Не помня как са се разпръснали пастирите.
От толкова посоки дните са напирали.
Накрая бентът сигурно се е разкъсал -
стадата наводниха равнините
със многобройната си вЪлна. ...

Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...

Сякаш си в центъра на арена и всеки гледа теб, а всъщност си песъчинка от тълпата. Незабележима, непозната, а може би и ненужна. Никой не те вижда, никой не знае какво си или не си сторил, но ти знаеш. Ти помниш всички онези моменти, в които си се хванал толкова здраво за греха, че си го направил св ...

Към теб вървя
Очите ти са езеро красиво,
те галят ме с лъчи.
В душата си аз нося мълчаливо
изгубени мечти. ...

Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра, ...

Рупат камъчетата по пътя,
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял, ...

мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...

Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...

Обличам се в дъждовна топла дреха,
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...

Клёны, клёны – звёзды дней осенних
С высоты, что всё ещё светла,
Припадают всей своей вселенной
К острову вселенского тепла.
По земли закону притяженья ...

Градът беше облякъл есенната си премяна съвсем неочаквано. Беше средата на Септември, а кестените в Докторската градина падаха върху зелената до вчера трева. Падаха и се пропукваха, за да изкочи блестящият кестен лакиран от Природата. На старата дървена пейка седяха три възрастни дами и тихичко разг ...

Чуден сън сънувах с отворени очи,
на рамото ми кацна лястовица бяла,
болката в сърцето престана да горчи,
сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.
Молех се и исках сънят да продължи, ...

Все в нещо България влиза:
в политическа, във финансова криза,
в аварии и бедствия
(все с фатални последствия),
в екологически катаклизми. ...

Бяла по душа
/Свидна/
Недей ме пита още ли горя,
или пък тлеят въглените в мене,
душата ми дали осиротя, ...

Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...

Ехти просторът с гласове на птици,
пробуждащи нощта.
И упоителното алтовото гугукане на гълъби
подмамва изгрева.

Забравѝ този остров, защото умират
всички птици, които изпратил си там!
Всички нежни тайфуни сърцата си спират
и превръщат го в свой жертвен храм.
Не сънувай морета, които поглъщат ...

Ти целият си страст. И още нещо...
Влудяващ, до последния ми стон,
подръпваш нежно струните ми... вещо,
превръщам се в акорд, с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...

Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...

Изписах текстове безброй,
нахвърлях думи хаотично,
в опит да опиша по начин свой,
болката, която ме облива.
Миналото все намира ме, ...

Звездите, рано сутрин се протягат
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.
Тютюневите кашлици развалят ...

Със парченца от душата си ще плащам.
Говори, туй сърце на камък става.
През пукнатините река от камъни тече.
Към бездната препълнена с отломки.
Тежестта , която ти остави , любовта която ти забрави. Красота и празнота, думите ти губят стойността. ...

ЗАВЕТ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Днес е денят,
когато
твоите стъпки ...

Лъв грамаден и един
поминува жив и невредим
в зоопарка, в свойта клетка.
Той е страшна гледка.
Силата му е голяма, ...

Днес на свечерение те чувам,
отново викащ "зов" за помощ.
Името ми хвърляш като
камък тежък в локва.
Щом водата се разплиска, ...

Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм ...

Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...

Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...

Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...

Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!
- От тебе нищо няма да стане,смотаняк.Ще бъдеш неудачник като вашите – поредната порция жлъч и тормоз понасяше петнадесетгодишният Димо от 8-ми Б.Растеше в бедно семейство и дупка в обувките му бе нещо обичайно. Имаше ...

Това се случило преди повече от петдесет години. Журналист, пълен със сили и енергия, главният редактор на „Съботен преглед“ Норман Казинс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила и се появили болки по цялото тяло.
Здравето му се влошило бързо и в рамките на седмица му станало ...