Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...

Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...

Амазонизмът – мутирал феминизъм – есе
Днес ставаме свидетели на засилени инвазивни действия от страна на голяма част от женското съсловие. Все повече жени навлизат в професии, които доскоро бяха традиционно запазени за мъжете – пилоти, военнослужещи, полицаи, бизнесмени, строители – предимно силови ...

О, македонци бедни,
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...

Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...

Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...

Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...

На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...

Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден ...

Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш ...

Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...

Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...

Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...

Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...

Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...

Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...

Вече повече от три часа пътуваме с Валка, а сме още на половината път. Умората и отегчението се разхождат доволни по коридора на влака и от време на време хвърлят по един тържествуващ поглед към нас и останалите нещастници в задушните купета.
Отворили сме всички прозорци, но единственото което се ус ...

В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...

Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...

думите (имат
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение

Някъде Там в Нещото,
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...

С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...

Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...

Люлякова нощ. Червена луна. Спуснати щори. Оранжеви светлини.
Сънувам ли? Твоите ръце ме обгръщат с топлина? Твоята мъжка сила пробужда моята женска нежност. Ти си толкова в мен… Усещам дъха ти. Твоите пръсти галят талията ми. И с теб пътуваме. През всичките нюанси на теменужките. Ухания на подправк ...

Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...

Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...

Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...

Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?
Колко пъти чувствата си ще подтискаме.
Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?
Нима ние не носим души раними?
Колко грешки ще направим, а колко ще оценим? ...

Стихче нежно от снежинки,
вали, вали, вали.
Чудни, хубави картинки,
бялото във мен шепти.
Голо, хубаво момиче, ...

НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...

Най-неприятни в света на сънищата са следобедните.
Това изречение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява – като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо т ...