Учителко любима,
от детската градина,
отворила за всички,
най-важната вратичка,
към знание, наука, ...

Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената ...

Тихо е, когато те забравям
и безумно трудно да се чуя.
Зад гърба мечтите си оставям
и тръгвам някъде, за да се скрия.
Следвам спомени и ги мълча, ...

Ръцете ти са рая,
с теб никога не виждам края,
и се чудя и се питам,
грешно ли залитам?
__________________________ ...

Когато тебе вече те няма
безмислица е всичко! И суета!
Усилията на новата любов – измама,
неможеща да отмъсти за верността.
Нищо вече не радва душата. ...

Пак ли бързаш, лято тънкостенно?
Тъжна се раздипля есента...
Дните ми напредват неотменно –
тръгнаха си толкова лета.
Мисля, че е време да поискам ...

Когато станах първи клас,
почти на шест години,
не знаех как да вляза в час
след детските градини.
Бях много палав първолак. ...

Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...

Пусни ми ръката...
Сам продължавай напред!
Не съм сърдита на съдбата,
че не ни се получи с теб...
Кожата твоя ще помня ...

Седнах близо до реката,
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...

Следобедът на Съботите!
Теренът – слънчев, за разходка.
Булевардът – старт.
Ръката на Сина ми ме повлича:
-Татко, хайде да потичаме! ...

Нямам кокили и си шляпам в калта като пате,
а земята е кална от многото наши сълзи.
То не бяха спогодби, позиции, хватки, дебати...
Ръждива мотика забравена нейде мълчи.
А със приказки вече издадоха хиляди тома... ...

Сърцето ти студено е сега
угасна в него огъня за миг.
Свито на кълбо от страх,
не желае топлината на любовта.
Не може ледено сърце ...

На земята с тебе двамата,
създавахме денят
и всяка негова минута.
Сами си го сглобявахме
с радостен вик ...

Много зло в тоя свят се среща,
а в хармония искаме да живеем.
Тя е толкова хубаво нещо,
а цял живот мъчим се, тлеем.
Разковничето е разумността - ...

Сякаш свикнахме един с друг за няколкото дни прекарани на плажа,.. пръскахме се с вода, плувахме,.. забавлявахме се , сякаш бяхме влюбени,.. разхождахме се по плажната ивица под зависливите погледи на шкембести чичковци и въздебели лелки,.. стегнатите ни тела лъщяха, като тиган на месечина, както се ...

Един, едва ли не от Бога,
ми подарен сеанс:
Пшеничен клас с колянце босо
ми прави реверанс.
Духът на Красотата сам ...

Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя. ...

В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...

Ще отгатнете ли на колко нули окончава числото, което е произведение на всички цели числа от 1 до един милион /включително/?
Както казваше инспектор Стрезов от сп.Космос - "решава логиката". Напрегнете сивите си клетчици.

ПОТЪВАНЕ
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Бледосинята плитка вода
говори на камъните,
хвърлени ...

Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...

223. Сватбен керван се разминава с нападение от апаши след реч на Исус
“На мястото, на което отиваме, аз ще говоря“, казва Господ, докато все повече дружината навлиза в поляни, които атакуват планината по трудни, каменисти, тесни пътища и се катерят и спускат, а хоризонти се скриват и появяват отнов ...

67. Чудото на строшените остриета при Рибената порта
Виждам Исус да върви сам-самичък по сенчест път. Изглежда прохладна долинка, богата на води. Казвам долинка, защото е леко вмъкната между ниски възвишения на терена и в центъра й тече рекичка. Мястото е пусто в сутрешния час. Тъкмо ще да се е пока ...

Изпразвам се отново поетично
и капките мастило са по листа.
Пак пиша натурално, автентично,
поезия се лее чиста, чиста...
Във себе си отново съм набрал ...

Ако можех поне за момент
да съм малкото внуче на баба
всички грижи да бъдат за мен,
да не зная цената на хляба.
Да строя от мечтите си храм, ...

Много старо стихотворение, но си го обичам.
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия. ...

Не може човек да мрази САЩ. Не можеш да мразиш държава, издигнала педалското знаме пред посолствата си.
Може само да я съжаляваш…
хххх
Пенсионерите по акъл сме като пуберите – правим обратното на казаното. За да докажем, че още сме /при пуберите – вече/ мъже. Или мъжествени баби.
И в най-голямата же ...

Търсех детелина...
Детелина четирилистна...
Казват, носела късмет...
Всичко, що си пожелаеш,
ставало реалност... ...

Есен
Вятър.Облаци. Мъгла.
Клонки скършени. Листа.
Локви. Влага. Мрак студен.
Тъжна песен. Стар рефрен. ...