selene727
129 el resultado
Приплъзвам се по тишината с черна роба
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм. ...
  696 
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...
  1095  23 
Ставам тежка след третата глътка.
Цяла чаша от мен да изпиеш
и ставаш проклет.
Ставам тежка след третата мъка.
Още по-лоша съм - пробваш ли с лед. ...
  1615 
приятелството
е широко яке
и във него
можем да се пъхнем двамата
ала да знаеш ...
  604 
Кое да сторя - той в ръцете ми умира?
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира? ...
  628 
/посветено/
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се ...
  1167  17 
/посветено/
Губим ли се
или се намираме,
не зная.
Още ли проблясва ...
  520 
Защо говориш на кучето като на дете
Та то е вече старо
14 години от живота е видяло
И скоро, твърде скоро
Ще умре ...
  451 
Кукай, кукай, кукувичке,
със стотинки съм във джоба!
Кукай, кукай,
пък дано да станат много!
А пък щастията... ...
  454 
Сърцето на лъва е стъклено.
Разтапяло е - не метал,
а камъни.
Скали, в които са потъвали
въздишките на морското ...
  588 
Чета поезия -
за да напиша твоето стихотворение.
Не мога да намеря думите
във хаоса от чувстване.
Един такъв... ...
  658 
Бледа
Безцветна
Безкръвна
Луната
Е пълна ...
  583 
*мое*
моето
нищо
и никакво
нищо ...
  467 
Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена ...
  872  13 
отпечатъци от време,
стигащо хилядолетия -
те все някога ще избледнеят,
също както мимолетното...
  568 
Над всичко, що е неспокойно,
царува бялото пространство.
И всичко там е бяло
както Цялост -
със цвят на истинска усмивка. ...
  613 
понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...
  547 
...
и значи всичко се приключва
със няколко разведени обятия?
С поизтънелите ни две усмивки,
несмеещи да се погледнат във очите? ...
  576 
Как искам да те нарисувам -
да вляза в твоето лице.
Как искам да те изсънувам
и да ми минат твоите ръце.
Как искам да те извися нагоре, ...
  785  10 
обръщаш се
към свишето
с очи
завърнати навътре
три- ...
  491 
Прилив.
Вълната разбива рапани.
В скалите.
Издига се.
Мощ насъбрана. ...
  674  17 
Целувах ли твоите устни?!
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга. ...
  784  18 
Тъжно е.
Когато губиш дланите си -
неспособни да се съберат от мъка.
Неизбежната агония на безучастност.
Думите ...
  484 
По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...
  753  23 
опитах се да се догоня
но не можах
и изостанах
та да се блъсне
моят гръб във мен
  743  10 
Есента настъпва розова
и пристъпва праг след праг
по грифа на уюта.
Със намокрен сивкав прах -
залепен за улицата глуха, ...
  522 
Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт. ...
  494 
Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...
  494 
Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...
  400 
Хоризонтала на вълнуващи се мисли
разтегля права на безбрежност
в отрязъка небе-вода.
В единство на контрастна нежност,
притеглен в мах на бриза - ...
  623 
Събуждам се.
Излизам ясна на перваза.
И здраво стъпила на него -
разголвам бялата си гръд.
Събличам се - ...
  634 
Благодаря на Мисана, че пое
инициативата да
редактира следното стихо!
Винаги ще съм ти признателна
за всичко! - Ина ...
  571 
Снегът ще ме пречисти вероятно:
за някой по-красив, или пък същ живот.
Без въздуха дали ще е приятно?!
Дали ще е приятно и без тоз хомот?!
XII12
  561  10 
Аз сама избрах
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...
  1078  10 
Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...
  571 
Вали ли нещо друго със цигарения дим,
освен беззвучие?
Валят май няколко минути също,
пришити в наметалото на вечността.
А кръпките от облачно - ...
  660  15 
Разказваш ми
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана, ...
  1275 
якето ми
виси
безжизнено-изморено
на стола
в хола ...
  720  12 
Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално. ...
  544 
До момента, във който се върнеш
във мене,
вода -
до тогава ще скитам пустинно.
Отмалелият пясък ще се спъва ...
  604  16 
Propuestas
: ??:??