шестдесет и две —
животът прелест е и
обич се зове
шестдесет и две —
животът щастия̀ ...

В НАВЕЧЕРИЕТО НА БЪДНИТЕ ГОДИНИ
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
Някъде по пътя между уменията и знанията
в сутрешната мъгла
денят се превърна в безкрайно време – ...

мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...

Аз съм весел глъч
и красиво скромен лъч.
Дете съм на земята,
но аз не ѝ принадлежа.
Душата ми лети, ...

Ангели в ноща
В тъмната нощ нас бели ангели ни пазят,
белите ангели са разперили над нас крила.
Изпратени от Господ те ще ни запазят,
с добротата си докосват нашите сърца! ...

Имам един съсед – особняк и не особено чувствителен към чуждото. Обича да надниква – било в двора, било в душата, било в джоба на ближния. Прави го умишлено и съвсем недружелюбно, за да задоволи някакъв свой вкоренен атавизъм.
Мислил съм върху присвоителния му нагон и винаги съм се опитвал да го раз ...

Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...

Жена ти е със ковид? Ха, честито!
Моята иска мен да умори.
За здравето ми всеки ден разпитва,
за своето не казва, а мълчи.
Все в ноздрите ми бърка със тампони. ...

Една сутрин се появи в селото. Човек от никъде ..май падна от небето. С прошарена коса, прошарена брада, благ, умен поглед и леко иронична усмивка. Още същия ден заживя с най грозната жена от селото. Веднъж в селската кръчмата, където се отбиваше да пие по един облак за разпускане се засече със селс ...

Във тази синя нощ невероятна,
обсипана от лунните лъчи,
вървя по пътищата на мечтата,
във шепа скрила падащи звезди.
И знам със теб не съумяхме двама ...

Костёр лижет небо,
И где бы ты не был,
Приди, отогрейся
Озябшей душой,
Открой своё сердце ...

Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена ...

Обичай ме!
Сега!
И после.
И отвъд...
Дори когато няма да ме има вече. ...

За мен си просто временен посетител,
един вселенски потребител,
вестител на нова ера.
Химера - напудрена и въпреки това фалшива!
Красива приказка живя, ...

Разделени на цветове разни, на наши и ваши,
на почтени и непочтени, съградените мостове
помежду ни от нашите древни предци с лека ръка
рушим, подвластни на егоизма тъмен в нас,
и на глупостта си безмерна докрай верни, ...

Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.
Изви се между клюмнали дървета, ...

Ще догори последната искрица
и огънят ще се превърне в дим.
Надеждата - красива бяла птица,,
ще се изгуби в път непроходим.
Часовникът ще спре да отброява ...

Време за радост.
Цъфнали жълтурчета,
ромон на поток.
Време за тъга.
Небето мастилено ...

Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...

Нямам нужда от твоето съчувствие
Прекалено съм зает да се съжалявам
Казваш, че искаш да бъдеш само с мен,
но ще бъдеш по -добре с почти всеки друг
Просто ми дай нещо, за да се почувствам жив и не искам да те разочаровам, но аз съсипвам всичко наоколо ...

1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...

Драги зрители, ето резултатите от мачовете в най-висшата ни група. Първият мач завърши наравно – 2:2. Головете за домакините вкараха О, Бонго-Банго и Ла Рюмиер, за гостите Чивита Мартинес и Каалимаро Мутоне. Във втория мач откриха гостите чрез РрррБум-пляс, а Оауееея от домакините изравни. Отсъденат ...

ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ
Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан
в любовната си ласкава игра. ...

Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича, ...

Може би от алкохола
виждам те приятно гола
и си мисля как и аз
ще се съблека завчас!
Но от нейде тъй внезапно ...

Ако можеше луната да разкаже,
как си лягам всяка нощ сама,
ако можеше луната да разкаже,
щеше да заплаче с мене тя.
Ако можеше да ти разкаже, ...

Изля се дъжд и есента настина,
наметна си небето като шал.
На тръгване не спря, а само мина
да събере листата си без жал
от клоните на късния октомври, ...

ПЪПКА
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
На увехналия клон на ореха
една пъпка
твоето завръщане ...

САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...

Не е път,
щом не води в дома ни!
Не е дом,
щом не чувам смеха ти!
Без теб дните са скучни, ...

Обичам разходките през нощта в големия град.
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени бу ...

Открадна я! Първо душата,
за да бъде единствено твоя.
С целувки обсипа снагата –
беляза я, като с олово.
Открадна я, беше ти чужда. ...

Листата още не искат да умират.
Есента ги посипва с дъждец и така
все ги гледам и даже намирам -
новите цветове навяват тъга.
Колко бързо дните отшумяват ...