​​​​​ (20.08.2021 - 23.10.2021)
На шега ли или съдба,
животът странно пътища преплита,
почуква на заключена врата,
стои пред теб и само с поглед пита... ...

веруюто на
господин Успехов е
обич и любов

Нека всички —
живи,
здрави
и благословени! —
Мъдри, ...

Смъртта ражда пеперуда...
И полита тя към вечните светли полета...
Умирането е човешка заблуда....
Покана за круиз е...
из Вечните енергийни морета....

Нямаше смисъл да тичам напред.
Нямаше смисъл от всичките думи.
Нямаше смисъл да мисля за теб.
Нямаше смисъл да късаме струни.
Нямаше смисъл да пиша творби. ...

Истината тривиална вред прозира:
всички ние – и плебеи, и крале –
като дим от разлютено наргиле
без следа ще се разтворим във Всемира.
Даже няма бледен спомен из ефира, ...

О, да! Земята се върти -
безкрайна, жива въртележка.
Сред флора и фауна, гледай ти -
еволюция човешка!
О, да! Земята се върти - ...

Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...

Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да п ...

Глава осемнадесета
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...

ИСТОРИЯ
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
Някъде през нощта в бързане
загубваме една история,
сутрин отново в бързане – ...

В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...

Враждебен свят - дебнеща акула,
потиска слабите и онеправданите
все си мислиш, че живееш някак си
но постоянно бягаш от острите зъби
на матрицата...Враждебен свят - ...

Колкото добре и да живее,
сладостта от живота е кратка,
на всяка майка, която посмее
да се появи на детската площадка.
Посреща я на входа плачещо дете, ...

Спомням си смътно
как ме отричаше,
търсещ отсрочка.
Да пием! До дъно!
Той ме обичаше. ...

Искам, когато прибирам се вкъщи,
моята дама да бъде добре.
Искам, когато небето се мръщи,
ние да пием горещо кафе.
Искам, когато тъгувам и плача, ...

Заших си сърцето
/Свидна/
За сълзите кладенец дълго копах,
в черния край на земята,
с шепи събирах от сивия прах, ...

Сертификати, колко мило, значи
за здравето се грижите. Е, браво.
Душата горко иска да заплаче,
че в робство плува цялата държава.
Робията е страшна и позорна ...

Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страхът са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.
Глобално, зверски, ледено и властно, ...

Сред фойерверки и балони
празнуваме рождения ми ден.
Цветя, сладкиши и бонбони…
Запяваме познат рефрен:
Happy birthday to you…. ...

„Мамо, какво е
любов?“ — „Ами, чѐде, да
правиш добро — е!...“

Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...

За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...

ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви. ...

Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...

Понякога искам да викам и да чупя,
понякога искам щастие да си купя.
Душата ми от неволи е уморена
от трудностите в живота е оскърбена.
Объркана вървя напред ...

Учителко, ти бъдещето сгряваш
и питомците си му посвещаваш,
към него с много ги любов отправяш
и мироглед „ОБЍЧАЙ“ им вселяваш!
Прекланяме се пред духовността ти, ...

Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...

Същинският Аз, скрит зад хиляди воали,
саркастично се надсмива над философии стари
с приготвена към края на пътя шега
за цялата истина и вселенска игра:
"Ти си това което е в теб, ...

Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...

Днес си взех, сертификата!
И веднага - в махалата
влезнах в кръчмата да пия
скъпа, гроздова ракия.
Седнах близо до вратата. ...