Да събера думите, укротя ветровете,
да попия сълзите, посадя цвете,
да изтрия чернилката, изкупя вините,
да рисувам слънцето, уловя дъгата,
да танцувам боса, усетя росата, ...

Някакси премина
страшната година.
Бях под карантина
дълго без бамбина!
Но пък, догодина, ...

Изтърка подметките. Премина по пътя.
Вече си с боси крака.
А беше ни трудно. Вървяхме по хълма
и гонехме всяка мечта.
Звездите изгаряхме. Страхувах се в тъмното, ...

Елмир
По дяволите! Арлена и Ирник са заобиколени от огромна тълпа химери! И те ги отнасят надалеч от тук по-бързо, отколкото предполагах. А Рев и Нилара са напълно невредими.
Няма да бъда от полза на отряда на полковник Ферум. Не съм дошъл за това. Но пък мога да опитам онова, в което ме бива най-мн ...

ПОМНИШ ЛИ (2)
===============
Помниш ли…
Прохладните утрини,
Когато се събуждах ...

Сънувам ли? Не зная, но съм там. А била ли съм там някога? Не зная, но съм тук. Усещам богатия аромат на подправки във въздуха. Кориандър, резене, черен пипер, кардамон... На носа му тежи, но веднага щом осъзнавам мириса, на душата ми й става леко. Оглеждам се, а стените са оранжеви, в цвета на дъха ...

Небето се усмихва със лъчи,
декември ли е – хич не си личи?!
И вечер опустелите комини
пропускат пушека през тях да мине.
Декември е, ала защо е топло – ...

Тиха зимна нощ. Снегът се сипеше нежно като в приказка. Тази вечер беше Бъдни вечер. Семействата се събираха на трапезата с нечетен брой ястия, както традицията повелява. Разговаряха помежду си и на лицето им се изписваше спокойствие и блаженство. С нетърпение чакаха Коледния ден, когато детски смях ...

Аз виждам как една шейна пристига,
светлееща във сребърната нощ.
И как лъчисто тя до нас достига,
и дава ни завидна нова мощ.
Това е Новата Година мила, ...

Идваш като късна утрин с мирис на роса.
И вълните на любовта, блъскат се в бреговете на моята душа.
Остани за миг поне! Погали ме като бриз!
В макови полета с мен разходи се за ръка.
Помоли птиците да ми попеят. ...

Морето - границата на възможното
за хората, родени в бетона,
панеленото ято юрнато да обетова, надъхано налазващо простора
като нашествие над пасбище на морно стадо, превземащи полета скакалци
нахлувахме в морето на стада, на тумби, на рояци - за ново жадни луди пришълци, ...

Как си, мамо, в пустото ти село?
Къщите от хората са повече.
Никнат некролози през Неделя.
Молитвите са тесни за животите.
Небето е по-близо от земята, ...

На 23 декември, 2020г., внезапно почина /с диагноза Ковид 19/ на 63 годишна възраст ексцентрикът Папа Жан:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D0%B0_%D0%96%D0%B0%D0%BD
Това беше творческият му псевдоним. В живописта той се беше самоопределил като представител на течението енергетичен ли ...

Всяка мисъл трябва да притежава
светлинна в ума на човека.
(Из: "Светлина на мисълта" – П. Дънов)
1. Тъмните мисли
Божи посланици – птици небесни, ...

акростих
Нова година, нова надежда.
Още желания, още мечти.
Всеки с усмивка към нея поглежда,
А във очите ни радост блести. ...

Не знам какви латентни способности ползваше малката, но де що имаше хора ни спираха и се опитваха да ни вземат детето, като че ли сме тръгнали да я крадем. В колата обаче се кротна, явно се примири с положението. Сергей мълчеше и шофираше, а аз мълчах и разсъждавах. На практика, протоколът при намир ...

Нощем, докато в леглото си лежа,
„Не искам да порасна!“ си мълвя.
Не става нищо, както трябва, за беда,
„Не искам да порасна!“ си мълвя.
Как се броди в свят мъглив, когато се промѐня? ...

Виж колко си пораснал вече, Сине...
А беше мъничък - като мишле...
В прегръдките ми гушеше се плахо,
все искаше аз да те нося на ръце.
А помниш ли приятеля си плюшен, ...

...И хлябът ще се пръска на стотици мълчания, когато е прегърнат... Петя Цонева
След теб ще бъде тихо. Много тихо.
Смехът ти ще се пръсне на стотици
мълчания*. И парещият вихър
ще кипне сол под крехките зеници. ...

Една стара
мечта
озарява
нощта.
Тихи стъпки ...

Старата Година си отива,
на криле от спомени лети.
Да бъде горда и ревнива,
да смята всичките си дни,
на нея и прилича и отива... ...

Тези принцове, вечно воюващи с вируси,
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...

По тайна пътека, тичаща към теб,
замитам всички ледени следи.
Тупти сърцето ми, отеква ек -
на ревера със звезда, да прелети.
Подарък носи в празничната нощ ...

За изминалата година.
За всички проляти сълзи.
За безсънните ми нощи.
За незаконните игри.
За погубените надежди. ...

Не ми се пише, мисълта тъжи,
прикрила неумело всяка рана.
Познанието крета сред лъжи
и хиляди страхливи оправдания.
Така добре е, нека да мълчим, ...

Пулсира времето
до пръсване,
чак вените му са
издути.
А ние филизите му ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Ако ти помогнеш-не напомняй
Ако ти помогнат-разкажи
красивите моменти ти запомняй
а лошите ги забрави.
Когато обич притежаваш ...

Аз ще те изпратя с благодарност,
че бе към мене благосклонна,
ала ти не си придавай важност,
защото хората не искат да те помнят.
Навярно ти не си виновна, ...

С надежда чакам
Новата Година!
С надежда чакам
и Дядо Коледа до комина!
Да дойде усмихнат, ...

К:
Питам те, Райно,
кое е по-омайно -
виното или любовта?
Р: ...

Едрият доберман с размерите на новородено коте тихичко грухтеше вън на двора. В близката далечина два безстопанствени котарака, очевидно избягали от зорките погледи на стопаните си, оживено спореха кой да получи парчето развалена прясна риба намерено в в кварталната кофа. Лаят им бе така силен, че д ...

Добродетел много силна притежаваш,
най-мощната в света.
Характер имаш благ,
но с тежка дума закрепен.
Очите ти са две звезди. ...

Здравей, дядо Коледа!
Отново ти пише Гошко… Тоест, Георги… От тридесет години ти пиша, но – файда йок. Ни отговаряш, ни ме даряваш…
Едно време, когато бях още Гошко, пишех на дядо Мраз. Добър старец беше - пратя му писмо по другарката в детската градина и хоп: пристигне с големия чувал и извади от т ...

Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно, ...

Отмина вече Старата година!
Най-после, тая кучка си замина!
Не беше хубава за нас,
едва дочакахме последния и час.
Сега започва Новата и знаем, ...

На пролет ми прилича
времето.
Сърцето ми Обича,
а пък настроението
е слънчево и благодатно - ...

Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...

Изпращаме една година, различна от всички предишни! Така че, време е да поговорим за нея. Да я осмислим. Защо ни се случиха разни неща, какви сме били ние в нея... Защо не ни се случиха други... Като най-голяма по мащаб тема се очертава Корона вируса. Той беляза почти цялата година и ще продължи и п ...