vseki.sledvasht
104 el resultado
Застой пред отворения прозорец.
Какво ли значи онзи дъжд?
Познати лица в калните локви.
Износена амбалажна хартия, творчество...
Параноята идва с кое? ...
Какво ли значи онзи дъжд?
Познати лица в калните локви.
Износена амбалажна хартия, творчество...
Параноята идва с кое? ...
844
1
- ... Ха-ха-ха-ха!!!
- Като прочетен вестник си!?
. . . . .
Онзи, духовен дом, в който бездомникът
озари светъл праг на смирението... ...
- Като прочетен вестник си!?
. . . . .
Онзи, духовен дом, в който бездомникът
озари светъл праг на смирението... ...
1037
3
Хвърлих се в празнотата на сивия стих.
В усмивката на тишината на Прометей огъня разпалих.
И отпих глътка въздух от уморени гърди!
Радост безвъзвратна мен, скитника, за миг да приюти!
И отрано безцветни ръце да рисуват красотата на онзи възход, ...
В усмивката на тишината на Прометей огъня разпалих.
И отпих глътка въздух от уморени гърди!
Радост безвъзвратна мен, скитника, за миг да приюти!
И отрано безцветни ръце да рисуват красотата на онзи възход, ...
603
1
Аз утре не знам къде ще се събудя!
Не искам и да знам какъв ще бъда с име друго?
Просто ще се събудя и ще тръгна. - Накъде?
Не ме бива да играя в отбор. Искам всичко!
Не, аз наистина не се шегувам. Готов съм! ...
Не искам и да знам какъв ще бъда с име друго?
Просто ще се събудя и ще тръгна. - Накъде?
Не ме бива да играя в отбор. Искам всичко!
Не, аз наистина не се шегувам. Готов съм! ...
574
3
Аз нямам нищо.
Нищо освен себе си!
И думите, които пиша...
не са мои. Те са на душата ми.
Аз не чувствам нищо. ...
Нищо освен себе си!
И думите, които пиша...
не са мои. Те са на душата ми.
Аз не чувствам нищо. ...
570
5
Къде да се скрия да пиша?
Къде да намеря миг покой?
Смъртта ми е толкова чужда,
Животът уж ме има за свой!
Отрано се скитам, самотен. ...
Къде да намеря миг покой?
Смъртта ми е толкова чужда,
Животът уж ме има за свой!
Отрано се скитам, самотен. ...
590
2
605
1
"... Онези, които се опитват да навредят...
са същите отчаяни души, които се СТРАХУВАТ!"
По устните сълза се стича!
Навън отдавна не вали.
Тишината - мъдра притча. ...
са същите отчаяни души, които се СТРАХУВАТ!"
По устните сълза се стича!
Навън отдавна не вали.
Тишината - мъдра притча. ...
495
4
Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...
632
1
Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
640
1
В душата някакъв ръждив болт се скъса.
И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!
Наносните валове цапат с мастило душата.
Думите съхнат по белия лист!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ...
И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!
Наносните валове цапат с мастило душата.
Думите съхнат по белия лист!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ...
476
4
Никому ненужна...
Странно чувство...
. . . . . . . . . . . . . . . . . .
Път от слънчеви лъчи.
Цветя от пясъчни ръце! ...
Странно чувство...
. . . . . . . . . . . . . . . . . .
Път от слънчеви лъчи.
Цветя от пясъчни ръце! ...
514
3
Имаш ли чувството, че всичко се повтаря...
думите, жестовете, движенията, мастилото по устните?
За миг всичко се завърта по начин,
по който вече знаеш какво те чака там,
накъдето си тръгнал... ...
думите, жестовете, движенията, мастилото по устните?
За миг всичко се завърта по начин,
по който вече знаеш какво те чака там,
накъдето си тръгнал... ...
649
2
Капчици от един мечтан възход.
Не чувстваш нищо!
Не говориш с никой!
