С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...

Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...

Люлякова нощ. Червена луна. Спуснати щори. Оранжеви светлини.
Сънувам ли? Твоите ръце ме обгръщат с топлина? Твоята мъжка сила пробужда моята женска нежност. Ти си толкова в мен… Усещам дъха ти. Твоите пръсти галят талията ми. И с теб пътуваме. През всичките нюанси на теменужките. Ухания на подправк ...

Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...

Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...

Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...

Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?
Колко пъти чувствата си ще подтискаме.
Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?
Нима ние не носим души раними?
Колко грешки ще направим, а колко ще оценим? ...

Стихче нежно от снежинки,
вали, вали, вали.
Чудни, хубави картинки,
бялото във мен шепти.
Голо, хубаво момиче, ...

НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...

Най-неприятни в света на сънищата са следобедните.
Това изречение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява – като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо т ...

Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата, ...

Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...

........................................../ не е свързано с датите 14 и 21 .11.2021 год /........
И каква стана тя,.. братът със семейството си се изнесе в Гърция, Атина,..
майка и татко ги последваха, а аз останах заложник на демокрацията в България.
Ходех им лятно време на гости, бяха си купили из ...

Кой не скача, е червен!
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...

Среща
Любовта ѝ приличаше на приливи и отливи – понякога страстна и невероятна, понякога затихваща и привидно спокойна на повърхността, но в душата ѝ винаги тлееше буря от чувства и емоции. Може би Съдбата бе закъсняла да ги срещне отново или по-точно беше ги срещнала с други хора – неподходящите.
Н ...

И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...

модерен писач съм
не признавам
разни правила
квото пиша
тва е истина ...

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...

- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...

Посвещавам на Цветана Манева
Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остав ...

Измъчи ме живота!
Замечтах за смърт.
Полудяха всички!
Като хамстери
въртят се в кръг! ...

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...

Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва ...

Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...

Череп кости взе да клати
някъде далеч в Дубай:
Взе да пуска компромати,
пикантерии без край.
В миг отровните му хора ...

Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...