Del paisaje - Poesía

Облак 🇧🇬

Гледам аз към облака,
чудя се как ли е създаден,
мисля, мисля, но не знам,
и накрая си признах.
Чудя как да хвана, ...

Лиска

Poesía » Del paisaje

2017-11-08T19:29:52+02:00 1.5K 1 5

Екот от стъпки 🇧🇬

По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини, ...

Любо

Poesía » Del paisaje

2017-11-08T17:57:45+02:00 1.5K 7 7

Ограда от лунни лъчи. 🇧🇬

Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани ...

angelmilev

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2017-11-04T18:29:49+02:00 949 2

Черното 🇧🇬

То е меко, топло, влажно –
шепа пръст след летен дъжд.
То е мъничка, но важна
бубулечка в нива с ръж.
Суче тънките мустачки ...

Shi-sharka

Poesía » Del paisaje

2017-10-31T14:14:40+02:00 1.1K 5

Пъстроока 🇧🇬

По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен ...

Gavrail45

Poesía » Del paisaje

2017-10-31T10:08:14+02:00 940 4 15

Прогноза 🇧🇬

Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...

Anita765

Poesía » Del paisaje

2017-10-31T00:58:24+02:00 825 2 9

Където вече не 🇧🇬

Спомни си
Беседката под боровете
И малкото кафе с пианото
И въртящата се люлка в квартала
И онзи ъгъл зад къщана ни ...

natura

Poesía » De amor, Del paisaje, Verso libre

2017-10-29T00:19:46+03:00 666

Есенно 🇧🇬

Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...

anabel7

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2017-10-27T23:49:01+03:00 1.3K 8 36

Бяла акация 🇧🇬

Handzhieva

Poesía » De amor, Del paisaje

2017-10-27T19:24:15+03:00 1.2K 2

Bashпрецакани 🇧🇬

Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи. ...

Жале

Poesía » De amor, Del paisaje, Versos blancos

2017-10-25T10:05:02+03:00 947

Есенни пожари 🇧🇬

Подеха небесните простори,
покриха облаците
с натрошена жар.
Приземиха се,
докопаха зелените ...

MisteriaVechna

Poesía » Del paisaje

2017-10-24T21:47:39+03:00 555 3

Есен 🇧🇬

Пропуква светликът свойта черупка.
Леко загатва в мъгла силуети.
Само след миг светът ще затупка
в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!
Есенно утро попива в листата, ...

МаЖор

Poesía » Del paisaje

2017-10-22T08:57:54+03:00 746 2 4

Слънце 🇧🇬

О-оо, слънце,
дали за първи път обичаш?!
С лъчите си изпращаш
толкова признания...
Кажи му, че в любов ...

asizi

Poesía » Del paisaje

2017-10-19T22:01:16+03:00 962 1 14

Циганско лято 🇧🇬

Ласкаво слънце. Лъх от морето.
Пърхат врабчета – весело ято.
Тиха алея. Есенно цвете.
Циганско лято.
Шарена сянка. Люшнати клони. ...

Джерина

Poesía » Del paisaje

2017-10-18T11:49:00+03:00 1.5K 3 14

В хаоса на душата 🇧🇬

Размахвайки криле измършавели,
уморено паднах в пустото поле,
без път вървя в тревите посивели,
с въздишка търся тупкащо сърце.
Объркан гняв и парещи копнежи, ...

chrisy26

Poesía » De amor, Del paisaje

2017-10-17T10:00:08+03:00 1.2K 5 7

Танцът на Есента 🇧🇬

Есента размята цигански поли,
с кръшно тяло в ритъм стар
заплува.
Като нестинарка по жаравата
върви, ...

maylily

Poesía » Del paisaje

2017-10-12T15:26:21+03:00 879

*** 🇧🇬

Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...

ДейвидДечев

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Verso libre

2017-10-10T20:33:34+03:00 790

Вечност 🇧🇬

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана,
бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите,
зъбери вият свистящото ехо.
Мълнии цепят небето оловно, ...

MisteriaVechna

Poesía » Del paisaje

2017-10-10T20:01:58+03:00 586

Очите ти – есен 🇧🇬

Есента е интересна с всичките и ветрове и багри,
някак си не е студена, когато чашата ми с вино пълниш точно ти и преливаш в опустялата душа нова струйка сутрешна любов.
Навън вали, а рамото ти все е топло,
без значение дали ще се намокря,
важно е и шала да ми сложиш ти. ...

iliqnakzkz

Poesía » De amor, Del paisaje, Otra

2017-10-10T20:01:21+03:00 724

Симфония 🇧🇬

Синьо море.
Истинско и бурно.
Морски вълни.
Фосфоресцират в ноща.
Облаче бяло ...

nakata

Poesía » Del paisaje, Verso acróstico

2017-10-07T11:22:49+03:00 1.1K

За да обичаш Пловдив ти е нужно малко! 🇧🇬

За да обичаш Пловдив ти е нужно малко -
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин ...

angelmilev

Poesía » Del paisaje

2017-10-07T11:09:11+03:00 978 2

Нощен разговор с човека 🇧🇬

Романтично е, същинска самодива –
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...

chrisy26

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2017-10-07T00:13:56+03:00 1.5K 4 12

С дъх нa есен 🇧🇬

Паважът покрит с оранжев килим,
през комина се промъквa струйка дим.
Вятърът нежно минувачите гали,
пробужда емоции, сякаш заспали.
Дъжд ромоли, влюбени двама, ...

