sofia_air (Людмила Билярска) - Obras

Къщата 🇧🇬

И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава -
един чаршаф провесен на тела...
Домът наполовината завършен. ...

sofia_air

Poesía » Otra

2010-08-22T20:03:38+03:00 875 19

Атон 🇧🇬

АТОН
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда. ...

sofia_air

Poesía » Otra

2010-08-15T23:59:28+03:00 768 7

До дъно... 🇧🇬

ДО ДЪНО...
Забравям всички грозни гласове –
от писъци на мълнии и бури...
Зловещи сенки, влачещи нозе...
Във зоната на здрача нека бъдат! ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-08-11T08:37:30+03:00 752 7

Полет над прерията 🇧🇬

ПОЛЕТ НАД ПРЕРИЯТА
Сама жена сред пулса на света –
е същата зад ослепели щори.
И точно тази ровила снега,
премръзналото стръкче да намери. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-07-29T22:00:16+03:00 892 8

Сега 🇧🇬

СЕГА
О, стига със тези безкрайни заблуди –
екзотика, остров накрай на света.
Аз искам до тебе сега да се будя.
До твойте ръце да потрепвам в съня. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-07-28T22:39:04+03:00 799 5

За теб... 🇧🇬

Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов
да се разгъне ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-07-22T23:28:19+03:00 1.2K 15

Остани 🇧🇬

ОСТАНИ
Навсякъде се вглеждах да те видя -
във всяка стъпка на новодошъл.
Във стиховете ровех да открия
позната дума от жадуван стил... ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-07-17T19:53:18+03:00 939 16

Ден в синьо 🇧🇬

Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими. ...

sofia_air

Poesía

2010-07-13T15:44:31+03:00 854 16

Здрачаване 🇧🇬

А здрачината, гребнала подквас
от нощите - плътнее, става гъста...
Звънците на прииждащи стада,
със медовина тъмното наръсват.
Разнася се гласът на свят покой - ...

sofia_air

Poesía

2010-07-10T23:25:15+03:00 944 9

Проникна и в съня ми 🇧🇬

Проникна с нежен взлом и във съня ми.
Невероятен си. И как успя?
Любов ли е това? Или е друго?
Разтърсват ме и стъпките в жарта...
Рубинен е сънят и ще го нося, ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-06-22T11:10:00+03:00 893 6

То пожела... 🇧🇬

Събрах през сълзи
думите изречени...
Макар и да болят -
от тебе бяха.
И питах се - ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-06-13T21:29:38+03:00 864 15

До портата... 🇧🇬

Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-06-08T09:39:02+03:00 903 9

Врата на Оазиса 🇧🇬

И ще вървя, докато има път...
Докато ти на някоя пресечка
ме хванеш нежно за ръка такъв,
какъвто небесата го отреждат...
И няма да поглеждаме назад. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-06-05T10:50:22+03:00 778 8

На студения бряг 🇧🇬

Не се учудвам. Все ми е едно -
че пясъкът под мене студенее.
Че чайките ме мяркат под око.
И съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене, ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-06-03T14:54:38+03:00 819 15

То прохождаше 🇧🇬

МИР И ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА!
Заглаждаше света под първите си стъпки.
Изправяше неравности, наклони и ъгли...
Денят се залюля, а после се закотви -
едно момченце диплеше вълни... ...

sofia_air

Poesía » Otra

2010-06-01T10:51:39+03:00 705 10

Момиче на реката 🇧🇬

Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите. ...

sofia_air

Poesía

2010-05-29T16:18:59+03:00 864 12

С теб през пластовете на вековете 🇧🇬

(среща)
Забързана съм. Вече се здрачава.
Горещо е. От дни е суховей.
Напукани са устните и парят,
а тънкото платно по мен хладнее. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-05-25T12:16:55+03:00 902 17

Беше Той 🇧🇬

Той стоеше встрани, за да чака реда си.
Моя възраст, навярно, или някъде там.
Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...
Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.
Който знае да мине невредимо през буря. ...

sofia_air

Poesía

2010-05-23T20:39:22+03:00 941 16

Живеем като в сън 🇧🇬

Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен... И аз я топля.
Когато си сред хора и сред шум - ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-05-22T20:07:23+03:00 801 12

Щастливо небе 🇧🇬

Ако бях годеница на шейх,
щях да имам палат, диаманти...
И на яхтата с личния герб
ще разпускам под палми гиганти.
Ако имах съпруг милионер, ...

sofia_air

Poesía

2010-05-21T07:43:32+03:00 641 6

Ранено 🇧🇬

Обикнах те. Потегли вик във мен.
Понесе ме в дълбокото дълбоко.
Обикна ме. В мълчание вглъбен,
рисуваш светостта ни като постник.
Обрекох се. Отдавам се докрай. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-05-20T21:01:26+03:00 866 11

