vseki.sledvasht (Петко Петков) - Obras

Общо взето нищо ново 🇧🇬

Застой пред отворения прозорец.
Какво ли значи онзи дъжд?
Познати лица в калните локви.
Износена амбалажна хартия, творчество...
Параноята идва с кое? ...

vseki.sledvasht

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-03-19T15:57:27+02:00 1K 1

Смехът на клоуна... Ръцете на маймуната и полета на пеперудата с хартиените криле! 🇧🇬

- ... Ха-ха-ха-ха!!!
- Като прочетен вестник си!?
. . . . .
Онзи, духовен дом, в който бездомникът
озари светъл праг на смирението... ...

vseki.sledvasht

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-03-15T23:46:40+02:00 1.2K 3

Ябълков цвят по устните 🇧🇬

Хвърлих се в празнотата на сивия стих.
В усмивката на тишината на Прометей огъня разпалих.
И отпих глътка въздух от уморени гърди!
Радост безвъзвратна мен, скитника, за миг да приюти!
И отрано безцветни ръце да рисуват красотата на онзи възход, ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-03-14T12:14:37+02:00 771 1

Мисля... 🇧🇬

Аз утре не знам къде ще се събудя!
Не искам и да знам какъв ще бъда с име друго?
Просто ще се събудя и ще тръгна. - Накъде?
Не ме бива да играя в отбор. Искам всичко!
Не, аз наистина не се шегувам. Готов съм! ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-03-13T15:44:31+02:00 733 3

И нищо повече! 🇧🇬

Аз нямам нищо.
Нищо освен себе си!
И думите, които пиша...
не са мои. Те са на душата ми.
Аз не чувствам нищо. ...

vseki.sledvasht

Poesía

2009-03-11T14:46:10+02:00 729 5

В квартирата на моето отчуждение 🇧🇬

Къде да се скрия да пиша?
Къде да намеря миг покой?
Смъртта ми е толкова чужда,
Животът уж ме има за свой!
Отрано се скитам, самотен. ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-03-10T14:41:01+02:00 732 2

Аз... 🇧🇬

Пролет в прозореца.
Облак, нарисуван с цигарен дим...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-03-07T18:56:34+02:00 769 1

Изоставените ДЕЦА! 🇧🇬

"... Онези, които се опитват да навредят...
са същите отчаяни души, които се СТРАХУВАТ!"
По устните сълза се стича!
Навън отдавна не вали.
Тишината - мъдра притча. ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-03-05T15:09:17+02:00 646 4

Залата на неосъзнатите случайности 🇧🇬

Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...

vseki.sledvasht

Prosa » Otros

2009-03-04T17:16:32+02:00 779 1

... Около оковите на една Свобода! 🇧🇬

Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...

vseki.sledvasht

Prosa » Otros

2009-03-03T21:03:09+02:00 798 1

Безимен глас 🇧🇬

В душата някакъв ръждив болт се скъса.
И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!
Наносните валове цапат с мастило душата.
Думите съхнат по белия лист!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-31T21:31:57+02:00 595 4

Патенца, кученца и ГЪЛЪБЦИ! 🇧🇬

Никому ненужна...
Странно чувство...
. . . . . . . . . . . . . . . . . .
Път от слънчеви лъчи.
Цветя от пясъчни ръце! ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-30T19:16:25+02:00 656 3

Събуди и останалите 🇧🇬

Имаш ли чувството, че всичко се повтаря...
думите, жестовете, движенията, мастилото по устните?
За миг всичко се завърта по начин,
по който вече знаеш какво те чака там,
накъдето си тръгнал... ...

vseki.sledvasht

Prosa » Otros

2009-01-29T23:15:22+02:00 825 2

...Тоз го виж! 🇧🇬

Капчици от един мечтан възход.
Не чувстваш нищо!
Не говориш с никой!
... Понякога облаците се преплитат,
като разцъфнали пролетни ухания, ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-28T14:09:25+02:00 660 4

Майчин шепот 🇧🇬

"Тихо заспивайте, мои дечица.
Заспивайте тихо, че баща ви
от работа преди малко пиян се прибра.
Едва се прибра, блед и гладен!
Заспивайте, не плачете, деца. ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-27T19:18:01+02:00 627 2

из "Между редовете на сивата скучност." 🇧🇬

Стремежът на индивидуалния човек да достигне
върховете на висшата и трезва мисъл е тъй велик!
Все някога истината ще изплува,
като подводница, която с месеци е пробивала пътя си
в недрата на подводните съкровищни светове... ...

vseki.sledvasht

Prosa » Otros

2009-01-25T21:38:28+02:00 895 1

- "Шшш... Марине, остай да пуша !!!" 🇧🇬

Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...

vseki.sledvasht

Prosa » Otros

2009-01-24T14:21:10+02:00 1.2K

"... Градът" 🇧🇬

С всяка следваща крачка.
С всеки следващ път.
Погледът се спира
далече, далече
от...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-23T07:53:35+02:00 715 1

Драсканици по стените 🇧🇬

Полет с птиците.
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-21T14:10:41+02:00 669 2

Аз съм тук, дори и когато ме няма... 🇧🇬

... От рано...
... Празнота...
........................
Безпричинна усмивка!