Ani_Kirilova

Poesía » Del paisaje

2017-09-30T11:54:00+03:00 916 2 5

Само той 🇧🇬

Зад тежък облак
слънцето се скри,
между брезовите клонки
вятърът се сви.
Пчелите ...

Laska

Poesía » Del paisaje

2017-09-28T20:28:39+03:00 1K 3 6

* * * 🇧🇬

разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...

mariniki

Poesía » Del paisaje

2017-09-26T13:46:53+03:00 1.5K 4 23

Чадъри без цветни чалми 🇧🇬

Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje

2017-09-21T23:15:40+03:00 1.5K 9 24

Есента рисува с жълти акварели 🇧🇬

Есента рисува с жълти акварели,
с аления цвят на залеза тих,
уморения полет на листа умрели,
шепнещи с вятъра нежен стих.
Есента рисува стъпки по плажа, ...

duffmckagan

Poesía » Del paisaje

2017-09-20T13:34:04+03:00 1K 1

Косите влюбени във вятъра 🇧🇬

Седнала броиш цветя.
Думи въпростелни редиш:
обича ли те някой, обичаш ли и ти?
Листата късаш със очакване.
Разперила коси, ...

adjo

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica, Verso libre

2017-09-20T08:38:01+03:00 1.1K 1

За миг 🇧🇬

Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва ...

Anita765

Poesía » Del paisaje, Otra

2017-09-17T21:27:07+03:00 1.1K 5 14

Емпатия 🇧🇬

Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Del paisaje

2017-09-16T13:52:20+03:00 1.5K 1 8

За облаците 🇧🇬

За облаците
Заблъскаха се облаците във небето
и горе стана страшна крамола!
Тъмата облачна се плъзна по полето
и дъжд заплиска в близките села... ...

Hekredel

Poesía » Del paisaje

2017-09-14T17:04:09+03:00 540

Букова гора 🇧🇬

На склона южен и сенчест
на мощен гръб, на Стара планина
от векове расте и диша
безбрежна букова гора.
Могъщи стволове стоящи ...

Eipril

Poesía » Del paisaje

2017-09-13T22:40:07+03:00 1.6K 3 9

Последните летни дни 🇧🇬

в китарите вплетени самотните струни,

postadg

Poesía » Del paisaje

2017-09-08T22:00:48+03:00 1K

Зрялост 🇧🇬

Есен - като шарена калинка,
тихо до прозореца ми спря.
Смигна ми и мълком ме повика –
да започнем весела игра.
Сякаш беше взела от Дъгата ...

voda

Poesía » Del paisaje

2017-09-06T10:43:54+03:00 1.7K 1 20

Сърцата на Есента 🇧🇬

Красавицата Есен сърчица
във езерото с лилии подметна.
Видяха ги две мънички деца,
облечени все още в дрехи летни.
Отнякъде изви се вихър лош, ...

Eleya

Poesía » Del paisaje

2017-09-06T10:06:23+03:00 577 1 2

Чиста есен 🇧🇬

Бистра есен, заес'нила
рано из зарана!
лято старо в свила, свила,
и в червена слама.
Топла есен захладила, ...

sauronboab

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2017-09-05T08:03:07+03:00 1.5K 4

Поспри лято 🇧🇬

Поспри се лято,
не късай листи от надежда
дървото ми на двора още има,
благи мисли,
облечено във плодови одежди. ...

eleonora6

Poesía » Del paisaje

2017-09-03T14:35:53+03:00 628

Почти Палечка... 🇧🇬

Пътуваше за Амстердам
от Едирне.
Тя щеше да се промени –
мечта е туй на всякое лале.
Тя щеше да полегне ...

DragonLlabroe

Poesía » Del paisaje, Odas y poemas, Otra

2017-09-03T07:13:53+03:00 1.3K 2 5

Летен спомен 🇧🇬

Когато слънцето се скрива.
И древната луна зове звездите,
а вятър тих трепти свенливо –
в листата свежи на лозите.
Тогава морна, лятна вечер, ...

Любо

Poesía » Del paisaje

2017-09-01T18:20:22+03:00 1.3K 1 1

На морето с любов 🇧🇬

Морето пак е приказно красиво,
но някак тъжно плискат се вълните,
до вчера ме прегръщаше игриво,
сега студено блъска се в скалите.
Най-синьото запазило за края ...

donikaa

Poesía » Del paisaje

2017-08-31T22:41:40+03:00 974 4