Обичам всичко в теб 🇧🇬

Обичам всяка точица по теб.
И бръчица. И петънце. И сянка.
И погледа ти строг. И твоя тен.
Обичам всичко, заедно с дъха ти.
И твоя гняв. И кроткия ти миг. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-05-18T10:10:20+03:00 1.4K 15

Повярвали във вечност... 🇧🇬

ПОВЯРВАЛИ ВЪВ ВЕЧНОСТ...
Вървим по детски - боси по брега.
Под стъпките ни студенее пясъкът.
Ревнивите вълни ги трият с вой
и ги отнасят в светлата прозрачност. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-05-07T15:06:54+03:00 906 17

През Океана 🇧🇬

ТРИ***
Когато градът ти заспи като сгушена птица,
морето приспивно изрежда му песни-мъниста.
Прозорци, изгубени - в черното вперват зеници...
Заслушан във тъмното, ти се привеждаш над листа. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-05-06T23:34:35+03:00 815

Над горящия хребет 🇧🇬

Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-05-03T00:19:26+03:00 810 19

Три букви 🇧🇬

ТРИ БУКВИ
Три букви на трима мъже
приютява от изгрев деня ми.
Всяка своето място кове.
Всяка плиска различно кръвта ми. ...

sofia_air

Poesía

2010-04-30T20:53:10+03:00 800 7

Отново 🇧🇬

ОТНОВО
И закрих
с длан лице, да не гледам брега -
как се срива с подвижните пясъци...
Стават дъно под мътен порой, ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-04-29T09:00:30+03:00 878 16

Всеки ред... 🇧🇬

ВСЕКИ РЕД...
Завръщам се към онзи първи лист...
И се опитвам пак да го отворя.
Във него има много празноти...
И кратък ред, във който ти говориш... ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-04-24T10:38:31+03:00 834 11

При чешмата 🇧🇬

Два чучура пият на утро звъна,
щастливо със слънце се плискат.
А после се вливат в гласа на нощта,
щурците и вятъра в листите.
Два чучура мокрят момински чела ...

sofia_air

Poesía » Otra

2010-04-23T10:37:01+03:00 818 8

Сбогом 🇧🇬

Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри.
Измислените майки. ...

sofia_air

Poesía

2010-04-18T11:14:44+03:00 870 15

Плод от мойте шепи 🇧🇬

Тръгни със мен и вдишвай красота,
последвай свойта плаха самодива...
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.
Ще ни омайва тръпният букак. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-04-17T22:21:52+03:00 690 10

Искам да ти пиша 🇧🇬

Отиде си и август...
Ще въздъхне март...
Надеждата измръзнала отново ще покълне.
За бурите в душата ми навярно си узнал? -
на късната любов познах добре цената. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-04-11T09:56:31+03:00 1.2K 17

Стопява се... 🇧🇬

А храмът ми, където те шептях
под стволовете горди -
е утихнал.
Над езерото, хълма, над брега,
онези звуци спряха да се сипват... ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-04-06T14:44:07+03:00 767 13

Очаквам те... 🇧🇬

Знам колко ти е трудно... Не мисли.
И как ме криеш в тайници от всички.
Дори без звук те чувам да крещиш -
обичам те. Повярвай, теб обичам.
Боли ме, че пристъпваш все по жар... ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-04-01T20:02:09+03:00 1.8K 14

Внезапно небе... 🇧🇬

Пречупени дървета с мъртва плът,
треви изпити от студа до сиво.
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-03-25T08:50:07+02:00 1.2K 10

Началото... 🇧🇬

Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-03-23T09:40:55+02:00 632 8

Сълза на утро... 🇧🇬

Сред твоите жита съм нежен цвят.
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак...
Със вятъра врабче към теб се люшва.
* ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-03-21T18:51:47+02:00 938 11

От високото на птиците... 🇧🇬

Споделям твоя път и все не знам –
как ли изглеждам – точица в безкрая?
От думите за теб, съграждам храм...
Но всичко ли е? И дали това е?...
Летиш красиво – горд, разкрепостен - ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-03-20T16:08:46+02:00 719 8

Твойто мъжко "Да"... 🇧🇬

За радост пиша, а във мен тъга.
Пътеки от тъга. И магистрали.
Понякога се питам: докога?
Нима ще тръгна... без да ме погали?...
Самотна съм до болка и до смърт. ...

sofia_air

Poesía » De amor

2010-03-11T14:32:58+02:00 797 6

Вик в нощта... 🇧🇬

Под стъпките на вятъра, дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери.
Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх. ...

sofia_air

Poesía » Otra

2010-03-07T18:59:08+02:00 655 7