Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...

Последният път, когато ни поканиха роднините на моят приятел, се бях зарекла, че повече няма да ходя. Успяхме да пропуснем селския събор, и цяла седмица не спрях да се радвам. Но този рожден ден дойде и сякаш нямаше измъкване. Сложих си черния гащеризон и леко каменна маска на лицето, защото знаех, ...

Захвърлих си сандалите небрежно
на пясъка пред спящото море.
С прегръдка исках то да ме посрещне,
вълните свои да ми поднесе.
А то мълчи, унесено люлее се, ...

Да беше телефонен номер, аз
веднага бих сменил го с друг
или адрес да бе и него също
във времето зад мене бих оставил,
ала това любов- сърце е зная ...

...и където всички други те гледаха, аз те видях...
Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути и едри рози за бърза консумация.
Време е да науча шаха. За да боравя с водата, като дъжддъжддъжд след качулка.

Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених ...

Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...

Дори да знам, че нищо не остава.
Дори да знам, че всичко се руши.
Дори да нямам дъх за да остана.
Дори да знам, че плача без сълзи.
Дори да търся минали утехи. ...

Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...

Човекът от животното се отличава
с туй, че е същество разумно
и с туй, че достойнство притежава,
а то се придобива много трудно.
Спасение не се постига ...

Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...

Сервираха отново постно – нов кандидат за премиер. И той чалгар – само че житейски. С неописуема за описване дисертация, с тайнственост и неизвестни около нея /особено – абе, има ли я изобщо?/, с интересен занаят – „момчето зад щанда“, както го определиха, абсолютен митоман, че и вярващ си сам…
Спод ...

Да ме питаш защо го вървя
този път, изкорубен към нищото...
Докога ще записваш вина,
свитъка ми съдбовен ще нищиш.
Привидя ти се нимб на светец ...

През лятото, жена ми спря да готви.
Не искаше да прави капама.
Не пържеше - кюфтета със картофи.
Не пълнеше и тиквички с кайма.
Освен това престана да ме гушка. ...

Тази вечер Мисалена Кирова беше на седмото небе от радост. Специализираният научен съвет я бе одобрил за професор в престижен университет. Разбира се тя бе подготвила почвата, както се полага в подобни случаи. Не обичаше изненадите. Всички членове на съвета бяха членове на БКП с дебели връзки в ЦК. ...

Как искам да съм част от онзи свят,
в който няма бедни и богати,
табу във който са и страх, и глад
и няма недостатъчни заплати.
Онзи свят на нежната любов ...

В неукротените редици
на политическия цирк:
брашно продават го за трици,
печалба – триците без риск.
Голяма глупост, по-голяма ...

Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...

Баща и син
Един баща отново води сина си за ръка,
вървят заедно и свойте мечти споделят.
Говорят с усмивка и няма по лицата им тъга,
заедно са и им се иска никога да не се разделят. ...

Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...

Глава 37. Божественная ошибка.
*Выбеленная порча Земли морщинится и греет. Испепелённую вокруг пустоту освещают образа ангелов озабоченные судьбой будущей жизни. Совсем недавно, когда едва успела остыть земля, и осели воды, Бог, восседая в тени райского сада у прохлады журчащего ручья слушал крики ф ...

Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...

Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...

После, още в ранна пролет Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше пуст, тесен път с папрат отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който Карло нае от общината за дълги години напред. Избра място за къща в средата на ...

Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...

Море, ти моя не зарасла болка!...
Море, ти моя не зарасла болка,
ти моя обич, нежност и съдба!...
Ти никога не ме попита: Колко
и изпитания за мен избра́!... ...

Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...

Опустяха българските къщи!
Безлюдни са и китните села!
Живота гледа ни намръщен!
Безмилостно ни пръска по света!
Сълзи в очите на родителите светят! ...

Животът е откровение пъстро,
което лети и лети...
Мечтата на всеки се сбъдва,
във сините морски вълни.
А мокрия пясък прощава, ...

Така е , за хора без странични задълнения , единственато занимание си остава
да безделничиш, .. да гледаш часът за любовна среща или да гледаш умно от някое кафене...
- Пешо, Верчето се обади най-после, пита кога можеш да тръгнеш - радостно съобщи
един ден Мичона - пита кога можеш да тръгнеш, но так ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: ЛЕЧИТЕЛЯТ
Честно казано, не очаквах да го открия в един град със над сто хиляди души население, но по някакво стечение на съдбата, го намерих.
Отново усетих аурата му и по ментален път му подсказах да се приближи. Не бях сигурен дали ме усети. Всъщност не бях сигурен за нищо. ...

Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.
Розов цвят на магнолия листи отваря, ...

Несръчен художник – разлях си боята
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.
Зелена е тази пътека на двора, ...

И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...

Пустиня, без хектар оазис,
умирам от жажда по тебе.
Завиждам на тези, що пазят
зеления, в дъното, хребет.
Там извори живи извират ...

Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше ...

Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...