привет- ...
  678  13 
Наскоро бе – преди година:
влязохме в съюза брачен:
а той е райската градина,
в нея няма покрив мрачен.
Проблеми идват многократно, ...
  777 
Чрез тези стихове разчитам
да градиме пътя ни взаимен
и ето, пак ще се опитам
да уредя живота си интимен…
Над тез въпроси размишлявам- ...
  629 
Годините оставят и следи
със случки много - най-различни,
а любовта ни, както и преди,
чертае пътища прилични.
Прехласнати са ни душите, ...
  673 
В любов гориме толкоз време
и всеки внася щедро своя дял,
а тя превъзмогва тежко бреме
да не накърнява облика ни цял.
Виж, над двамата блести дъгата ...
  689 
Реших на теб да ти помогна
чрез поведение разумно
и стана нещо много чудно -
болката успях да превъзмогна
в бой с тежък предрасъдък, ...
  579 
Помогнах ти да почнеш да го мразиш
и себе си да почнеш да визираш –
пред него няма повече да лазиш:
душата си ти няма да презираш…
В обич всеотдайна, безрезервна, ...
  840  19 
- На себе си ти стана враг,
така – в самота изцяло -
нима не съм ти мил и драг:
коварство ли те е предало?
- Попаднах в капан кръвнишки, ...
  788 
Хайде днес да се напием-
радост буйна да добием
и да бъдем пак другари,
че света с вас владеем,
а пък стиховете стари ...
  811  16 
На Росица Петрова
-Как да бъдем винаги щастливи-
със сърца засмени и игриви,
щом с погледа унил, вторачен
бродим в пустиня на разлъка ...
  794 
(Миниатюри)
На Пауло Куельо
1. Когато разбереш,
че си обичан,
останалото зависи от теб. ...
  845  21 
На Брайан Адамс
и на Сайм

Посвещавам!
Когато срещнеш истинска жена, ...
  1192  24 
Към Ласка!
Познавам аз жената тъжна,
жадуваща за нежна ласка,
но винаги виновна, длъжна
да крие туй под тежка маска… ...
  791  18 
Тя ми каза, че е уморена –
и чрез стих ми го повтори:
чувствала се състарена,
но през болката си проговори.
Край брега си тя ме кани, ...
  655 
Щом ударите на веслата
докоснат с нежност и сърцата,
когато погледите станат нужни,
а думите – съвсем ненужни,
щом тласъкът на търсения бряг ...
  698  17 
- Двама пропукваме бавно леда –
всичко е сякаш толкоз познато,
щом аз със плуга оставям следа,
а ти бликваш в чувство благато.
- Утрото, Мо, събужда се сънно ...
  718  20 
В любов по теб
се поболях,
посърнах,
онемях унил –
дори в съня ти ...
  929  17 
(В три части)
І.
Жената смело маската си смъкна
Лъки:
-Каква е тази в нас умора- ...
  610  11 
Някой трябва да го каже,
но трябва да има
и кой да го чуе,
а като го чуе
и да го разбере ...
  802  20 
Propuestas
: ??:??