Небето става ниско.
Завива ме с мъгливите си длани.
Покрива с дим напукана уста.
Небето ме притиска.
в прегръдката си хладна, ...

Крачка по крачка, година след година
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете ...

Учителка
Имаше една доста далечна земя, в нея
Живееше една доста добра госпожа.
Вие бяхте неотлъчно до нас.
И всеки час ни показвахте добре с сърце ,но ...

У Т Е Х А
Не ме задържайте!
Телото ми е само дреха,
която на земята ще оставя.
Но ще изпратя цялата утеха, ...

Какво е любовта? Дали някой знае точно това? Това е чувство, което те кара да се чувстваш безкрайно щастлив и спокоен. Любовта осветява деня ти и го прави необикновен. В живота си всеки човек среща любовта по няколко пъти – веднъж силна и страстна, а друг път спокойна, улегнала и търпелива. Как може ...

Всички жени дотук, ми обясняваха, как трябвало да намеря ключа към сърцето им. В един момент се почувствах като ключодържател...
Глупакът може с лекота да ти вкисне дори лошото настроение.
Каква полза от това, да изкачиш безброй върхове, ако всеки един от тях е връх на сладоледа.
По-опасното е, че н ...

ТРЪГВАНЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Когато си отидеш,
аз ще сваля слънцето
от небето, ...

"Обичам те!" не казвах много често,
страхувах се да не горчи,
криех чувствата в самотно място,
и често предизвикваха сълзи.
"Обичам те!" е сложна мисъл, ...

Птици предвещават чуден ден.
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...

Бягам към тебе,но ти затръшваш ми вратата,
преди да я затвориш,леко си подсвирваш
и се смееш с нелепата си жалка усмивка
на моята много трагична съдба.
Чудя се колко още бонбони ще взема ...

Листо есенно ... красиво и диво
попадна във моите длани
Листо ессенно... мило, игриво
с цветове ярки - багри опарени
То прошепна ми "с тебе вземи ме" ...

Българското село
Умира българското наше село бавно,
за жалост няма кой за него да заплаче.
А някога бе богато, многолюдно, славно,
но спомените за миналото са вече далече. ...

И в този час си мисля за теб,
коя ли вечер е вече по ред!
Главата ми направи ти своя квартира,
всеки ден идваш и времето спира!
Зашо хареса си този уют? ...

Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.
Нямам сили да ровя дълбоко – ...

Една жена танцува в твоя сън,
косите и са с цвят на абанос,
а тялото и, жадно тръпнещ стон,
цигулката на майстор виртуоз.
Коя е тя, дъхът и те докосва, ...

Старата къща
Случайно ли в стара къща замръкнеш,
а навън в глутници ветрове́ вият –
във тайните се опитай да бръкнеш,
които в старите ракли се крият... ...

Отива ли си лятото? Навярно.
Есента почуква на вратата ми.
Облаците пъплят бавно, бавно,
а някак още синьо е в душата ми.
Наистина ли си отива лятото? ...

Скръбта ми бе мъничко птиче,
от вятър отвяно от топло гнездо,
на божи вестител ми в миг заприлича,
щом за помощ безгласно помоли ме то.
Аз го взех и го стоплих във моите длани, ...

161 –!
Смях, от фея взет,
светли бисерни зърна
разпилява звънко навред
сред заспиващата тишина. ...

По "Графика"
Борис Христов
Край мене, сякаш в изненада,
със стъпките на балерина,
една жена премина- млада, ...

Душата
Тя душата, пеперуда в тялото на човека,
води го напред в живота, в неговата борба.
Дадена му е от Бога, знае се от памтивека,
да твори с нея и да раздава на хората доброта. ...

Здравей, Красавице, добре дошла! Не се страхувай, влез. Сигурно се чудиш как си попаднала тук. Питаш се какви неведоми сили са те подтикнали да излезеш от бащиния си дом и са те повели, като в просъница, през смълчаните улици, към моя замък. Аз те призовах. Повиках те, за да споделиш с мен тази непр ...

Щом животът пак стовари
безпощадния си меч
и душата падне възнак
във безмилостната сеч,
трябва някой да помогне ...

Изящни, мълчаливи
Магически красиви
са нощните звезди –
изящни, мълчаливи,
замислени, добри. ...

Докога светът ще дреме
или ще е безсилен да помогне,
кога отговорност ще поеме,
кога слепотата си ще превъзмогне?
В тази слаба и бедна страна ...

Есен
Идва Есен!...Не разбра ли?...
Ще завият нови хали...
И със ветрове сърдити –
ще се понесат мъглите... ...

Попитах някакъв странник,
какво го прави щастлив,
замисли се, брадата приглади и каза:
- Запалена клечка кибрит!
Веждите сбръчках, погледнах с невяра: ...

За да остана на земята
минах през самия ад.
Дяволът окови мята,
сякаш в смешен маскарад.
В първи кръг - змията съска, ...

Във подгъва на времето пришити,
са дните ми, откакто се родих.
Приличат на зърна незряло жито,
което Господ в шепите държи.
А аз вървя след ралото и сея ...

Превъзмогна ли в трюма студа,
се изправям на пръсти и тичам.
Светлината пробива леда,
в най-сумрачните ъгли занича.
Притегателно плисва вода, ...

Обичаш ли ме, или не - избирай бързо,
преди да отшуми виделината.
Кажи ѝ, че ме искаш, или хвърляй
далече всичко близко и познато.
Денят ти ще е топъл и спокоен, ...

Да си поет е красиво.
Да си поет е изкуство.
Да си поет е опасно,
защото летиш,
а падаш внезапно. ...

Периодично ходехме и в Солун, обикновенно свършваме работата и обратно
в нашето любовно гнездо...
Не смеехме да се държим мило като любовници пред клиенти или на съвещания, бяхме
учтиво студени пред хората, нали все пак кирия Елиница е собственик на кантората...
Забавно ми беше да отварям или затвар ...

Как бързо се разтапяха минутите,
покапали от восъчната свещ
върху килима. Как стопиха думите
и изгориха всеки луд копнеж
в отблясъците кротки на камината ...

Не пий на екс със свойта самота,
в цигарен дим сълзите не прикривай.
Че надпивала е в дълги нощи радостта...
в прегръдките ѝ хищни не заспивай.
Самотата, тя обича сладко да мълчи, ...

Аз ида от много, много далече,
от едно място,
където цари
мир и хармония
вече толкова хилядолетия. ...

НЯМА ОТЛАГАНЕ
Автор: Джабер Садич, Босна и Херцеговина
Не отлагай задълженията,
нито почивката,
нито пък деня, ...

Нежно стихче от картинки,
есента в очите ми преде.
Като вкусни бабини милинки,
слънчо зелените листа пече.
Те политат волни над земята ...

Ти осъди тишината ми да се превърне във небе,
тегнещо над мен като присъда.
И не стигна силата на двете ми протегнати ръце,
прегръдка топла на сълзата му да бъда.
Когато кръстоносен ме отпиваше с очи, ...