Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...

Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...

Отлетя любовта
Отлетяха мечтите,
отлетя любовта,
затаена в гърдите,
ме измъчва тъга. ...

Господ от облака се надвесил
да гледа старата грешна земя.
И което е още по-интересно,
видя ме и ме позна.
Вика ми: ...

Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...

Живях. Умрях. Отидох в Ада.
И ме посрещна Дяволът на прага.
- Ти не си за тука бре, човече!
Сгрешил си! - троснато ми рече.
Да не би изведнъж да си забравил, ...

Игрището пустееше.Но странно!Движение се усещаше навсякъде.Вятърът,листата /на дърветата/ и слънцето в симбиоза, създаваха впечатляваща картина на танцуващи сенки по мокрия асфалт.
Наближаваше часът на срещата.Този път,хлапето настоя да се видят.Пристигна на уреченото място по-рано. Бе почти сигурен ...

Очите са прозореца
оправдание за гниещите птици,
които с физиката спореха
и блъскаха се право във зениците.
Не съм виновен за смъртта им! ...

Самотен остров сред морето…
Протяжно времето тече,
препъва се и тежко крета
и като спомен ме влече.
Неистово през зъби стискам ...

на чичо
Помня Спешното и дъжд.
Помня притеснени хора.
Помня разтревожен мъж
и линейките на двора ...

В пропаст се губи път,
ще свърши моята роля,
не искам аз от теб плът,
да ме помниш те моля!
Нека да те благослови Бог, ...

Отидохме с дядо..
Ако нямаше гръцка телевизия, не можеш разбра, че си в Гърция..
Баща й работил в Кавала, в някаква фабрика, а бабата и майка й се грижеха за стопанството,
мустакатият дядо уж помагаше за животните. Сложиха набързо нещо за ядене, заприказваха се
за живота преди и сега... ...

... И вече си извън деня,
и в себе си - почти щастлива.
Жена ми приготвя супа от коприва,
по рецепта за пролетно подсилване.
Асистира с прилежание ...

И по-точно – над термините…
Гледам табела: „Фризьорски услуги“. Услуги… Но услугата е помощ от някого – безкористна. А за тия фризьорски „услуги“ се плаща /което е нормално – полага се труд, отива време. Не за дейността става дума, а за названието/. Тоест – плащаш, ама ти броят услуга?
Услуги вършел ...

Не бих оставил любовта сама...
Макар и тялом аз да съм в тъма
в душата моя все ще свети тя.
Знам, бъдещето си ще посветя
на най- жадуваната си мечта. ...

Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква ...

А сега ви представям моя най, най-любим стих!
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!" ...

Всичко на този свят има две страни. Две полярни страни. А между тях има сто междинни. Ако имаше само две от тях, това значително би опростило живота ни, но би го направило черно -бяло. Целта на всеки от нас е да намери своето мнение в този сегмент, внасяйки максимално количество радост в живота ни. ...

Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Месецът си взе
и двата рога. ...

Мъж споделя с приятели :
- Тъща ми може да е голяма гадина, но поне е много спестовна. Ето, например тази година реши за Хелоуин да се маскира като вещица. Така няма да даде нито лев за костюм.

Заклет непияч съм и вѝно не пия.
Даже не близвам от друг алкохол.
Оставам си трезва, но няма да скрия
под девствен воал своя свян полугол.
Защото страстта за живот го съблече. ...

Эта случайная реальность – жизнь…,
Где от тебя зависит только тень,
И лишь её в обмен на миражи
Ты навсегда теряешь каждый день.
А в миражах пылает жар судьбы ...

съвършенството
е Любовта — Която
Бог ни завеща —
за благоденстване и
доусъвършенстване

Докога ще се спускаме в ниското още е спорно,
не напипваме дъното, силата ни отмаля.
Неусетно отслабили мускули, губим отборно,
задълбахме из пясъчни наноси пред вечността.
Ще ни блъскат вълните, лишени от капчица милост, ...

Денят се свъси изведнъж.
Какво разсърди го – не зная.
И запърпори ситен дъжд,
преля във скромната ми стая.
Объркана, сред локва кал ...

Дълго време търсих вината в себе си, оглеждах се във всяка една дреболия, която съм направила или притежавам, държах се, по начина, по който ти се държеше с мен, студено, грубо и безлично. Мразех се за това, което имам, затова че не съм красива колкото са другите или колкото е нужно за да ме харесаш ...

Господи, колко си хубава, когато се развихриш в кухнята. Обичам да те наблюдавам как облечена в синята ми тениска по беззащитни бедра и боси крачета, като древна шаманка под звуците на любимата ни мелодия, приготвяш омайно биле. Обожавам как сладко облизваш нежни пръстчета, зареждаш ги с вибрацията ...

Не стига вяра...Къс по къс я сбирам
в душата си отново да я върна...
Изгубих правото си да избирам,
не знам защо късметът се обърна...
В живота свикнах да не се оплаквам ...

Ти толкова много ми липсваш
изгубена светла звезда.
Ти толкова много ми липсваш
далечна, прекрасна мечта.
Сърцето ми страда за тебе, ...

Кой света ще преобърне
само за да те прегърне?
Кой сълзите ще изтрива
и ще прави теб щастлива?
Кой толкова ще те жадува, ...

Понякога не стига вятърът в косите ми...
и слънцето не сгрява скованата от студ душа,
понякога далече са мечтите ми...
на хиляди, и милион и една сълза...
Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай, ...

Когато казваш, че съм красива,
без грим и прически,
и косата ми решеш,
с четка от пръсти.
Когато се изгубя, ...