s7r
256 el resultado
С тебе ни събра случайността...
"Strange how my heart beats
to find I'm standing on your shore..."
Аз ли те поканих: "Мила, влез!",
та още даже сънен и замаян, ...
  1269  18 
Думите си идват и отиват.
Понякога от мислите ги гоня,
защото са в открита съпротива
с моята душа - една колона.
Има нещо меко като свила - ...
  809  13 
Ако можеше отново да ме галиш
с нежно цвете, с мънички листа -
щях да се превърна във спирала
и твоя ведър дъх да уловя.
Де да можех! Толкова бе трудно, ...
  675 
Ръка подпрял на близкия прозорец,
отново тайно мислех си за нас.
Ти дойде и с песен го отвори,
за да чуят всички твоя глас.
Преливаща от чувства ме целуна, ...
  899  12 
Небето боядисах във червено.
Тази вечер то ще бъде твое.
Трепка нещо в мъжките ми вени -
навярно радостта, че ти си моя.
И ще бъдеш! На предела на звездите, ...
  1470 
Мълчах, мълчах. Със седмици, с години!
Омръзна ми самотен да мълча!
Дори самотният човек си има име,
макар да е приятел със плача!
Спирах в мен човека да не плаче - ...
  696 
Бетонени квадрати тишина.
Сякаш от света си сам се криех.
Как попаднах там, кога - не знам -
но до мене се строшиха сто чинии
и станаха на прах. Но огнедишащ. ...
  689 
Нов живот започва след смъртта.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш, ...
  635 
Опитваше се всякак да ме имаш.
Изгаряше ти ден и нощ за мен.
А сърцето от очакване настина,
нестоплено от семпъл комплимент.
От лъжа поне. Да беше се престорила, ...
  656 
Отхвърлен съм. Така ненужен
съм на целия околен свят.
Защо изобщо се събуждам,
като все оставам непознат?
Избраха ме да бъда странен - ...
  731 
Ще отмина като утро. Без магьосник.
Магиите са за нещо недостъпно.
Ръцете на тила си ще кръстосам
и слепешката ще последвам твойте стъпки.
Но пак ще се родя. Във безметежност. ...
  660 
Перлени сълзи за теб изплаках,
дори не знаех ти дали видя.
Но аз те виках и те търсих, и те чаках;
ала болката направи ме пиян -
и аз не чувах ничии чужди вопли, ...
  685 
Отрови моя свят. И го захвърли.
(Бунището грознееше наблизо.)
Преряза с думи смутното ми гърло.
(Дори не ми издаде епикриза.)
Почерни моя ден. И го прониза. ...
  818  11 
Обичам те, болезнено,
обичам те - покрай звездните
предели на изкуството;
отвънка под небето ни -
обичам те - ...
  1147  11 
Нощем пиша, нощем съчинявам
с много нежност стихове за теб.
Четейки ги сред синьото небе
слънцето разплакано изгрява.
И само нощем звездната ми аура ...
  877 
Денят, когато се влюбя,
ще бъде за мен най-прекрасен.
Най-щастливият сред всичките люде
тогаз ще съм аз (то е ясно).
Защото човек, щом се влюбва, ...
  1419  14 
И в кошмарите не бях дори сънувал,
че момиче като тебе ще загубя.
Не бях помислял, нито пророкувал -
да бе кошмар, о, щях да се събудя!
Но ти не бе! И нещо ме ограби, ...
  824 
* ха-ха, това стихотворение наистина съм го писал в нетрезво състояние, но сега го слагам на трезва глава, защото държа на него :)
Пиян съм. Точно тази вечер
реших отново да пропиша.
Да вървя по старата пътечка
на любовно плетостишие. ...
  625 
Един на друг сме чужди, но нима -
можем да сме някак по-различни?
Разминахме се бързо, без вина -
на безкрайно непознати днес приличахме.
Отделихме си по поглед, но кога ...
  678 
Някъде в началото на юни.