... Понякога облаците се преплитат,
като разцъфнали пролетни ухания, ...
Не чувстваш нищо!
Не говориш с никой!
... Понякога облаците се преплитат,
като разцъфнали пролетни ухания, ...
536
4
"Тихо заспивайте, мои дечица.
Заспивайте тихо, че баща ви
от работа преди малко пиян се прибра.
Едва се прибра, блед и гладен!
Заспивайте, не плачете, деца. ...
Заспивайте тихо, че баща ви
от работа преди малко пиян се прибра.
Едва се прибра, блед и гладен!
Заспивайте, не плачете, деца. ...
481
2
Стремежът на индивидуалния човек да достигне
върховете на висшата и трезва мисъл е тъй велик!
Все някога истината ще изплува,
като подводница, която с месеци е пробивала пътя си
в недрата на подводните съкровищни светове... ...
върховете на висшата и трезва мисъл е тъй велик!
Все някога истината ще изплува,
като подводница, която с месеци е пробивала пътя си
в недрата на подводните съкровищни светове... ...
716
1
Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...
1019
С всяка следваща крачка.
С всеки следващ път.
Погледът се спира
далече, далече
от...
С всеки следващ път.
Погледът се спира
далече, далече
от...
551
1
Полет с птиците.
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...
533
2
... От рано...
... Празнота...
........................
Безпричинна усмивка!
... Празнота...
........................
Безпричинна усмивка!
777
4
Mизерен спомен.
Никога преди...
В полета на чувствата...
В девствената ципа
на безброй невидими следи. ...
Никога преди...
В полета на чувствата...
В девствената ципа
на безброй невидими следи. ...
544
2
Обърканост, противоречие, улици
и неизвестност...
Болка, прибързани решения, скандали...
Обещания, глад, умора... и дъжд.
Усмивка, тишина и дим от цигара... ...
и неизвестност...
Болка, прибързани решения, скандали...
Обещания, глад, умора... и дъжд.
Усмивка, тишина и дим от цигара... ...
626
2
Отново онази стара,
изтъркана, скучна,
омръзнала на душата (до болка) песен...
На сцената на Живота.
Сценарият написан е тъй, богато и широко... ...
изтъркана, скучна,
омръзнала на душата (до болка) песен...
На сцената на Живота.
Сценарият написан е тъй, богато и широко... ...
489
1
Живеят... мълчешком в скромен дом,
където на терасата се веят белите знамена!
................................................................................
A aкo няма смисъл в утрешния ден.
Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен. ...
където на терасата се веят белите знамена!
................................................................................
A aкo няма смисъл в утрешния ден.
Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен. ...
562
1
Сутрин в мъглата.
В мъгливата сутрин.
На обяд с листата.
На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!
А вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат. ...
В мъгливата сутрин.
На обяд с листата.
На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!
А вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат. ...
543
6
След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...
693
3
Капеха усмивки срамежливи...
Когато Пролетта мечтаеше за дъжд.
И на спирката, самотно-развълнувана, очакваше Тя!
Момичето с най-кестенявите коси...
Когато Пролетта мечтаеше за дъжд.
И на спирката, самотно-развълнувана, очакваше Тя!
Момичето с най-кестенявите коси...
574
1
Много от думите...
се раждат в тишината!
По пътя си оставили следи в снега.
Много спомени с крила възкръсват...
Наистина, жалко е за пеперудата!
се раждат в тишината!
По пътя си оставили следи в снега.
Много спомени с крила възкръсват...
Наистина, жалко е за пеперудата!
1036
3
Смях в мелодия, запазена в сърцето.
Пръстите така и не спряха да дрънчат.
... Тум... тум... дрън...
Цигарен дим рисуваше в дробовете.
Но никой така и не разбра как отишъл си е дъждът след теб...
Пръстите така и не спряха да дрънчат.
... Тум... тум... дрън...
Цигарен дим рисуваше в дробовете.
