Вестин
153 el resultado
Ще се науча да те чакам!
(На теб)
Искаш ли да седнем двама -
очи в очи -
аз на този стол, а ти отсреща? ...
  956 
Изгубената дума
Сред всичките тези намръщени и усмихнати хора,
излитащи-кацащи по тролейните писти,
няма кой окапалата есенна шума
в обутите им нозе да разлисти ...
  575  13 
Аз не съм глобалист, но и "анти" не съм.
Аз съм просто човек. Но щом така се зова,
щом чувствам и дишам, как да не съм
хуманист! Щом започна лова,
и щом въздуха дишат бомбени взривове, ...
  676 
Моя си, моя, единствено моя!
Твой съм единствено, твой!
Не питам, но искам само да знаеш,
че когато решиш, ако ти пожелаеш,
само поискай да бъда със теб, ...
  1063 
Тишината на мъртвите -
звучи като филмова реплика,
чернобяла и тиха.
Тишината на мъртви амбиции
и избелели на слънце мечти. ...
  685 
Приказка за конете и камшика
- Спрете, спрете! – пресипнало цвилеха конете.
Пищяха запенени, от болка озъбени.
- Не издържаме вече! Спрете за Бога!
- Горят дробовете и въздух не стига! ...
  664  10 
Приказка за свинете и горските животни
- Ние не сме просто животни! Ние сме благородни свине!
Рекли свинете на другите горски и полски животни.
- Почитание царско дължите поне! – добавили възмутените аристократични свине.
Горките горски и полски животни. Да бяха проверили! ...
  1147 
Приказка за слепите и хлебарките
Блокът на слепите е пълен с хлебарки.
Но слепите, нали са незрящи, не знаят,
че мечтите им шарени, всъщност са жалки
телевизионни илюзии, разкъсани като тапетите, ...
  557 
Две жени на пейката, зад мен,
седят и смятат печалбата си от пазара.
- Храна
(Пазарните кебапчета и недопечен хляб)
- Цигари ...
  483 
„Дъжд и слънце над Сена”.
Господи, Превер! Какъв контраст със София,
сега в алуминий и стъкло подмладена.
Лондонска мъгла на „Дондуков” полегна.
Изгниват и гняв и съвест и страст. ...
  621 
Някакво неосъзнато чувство за далечна тревога…
Дали защото се натрупа умора –
работа много, по тринайсет часа на ден.
А може би радостта бе много голяма –
приятел се жени – мигът разтърсващ и съкровен. ...
  1158 
Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,
под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод, ...
  606  11 
Поисках кожата си да сменя,
тъй както стара, бялата луна
разголва се без срам, сред нощ.
Поисках болката да съблека,
като бельо на блудстваща жена. ...
  643  13 
Шизократични лица
Циганката
Циганка съм неграмотна -
с пет деца
и три в пръстта. ...
  549 
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха ...
  680 
Отражение
Сред моста се спрях безработен.
Бездомно, с цигара унесен стоях –
безцелно...
и злобно, безделно самотен. ...
  512 
Над тленен гроб раздвижи се пръстта.
Ръце протегнал над тревата,
на времето юздите улових. Смъртта
проклех запенен и повиках Сатаната.
И дълго спорихме със него в монолог, ...
  680 
Неродени моми
Неродени моми, неродени моми
прокудени тичат във гъстия мрак.
Аз стоя отстрани и ги гледам сами -
изгарят в пожара на нощния град. ...
  528 
Аз съм всичко и нищо...
дървото огнищно,
и мократа пепел.
Аз съм купата с вишни
и косът в очите ти житни. ...
  821  10 
Тук всеки стих е изстрел.
Куршум е нашето чело.
Барут е болката зад него.
Димът остава, като мисъл,
облъхва нечие перо. ...
  810 
Моето дърво
Дърво самотно – престарял войник,
лицето белег, а снагата рани;
препуска конник пожълтял, велик –
напрегнал мищци корени да брани. ...
  671  11 
Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.
Не беше тихо в младостта. ...
  695  12 
Отлетяха вчера белите лястовици,
но белият гълъб кацна на нашите улици...
Но дали сред хиляди гарвани,
не сме забравили за белия гълъб в нас
Поздрави, Ралица!
  448 
Искам да ти дам без капка свян
от пролетните дъждове молитва.
Но ти недей разумно се опитва
да разгадаеш пурпурния блян
на залеза от прилепи премрежен. ...
  589  12 
Говоря, тази вечер, с моя град.
Цигара паля, нищо, че не пуша...
да не е прозорецът ми тъмен.
Долавям в мен, във въздуха, че има глад.
И на балкона стръмен слушам, ...
  524 
Денят се роди, пробуди сияйно
сред небеса, на място потайно.
Свежо настръхнал дипли тревите.
Росно лице,
извил към звездите, ...
  538 
По вертикалата
Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци. ...
  563  10 
Пророчеството...
(...на едно несбъднато поколение)
Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен - ...
  546 
Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края ...
  640 
Тръпно пробужда се новият ден –
гол и бездомен сирак.
От първи лъчи ослепен,
нахлу в мъртво пустия град.
Огледа се тихо и някак смутен, ...
  597  10 
Късно е да се връщам.
Далечен и стръмен съм.
При теб да остана... ще може ли?
Безспир се завръщам,
но съм така изморен. Тъмно е... ...
  486 
Прочетох се отзад-напред, преди...
Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи - ...
  876 
Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда. ...
  574 
Уличен канал,
изпълнен цял
с чуждо щастие, с успехи.
Уличен канал,
запушен цял ...
  535 
Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи, ...
  517 
Готини сме, всички сме готини.
Отвън винаги бели,
като сняг преди Коледа.
Отвътре чисти и смели,
като ново оръжие. ...
  590 
Разстояния
Мъж съм
и по мъжки ще ти призная –
слаб съм понякога...
Жена си ...
  554 
Важното е да споделяш –
да нахраниш птиците...
... разбира се и да обичаш.
Но най-важното е да обичаш себе си,
за да можеш да обичаш другите... ...
  603  10 
Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме... ...
  746 
Омагьосаните булеварди
Омагьосаните черно-бели булеварди,
трасирани с мъгла и детски стъпки;
Женски гръб, бедра и тротоари –
дъждовни, целите на светли кръпки. ...
  550 
Propuestas
: ??:??