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-20T17:38:36+02:00 916 4

Кал, сняг и... 🇧🇬

Mизерен спомен.
Никога преди...
В полета на чувствата...
В девствената ципа
на безброй невидими следи. ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-16T14:24:58+02:00 675 2

От улица на улица 🇧🇬

Обърканост, противоречие, улици
и неизвестност...
Болка, прибързани решения, скандали...
Обещания, глад, умора... и дъжд.
Усмивка, тишина и дим от цигара... ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-15T14:56:33+02:00 805 2

Мелодия... 🇧🇬

Отново онази стара,
изтъркана, скучна,
омръзнала на душата (до болка) песен...
На сцената на Живота.
Сценарият написан е тъй, богато и широко... ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-14T20:09:00+02:00 640 1

Вечер след вечер... 🇧🇬

Живеят... мълчешком в скромен дом,
където на терасата се веят белите знамена!
................................................................................
A aкo няма смисъл в утрешния ден.
Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен. ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-13T22:38:47+02:00 710 1

Последният облак на първите дни 🇧🇬

Сутрин в мъглата.
В мъгливата сутрин.
На обяд с листата.
На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!
А вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат. ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-11T10:06:50+02:00 685 6

Записките на утрешния ден 🇧🇬

След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...

vseki.sledvasht

Prosa » Otros

2009-01-10T21:14:18+02:00 869 3

Здравей и... чао! (413) 🇧🇬

Капеха усмивки срамежливи...
Когато Пролетта мечтаеше за дъжд.
И на спирката, самотно-развълнувана, очакваше Тя!
Момичето с най-кестенявите коси...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-09T00:33:38+02:00 704 1

От малко до много (както и обратното) 🇧🇬

Много от думите...
се раждат в тишината!
По пътя си оставили следи в снега.
Много спомени с крила възкръсват...
Наистина, жалко е за пеперудата!

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-07T06:33:21+02:00 1.4K 3

Струни от една китара 🇧🇬

Смях в мелодия, запазена в сърцето.
Пръстите така и не спряха да дрънчат.
... Тум... тум... дрън...
Цигарен дим рисуваше в дробовете.
Но никой така и не разбра как отишъл си е дъждът след теб...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2009-01-04T20:51:39+02:00 703 3

С раждането на Слънцето 🇧🇬

"За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига..."
Д. Дебелянов
На малкото островче,
което разделяше реката на две, ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-30T12:46:32+02:00 703 1

Мастилото е моята КРЪВ!!! 🇧🇬

Оплетени един в друг...
Случайност!
Объркани и неразбрани...
................................................
Но кой е достоен да каже: ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-27T17:41:44+02:00 803 1

Път 🇧🇬

Сцената...
Онази тясна, срамежлива, изпълнена с гладни погледи сцена!
Тъжна роля в кратък стих.
Завесите отдавна спуснати играят своя жалък танц.
Времето не е от значение, когато думите рисуват публика от бели листа, хартиени... ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-25T19:25:48+02:00 759 3

Въжето 🇧🇬

Въжето, на което аз трябваше да обеся
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

vseki.sledvasht

Prosa » Otros

2008-12-23T19:06:06+02:00 884 1

Жив 🇧🇬

Оплетени мисли.
В лабиринта на безброй въпроси...
Една неотключена врата.
Неизвестност!
Лента сив дим. ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-21T23:04:21+02:00 733 2

Един... единствен миг 🇧🇬

Все някога ще завали онзи дъжд...
Онзи дъжд на мълчанието. Все някога небето
ще разтвори сърцето си. И болката, събирана с години,
ще изчезне... за миг. Все някога... все някога...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-20T12:31:23+02:00 1.6K 4

Правим се на умен... 🇧🇬

Времето ще избърше сълзите от лицето на онези дни.
....................................................................................................
Когато спомените окапят с есенните листа, дърветата оплешевяват.
Дъждът измива срама от калните улици.
Усмивката е последната спирка...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-19T07:42:47+02:00 745 1

Разминаване 🇧🇬

Когато живота хищно се разграбва.
И силите когато слабеят.
. . . . . . . .
Напред и само напред!
Напред през мъглата напред! ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-16T13:04:42+02:00 678 1

Записки от мълчаливия дневник 🇧🇬

12.12.
... (Петък)
Сякаш нищо не е на своето място.
В разхвърлената стая звучеше монотонна мелодия и смехът от лицата в огледалото се пръскаше в стената. Разчупващи се на хиляди малки, много малки прашинки в отсрещната изрисувана с червило и напудрена стена. Огледалото се изпари!
Прашната китара се ...

vseki.sledvasht

Periodismo » Folletines

2008-12-12T21:31:27+02:00 2K

Разумно оползотворено време 🇧🇬

През времето, в което хората не се оплакват - се хвалят,
както и обратното и така до безкрай...
или не е до безкрай, а по-скоро докато съществуват.
Но това съвсем не значи, че аз мразя хората.
Вчера например, докато щъках безцелно из парка, ...

vseki.sledvasht

Periodismo » Folletines

2008-12-11T02:09:38+02:00 2.1K

Погребението на мрака 🇧🇬

Най-сетне носеха ковчег.
И в него всички тъмни сенки бяха!
Нощта бе сякаш век.
Нощ, в която всички те до един измряха...
................................................................... ...

vseki.sledvasht

Poesía » Otra

2008-12-07T23:36:27+02:00 725 6