Filosófica - Poesía

Живей, Човече 🇧🇬

Живей Човече
Всеки миг от живота живей,
понякога тъжен, понякога запей.
Без гняв, злоба и отмъщение
те на лошотията са олицетворение. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2024-09-15T09:30:02+03:00 452 1 2

Сърцето ми е пълно със звездички 🇧🇬

Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...

mislitel

Poesía » Filosófica, Otra

2024-09-14T17:42:10+03:00 409 1

Пианистката 🇧🇬

Пианистката
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...

valcanyon

Poesía » De amor, Filosófica

2024-09-14T17:40:52+03:00 536 1

Нека да вали 🇧🇬

Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...

zapolon

Poesía » De amor, Filosófica

2024-09-14T17:40:18+03:00 525

Защото съм любов 🇧🇬

Колко ли вълни съм пропуснала,
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните ...

yossifova

Poesía » Filosófica

2024-09-14T08:45:57+03:00 499

Къде се загуби целият смисъл 🇧🇬

Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...

zapolon

Poesía » De amor, Filosófica

2024-09-13T20:26:03+03:00 445

Сънища лилави 🇧🇬

Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...

Селева

Poesía » Filosófica

2024-09-13T20:23:52+03:00 479

Поетите 🇧🇬

И се питам къде са поетите тъжни
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...

АлисЛарк

Poesía » Filosófica

2024-09-12T17:47:06+03:00 542 2

Понякога 🇧🇬

Понякога, когато ме превзема
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-12T16:13:43+03:00 398

Лудата в мен 🇧🇬

Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-11T22:43:02+03:00 458 1 5

От съдбата чакам знак 🇧🇬

Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-11T15:47:08+03:00 399 3 3

Утре 🇧🇬

Утре
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Canción de autor

2024-09-11T12:10:28+03:00 609 1 1

Изтривалка за спомени 🇧🇬

Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...

YanSto

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-09-10T14:18:39+03:00 868 1

Аз също 🇧🇬

Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...

байГецан

Poesía » Filosófica

2024-09-10T09:59:37+03:00 467

Cветли вини 🇧🇬

Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2024-09-09T23:36:04+03:00 390 2

В поезията диша доброта 🇧🇬

На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica, Civil

2024-09-08T13:51:38+03:00 567 1 10

Времето лекува 🇧🇬

Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...

Spring_sunrise

Poesía » Filosófica

2024-09-08T13:35:04+03:00 551 1 3

Сърцето 🇧🇬

Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...

petiofi81

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-09-08T07:42:15+03:00 659 1

Кондор или врабче си? 🇧🇬

"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...

ТинаРай

Poesía » Filosófica

2024-09-08T00:36:04+03:00 784 1 4

Не чети този стих 🇧🇬

Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-06T22:55:15+03:00 421 2

Ерес съм 🇧🇬

Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.
Купища вещи, сенки зловещи, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-05T00:49:08+03:00 522 1 3

Сърцето лети окрилено 🇧🇬

Сърцето вижда това, което очите не могат.
Светът се движи воден от сърцата ни.
В летящи хора има много завист и неясна злоба.
Но сърцето лети търси само доброта и любов,
и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога". ...

ditadita

Poesía » Filosófica, Otra

2024-09-03T20:51:53+03:00 827 7 20

Сърцето ме води 🇧🇬

Днес прочетох:
"Ти нямаш сърце!"
Беше за мен.
Обвинително. Остро.
Отекна жестоко, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2024-09-03T19:34:13+03:00 784 2 10

Крилете на сърцето 🇧🇬

Разбиха ми сърцето,но крилете-
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...

ЛюсиАтанасова

Poesía » Filosófica

2024-09-01T13:12:29+03:00 1.4K 10 37

Сърца на птици 🇧🇬

Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-01T13:07:38+03:00 974 2 10

Усещане 🇧🇬

Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...

hari36

Poesía » Filosófica

2024-08-31T16:25:10+03:00 650 3

От раждане до вечност 🇧🇬

Мечтите нявга са отсечени,
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...

Darina_Dikova

Poesía » Filosófica

2024-08-31T15:13:13+03:00 1K 3 15

Повярвай 🇧🇬

Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...

дух

Poesía » Filosófica

2024-08-31T14:47:49+03:00 820 3 3

Детство 🇧🇬

Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...

Sin-wish

Poesía » Filosófica

2024-08-30T14:46:05+03:00 435

Из яркото синьо небе 🇧🇬

Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...

VickysPoetry

Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra

2024-08-30T13:11:54+03:00 501

В книгата на живота 🇧🇬

Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...

diesto

Poesía » Filosófica

2024-08-30T08:08:28+03:00 680 1 2

Нов дъх 🇧🇬

Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла.
Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, ...

ТинаРай

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre

2024-08-29T10:33:01+03:00 670 1 2

Когато станах видим във очите ти 🇧🇬

Пропусна ме живота като спирка,
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-29T10:32:00+03:00 524 2

Сън 🇧🇬

Замръква сънят по улици пусти,
забравил, че нейде го чакам.
Безмълвно нашепват пресъхнали устни,
а той се любува на мрака.
Дали му омръзна, очи щом затворя, ...

Ромашка

Poesía » Filosófica

2024-08-29T08:54:27+03:00 571 2 6

Езичници 🇧🇬

Провокатори на галиматия,
сгрешени още при зачатие -
кръстоска на галфон с макак -
с високопарен речитатив
(бързо действащ пургатив) ...

silverfox52

Poesía » Filosófica

2024-08-29T08:53:57+03:00 406 1

Kрасива 🇧🇬

От чаши неизмити аз не пия,
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.
В бордеите, в които и не влизам, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-29T07:42:20+03:00 472 2

Болезнен стон 🇧🇬

Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...

ninasar

Poesía » Filosófica, Otra

2024-08-28T22:11:08+03:00 902 8 14

Моят път 🇧🇬

Следвам осевата линия
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...

ДаниелаВиткова

Poesía » Filosófica

2024-08-28T19:06:50+03:00 491 2 7

Кафе 🇧🇬

Този момент, във който усещаш от глътката
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища... ...

Sin-wish

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-08-28T19:05:53+03:00 438 1

Категорично 🇧🇬

Каква любов ще е, щом мигом коленичи
пред земните закони и се покори?
Светът обръгнал и навикнал да е ничии,
омразен станал е на себе си дори.
Каква любов ще е щом слепите недели ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-28T16:44:19+03:00 510 1 2