няма ли
Любов
е
изнемо̀га
сѝротна ...

Ето ни, че спряхме пред първия магазин. Вие какво си представяте, като ви кажат: "Текстилен магазин"? Нещо голямо и специализирано за тъкани, нали? Нищо подобно! Най-долнопробно магазинче, наистина, на два етажа. На първия - готови дрехи, с обявени намаления. На втория - сувенири, локуми и вина. Моя ...

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

Седя аз на пейката и си мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена ма ...

Очите ти - най-страстното мастило
от злато и от Слънце по блестят.
Така си слаба, а сломяваш мойта сила
с магията на женския си свят...
По-крехка си от чаша от кристал, ...

Живяла съм я и я сънувам.
И гайдата ѝ ме разплаква.
Доброто ѝ в мене добрува
и корен ме тегли нататък.
За водата ѝ врѝсна* съм жадна ...

И пак съм там, до брега на река Огоста. Там отгледан под топлите грижи на баба.
Един ден тя сякаш между другото ми каза:
- Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!
- Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...
- До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили? ...

Това е проблемът на хората –
че смятат чуждия опит за глупост и си мислят
"Никога няма да разбереш моята болка".
Момичетата просто искат най-накрая да намерят добър човек.
Мисля, че всяко момиче иска да има връзка ...

/акростих/
Пътува през пресъхналото лято.
Една жена избрала любовта.
Тъгата проснала си на земята.
Ъглите притъпила на страха. ...

Процедурата бе отработена и Джесика Хемптън не очакваше да има проблеми. Все пак, както винаги когато трябваше да отнеме човешки живот, тя се чувстваше леко напрегната. Напрегнатостта обаче бе полезна, защото поддържаше концентрацията й на високо ниво. В този бизнес място за грешки нямаше.
Джесика б ...

Празнуваме Деня на Независимостта,
но от нас нищо не зависи.
Тъжно е, че сме малки в света,
макар че според старите летописи
велика сила някога сме били ...

Очаквам нощите
те ме привличат
сенки витаят,
шепот кръжи
те са различни, ...

Припознай ме, на малката гара
Как забързана тичам към тебе
Прегърни ме, с погледа жаден
Само сянка остава след мене.
Ще се връщам в спомени бурни ...

"Аз съм влюбен в любовта и любовта е
влюбена в мен. Тялото ми е влюбен в
душата, а душата е влюбен в тялото ми.
Разтварям обятия за любовта и любовта
ме прегръща като изгора." ...

Зората сръчка слънцето да става,
а то надигна чело зачервено.
Издуло бузи бавно се прозява,
лъчи разтяга, диша учестено.
Опитва се косите си да среши, ...

Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...

Маските да паднат тази нощ,
нека споделим си болката в душата.
Будни да стоим до посред нощ,
да царува помежду ни после тишината.
Без тягостното напрежение, ...

жена
и
мъж
съжителстват
за ...

Тичам нагоре, слънцето връщам.
С попарени, жарки ръце те прегръщам.
Изгаряш от пламъка, но пак се усмихваш.
Бягаш от мене, но знам че ме искаш.
В сърцето ти аз, в юмрука ти гордост. ...

Да виждам в теб безспир една идилия
това е смисъл, вяра, красота.
В съдбата днес изпълнена с безсилия
само ти си знак на любовта.
Абсурдите редуват се с агония ...

Когато не вярваш в жена си,
а тя е... желана жена,
измами привиждаш в ума си.
Там всичко си има цена:
Прибирах се снощи намръщен, ...

Лето 1922 -ро от Христа...
Царство България след Ньойския диктат е под управлението на един младеж, наследил скиптъра на българските царе от абдикацията на Цар Фердинанд Първи...
На 3 октомври в Царството има нов цар-Борис Трети, а министър -председател е оня земеделски непокорник от село Славовица, ...

Приказка една аз и ти в нощта.
Двама сме сега двама души толкова обичат се така.
Тя красавица е той пък звяра. Но приказка една, за мен и теб и любовта.
Тя е огън, той пък лед, но промени го тя превърна го в поет.Тя красавица е нежна, мила и добра, със свойта доброта звяр накара нея да повярва в люб ...

Обречени
/Златин Неделчев/
Чудя се, утре на чий гроб ще плача
Кой ли ще бъде поредния мъртвец
Може би аз ще бъда палача ...

Не съм мъченица, нито жена,
която е лесна за обичане.
Трудно ще ти бъде с моя характер,
да кажеш доволен – получи се.
Аз съм с дива природа, дива пантера, ...

Не изгаряй старите мостове,
на живота ребусът е сложен,
граден от обич дълго отстоявал,
не го оставяй с поглед тъжен.
Не загърбвай стария си пристан ...

В целия град почти е известен,
скромен и честен, но цял живот – беден.
Изкарва си хляба, кестен по кестен,
събужда се първи, заспива последен.
Наивен мечтател и добродушен, ...

Вали ли... вали... А мечтите ми са жадни!
Колко трябва да изпият, за да простят?
...
Дъждовните капки се сливат в мелодия...
И мечтите ми сменят посоката... ...

Като палаво дете
есента боички плисва,
и с безброй от цветове
на земята, върху листа,
сътворява чудеса - ...

Подгънеш коляно, гредата улучиш,
от пръстите става юмрук!
Закана ли? Не! Така си научена –
да бъдеш корава напук.
Щом мислиш, че можеш - със сигурност можеш! ...

Русалките се раждат само в синьото,
където спят мечтите на момчета,
където храбреци са - ненадминати -
морето им е все до коленете.
И люспестите синкаво - зелените, ...

Отново любовта...
Идва и те кани
Във приказка
На разходка по вълните
Протяга ти ръка ...

И ето – есента отново идва. Приласкава ме с топлите си наситени нюанси. А аз поглеждам лекичко назад, за да си припомня всичко, на което ме научи този сезон. Усмихвам се. Не съм човекът, който бях. Няма и да бъда. Усещам промяната в себе си. Светулката, която ще ме изведе на моя път, макар в началот ...

ВСЕ НЯКОГА...
Зная, все някога ще си отида,
от теб, заблудата и любовта,
не ще да позволя да ме зазида,
между четири стени - самота. ...

Когато се ражда сълзата,
мечтата по-силно боли,
а споменът- бурният вятър
в душата по-бясно фучи.
И чупи илюзии -клони ...