Но никой така и не разбра как отишъл си е дъждът след теб...
561
3
"За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига..."
Д. Дебелянов
На малкото островче,
което разделяше реката на две, ...
разкъсват се верига след верига..."
Д. Дебелянов
На малкото островче,
което разделяше реката на две, ...
544
1
Оплетени един в друг...
Случайност!
Объркани и неразбрани...
................................................
Но кой е достоен да каже: ...
Случайност!
Объркани и неразбрани...
................................................
Но кой е достоен да каже: ...
635
1
Сцената...
Онази тясна, срамежлива, изпълнена с гладни погледи сцена!
Тъжна роля в кратък стих.
Завесите отдавна спуснати играят своя жалък танц.
Времето не е от значение, когато думите рисуват публика от бели листа, хартиени... ...
Онази тясна, срамежлива, изпълнена с гладни погледи сцена!
Тъжна роля в кратък стих.
Завесите отдавна спуснати играят своя жалък танц.
Времето не е от значение, когато думите рисуват публика от бели листа, хартиени... ...
624
3
Въжето, на което аз трябваше да обеся
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...
683
1
Оплетени мисли.
В лабиринта на безброй въпроси...
Една неотключена врата.
Неизвестност!
Лента сив дим. ...
В лабиринта на безброй въпроси...
Една неотключена врата.
Неизвестност!
Лента сив дим. ...
562
2
Все някога ще завали онзи дъжд...
Онзи дъжд на мълчанието. Все някога небето
ще разтвори сърцето си. И болката, събирана с години,
ще изчезне... за миг. Все някога... все някога...
Онзи дъжд на мълчанието. Все някога небето
ще разтвори сърцето си. И болката, събирана с години,
ще изчезне... за миг. Все някога... все някога...
1231
4
Времето ще избърше сълзите от лицето на онези дни.
....................................................................................................
Когато спомените окапят с есенните листа, дърветата оплешевяват.
Дъждът измива срама от калните улици.
Усмивката е последната спирка...
....................................................................................................
Когато спомените окапят с есенните листа, дърветата оплешевяват.
Дъждът измива срама от калните улици.
Усмивката е последната спирка...
604
1
Когато живота хищно се разграбва.
И силите когато слабеят.
. . . . . . . .
Напред и само напред!
Напред през мъглата напред! ...
И силите когато слабеят.
. . . . . . . .
Напред и само напред!
Напред през мъглата напред! ...
536
1
12.12.
... (Петък)
Сякаш нищо не е на своето място.
В разхвърлената стая звучеше монотонна мелодия и смехът от лицата в огледалото се пръскаше в стената. Разчупващи се на хиляди малки, много малки прашинки в отсрещната изрисувана с червило и напудрена стена. Огледалото се изпари!
Прашната китара се ...
... (Петък)
Сякаш нищо не е на своето място.
В разхвърлената стая звучеше монотонна мелодия и смехът от лицата в огледалото се пръскаше в стената. Разчупващи се на хиляди малки, много малки прашинки в отсрещната изрисувана с червило и напудрена стена. Огледалото се изпари!
Прашната китара се ...
1666
През времето, в което хората не се оплакват - се хвалят,
както и обратното и така до безкрай...
или не е до безкрай, а по-скоро докато съществуват.
Но това съвсем не значи, че аз мразя хората.
Вчера например, докато щъках безцелно из парка, ...
както и обратното и така до безкрай...
или не е до безкрай, а по-скоро докато съществуват.
Но това съвсем не значи, че аз мразя хората.
Вчера например, докато щъках безцелно из парка, ...
1788
Най-сетне носеха ковчег.
И в него всички тъмни сенки бяха!
Нощта бе сякаш век.
Нощ, в която всички те до един измряха...
................................................................... ...
И в него всички тъмни сенки бяха!
Нощта бе сякаш век.
Нощ, в която всички те до един измряха...
................................................................... ...
596
6
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