Слънцето изгря на хоризонта.
Трепереше душата - като струна
(сякаш я преследва вагабонтин).
Но не видях по пътя си разбойник. ...
  607 
Дори не си свали обувките -
влизайки нощес при мен.
Смехът, прегръдките, целувките -
тях забравила ги бе.
Само за да се простиш със всичкото, ...
  711 
Животът ми е пълен с нежни стихове,
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.
Покажи ми, че прочиташ всички "хроники", ...
  5467  10 
Твоите копринени бикини,
искрящи като лъч във летен ден,
изплуват в мен, откакто си замина.
Така болезнено ми липсват те.
По бедрата ти изящни, гладки, фини - ...
  1095  15 
Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?
Коя си ти - летяща като песен ...
  559 
Любовта - това не е да ме променяш.
Не се надявай, че ще стана верен роб
и твойта наглост ще е опростена.
Аз съм прям. Не мога да съм сноб.
Любовта - това не е да ме прегръщаш - ...
  634 
Да погаля твоята коса,
засияла като светло утро.
Да те посипя със роса.
А тихи гласове нечути
да ми казват да мълча. ...
  689 
Дъждовното момиче се събуди
с една последна капка на дъжда.
Сноп дъги. Какво красиво утро!
Каква прекрасна рожба на съня!
Във улуците събираните капки ...
  905 
Докога ще търся бляскавия смисъл
на това да дишам, чувствам и обичам?
Докога ще ме тормози тази мисъл -
дали харесван съм от някакво момиче?
Защото, честно казано, омръзва ...
  686 
Светлината от нощта се бе явила,
окъпана от звезден океан,
ти блестеше с нечовешка сила.
И аз поисках също да съм там.
Разпръснала от своята магия, ...
  709 
"Усмихвай се, човече" - казват ми -
"Поздравления за силната поезия!".
Всички я харесват, но дали
прочитайки я те не ми се плезят?
Не се ли подиграват всички с мен, ...
  678  10 
Боля ме. Като гилза от куршум,
забравена във парещия пясък.
Но когато се разстенах, ти не чу.
Ти не трепна. Ти дори не спря се.
А разкъса ме студеният ти ум. ...
  685 
Странно е - от гледката на мъж
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.
За мене си. Понякога не си. ...
  680 
Продаде ми любов. Любов гореща.
Дори опарих устните си сам.
Но пак стоеше ти пред мен - отсреща -
и галеше ме с огнена коса.
От сърце усетих обич. Но и тежест - ...
  1192 
*специален поздрав за i2na
Годините, когато отминават,
тогава ли умира любовта?
За постъпките си щом не съжалявам
и не изпитвам вече чувство за вина, ...
  617 
По тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
Но аз се дърпам. Имам ли вина
за туй, че вече с мъка те издържам?
Жестоко искаш да се влюбиш в мен. ...
  783  14 
Трепетно шумяха твойте стъпки -
по трънливия, така неравен път.
Въздухът тежеше, но на глътки -
ти поемаше, ти вдишваше светът!
Ти блестеше! Сякаш лунен камък ...
  675 
Ако поискаш любовта си да ти дам -
океан ще те залее чак до пояс.
Но ти се криеш зад измислен параван
и не искаш да признаеш, че си моя.
Ако поискаш само капка от дъжда, ...
  782  14 
Срещна ли се с твойто вечно "утре",
срещнеш ли се с мойто вечно "днес" -
по-къс ще е животът със минута.
А ти отне ми цели часове.
По часовника ми след като оставиш ...
  698 
Детелините във парка се усмихват.
Зелените им, мънички листа,
заслушани във вятъра, притихват.
И всичко е готово за тъга.
Химикалката ми трепва като струна ...
  572 
Днес цветята вечно ни припяват -
със звънкия си глас наперен, чист.
Поглеждам ги и нежно се прозявам,
и готов съм да напълня този лист -
с туй как самите те, цветята, ...
  712 
Propuestas
: ??:??