Защо живеем ние, ако не за да обичаме и да даваме най-доброто от себе си за благото на другите? И жалкото е, че трябва да дойдат времена като днешните, за да осъзнаем каква е ценността на човешкия живот. Жалко е, че трябваше да дойде пандемията, за да осъзнаем, че трябва да оценяваме всеки миг, в ко ...

Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...

Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...

Мрак обгърнал бе моята душа и изход аз не виждах.
Със страх от самотата, бъдещето мое ненавиждах.
Но пред мен във тъмното съзрях я светлината, образ на момиче, мечтаното от моята душа.
Това си ти, прекрасна моя.
Ти спаси ме от провал. ...

приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...

Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...

Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...

За Анита Данева бяха настанали тежки времена. След като се дипломира, тя започна работа в агенция за недвижими имоти, но трудно свързваше двата края, защото доходите бяха несигурни. Подписваше се, че получава заплата, но в джоба й влизаше само процент от платените комисионни. На всичкото отгоре стра ...

Отронен лист погива в снежно кадифе.
Безброй угаснали камини.
Безброй протегнати ръце
изпод снежната лавина.
Огрени от последен слънчев лъч, ...

Февруари пророни снежец,
неусетно натрупа снежинки.
На терасата моя - скрежец
и от господа бели картинки.
Белоскрежен потаен художник ...

Цяла вечер да вали,
Да вали, за да разкаже,
защо сега сме тъй сами
или гордостта ни да накаже.
Нека да вали ...

С двадесет грама Надежда
силното вино разреждам.
Нижат се перли въздушни...
Клето сърце - не ме слуша!
С кучешки впряг е поело ...

Не излизай! Навън е студено
и е зима на няколко минуса.
Остани си на топло при мене,
до тихия пламък в камината.
Не излизай! Топлината е тук. ...

Дяконе, виждаш ли ни?
Гледаш ли за какъв народ погина ти?
Днес отново сме под робство,
но страшното е,
че няма кой да ни освободи! ...

Мила бабо, прочети ми
книжката за царя Лъв.
Казват, сред животните
в джунглата е пръв.
Ето, лягам си в леглото, ...

Н ищо не беше предвидил.
А з забраних да се влюбваш
З наеше: със самодива
Д ълго сърцето воюва.
Р адост ли блесна в очите, ...

Зима е, но няма как.
Тя от мене чака знак
и в доспехи трака- трак
тръгвам тежичко към коня,
но проклетникът ми бяга ...

Сутрин се будя. Наливам си чая.
И гледам нагоре в небесния храм.
Моят прозорец е с изглед към Рая.
Аз махам на татко. И другите там.
Изпращам целувки. Изглежда съм луда, ...

Цвят отронва полски трън
С лъч погали ми косата
залезът, дошъл в позлата...
Цвят отронва полски трън...
Идва вечерта несетно, ...

Как да сгъна сега от небесния свод оригами?
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...

Колелирам си аз из нейдешно шосе, провирам се измежду крапътни събития и факти и изненадейно ме задминава камион тип тир, натоварен с едикаквоси. Профучава толкова бързо и близо, че благодаря на водача за вниманието. Възхитен съм от уменията му зад волана, признателен съм за адреналиновия шуртеж във ...

Аз откъде съм дошъл... това не съм забравил,
старах се и мисля че, нещо ново съм добавил!
А някои знаят, че са Жената - Царица и властват,
злоупотребявайки, знаят само да злорадстват?!
Хармонията и в живота е математика... често доминантна, ...

"Няма ненаказано добро"!
След нас историята продължава.
Предците ни играеха хоро...
България навеки е държава!
"Няма ненаказано добро". ...

Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.
Ръцете сбръчкани и уморени стиска - ...

Далече, далече отлетяха мечтите...
Сега разорен съм, отчаян и гол.
Следата им сля се с таз на сълзите
във вкуса на живота - горивата сол.
Далеч отлетяха и моите мисли, ...

Какво по-красиво от тях? Знам, че има много неща във вселената, които да обичаш, но… книгата? Не съдържа ли тя всичко в себе си? Тяло, така ранимо, и все пак съдържащо всичко.
Защо, като имаме интернет?
По-малко умиращи дървета. Повече мисъл. Иска ми се да има повече книги и по-малко смърт. Но дърво ...

Чаша вино не е само пиянство,
а разтуха самотна, вместо някакъв валс.
Кой обичал, обичал... Който плакал, забравил...
Някой тръгнал без „сбогом“, друг затънал във фалш.
По-добре да не помня, по-добре да съм глуха... ...

ЕЛА НА СЕБЕ СИ
(превод от сръбски)
Изсекла си ме от вятъра и от брезови стъпки, в жълтата река си ме захвърлила
и само съхна, като обесен на въже. Ръцете ми са топли и е възпален гръбнакът ми,
в огледалото цвета на твоите очи го няма – те са само в паметта ми. ...

БГ РАП 1994

Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...

В себе си.
Все пó в себе си.
Все по-навътре -
до плътност на експлозив -
докато пръснеш се ...

Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали, ...

Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...

Да бъде утрото прекрасно -
тъмата ще прогоня в миг...
И светва Слънцето по- ясно,
с лъчи погалва твоя лик.
Сълзù покриват ти страните. ...

Наистина не искам невъзможното,
а само ти да ме Обичаш с тази страст,
която прави просто даже сложното -
Да ме Обичаш... както те Обичам аз!...
Тъй скромен съм във своите желания - ...

Мечтата ми се сбъдна, ето -
отвори живите очи...
Сияе пак сега лицето,
гласът ти вече не мълчи.
Позна ли ме? Това съм аз - ...

Може би животът не прощава,
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?
Нощите са моята утеха. ...