Палачът хвана непокорната светица,
че тя над грубостите му се бе надсмяла,
решил да види във очите й сълзица,
мачкайки в душата й невинност бяла.
На помощника си заповяда:”Ти води! ...
- В постигнато любовно тъждество,
познах с теб дъха на тишината -
озареното за двама естество:
интимното ядро на красотата!
- Преминах, Мо, през адовите мъки ...
Стоя в размисъл пред твойта клада,
а там просъскват най-различни блудства -
садомазохизмът е наслада,
която демонстрира нови чувства.
Съзирам нещо странно – монахини ...
Чух на сън, че даровита поетеса
се показала по нашите места-
глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –
за поетите – за да ни спасят честта!
-А, поетите – във унес й говоря – ...
Сърцата ни бдяха, защото видяха,
дори сред роднини, онези пустини,
които растяха, а също твърдяха,
че наште години са райски градини.
По пътя нелесен запяхме си песен ...
Когато някой стиховете ни отвори,
ще сети екзистенциалните простори,
поели пътя на взаимност – приветливи
сред нови общности от хора отчуждени
и в редовете топли и красиви ...
В борба с годините, с теб, опитвам
да сътвориме поетично общество
и казваш ми, че както Дон Кихот политвам,
показвайки на всичките хуманно естество.
Такъв е простичкият ни, но помъдрял привет- ...
В любов гориме толкоз време
и всеки внася щедро своя дял,
а тя превъзмогва тежко бреме
да не накърнява облика ни цял.
Виж, над двамата блести дъгата ...
Помогнах ти да почнеш да го мразиш
и себе си да почнеш да визираш –
пред него няма повече да лазиш:
душата си ти няма да презираш…
В обич всеотдайна, безрезервна, ...
- Двама пропукваме бавно леда –
всичко е сякаш толкоз познато,
щом аз със плуга оставям следа,
а ти бликваш в чувство благато.
- Утрото, Мо, събужда се сънно ...
