В чуждата паница
Като човек, минал през много пороци,
нямам право да давам акъл.
Да бъда учител, със свои уроци,
нали всеки различно добър е и зъл. ...

Край! Или ново начало?...
Чаша.
Легло.
Одеяло.
Плахо добро – изпосталяло. ...

Подарих на приятелка,..
малка картина..
Малко късче от мойта душа..
Тя, вероятно,..
намери й място в килера... ...

Далече си... ала защо тогава
душата ми към тебе все лети?
Сърцето полудяло не престава,
чрез мисълта, за тебе да тупти.
И сливат се желания с мечти, ...

Три срещи и ми бяха напълно достатъчни, за да осъзная, че той е човекът за мен.
В и к т о р. Какво благозвучно съчетание от букви!
Той е умен, и мил. Държи се с мен много добре. На първата ни среща ми подари от любимите ми цветя. Очите му са зеленикави. А косата – светло-кестенява. Как бих искала да ...

Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите, ...

Телескопът, който си бе закупил Росен, вършеше чудесна работа за разглеждане на града, планината и луната. Не бе от най-скъпите, но все пак имаше тринога, осигуряваща нужната стабилност на образите. Какво ли не видя Росен от терасата си – кълвач, който обработва кората на дърво, намиращо се на около ...

Дойде, де, дойде линейка, е седем часа верно, това е положението. Какво да направят хората?!
Едно младо докторче, цялото опаковано, само очите му се виждат през запотените очила.
Как вижда горкото – учило, учило, за какво?! Да се блъска като грешен дявол и да го псуват.
Сега ще видим нашия късмет ка ...

Колко ли чаши съм вече изпила?
Колко ли чаши съм вече строшила?
Чаши със обич, със нежност, със жал...
Чаши, пълни с горчива печал...
Чаши подадени, от вярна ръка, ...

От дълго време не сънувам,
Боже, избави ме веч от тази плът!
Гледам пак към синевата и това, което чувам
е единствено тътенът ѝ глух.
Кажи ми, за какво съм тук? ...

Смята се, че произведението „За буквите“ е писано през IX век, по време на бурните промени, след възкачването и детронирането на Владимир Расате и поставянето на Симеон на негово място. Тогава е свикан и т.н. „народен преславски събор“. По време на този събор се приемат няколко решения, като едно от ...

Вместо епитафия
Такъв ще съм дори като умра.
Естествен, откровен, дори наивник.
Такъв ще съм си даже след смъртта.
Толерантен с всеки свой противник! ...

Джиткам си аз в нета,
във фейса чета сатира, хумор,
искат оставката на кабинета,
на този страшен тумор.
Под маса нещо се плаща - ...

И нищо, че е Рождество и всеки очаква чудо, но всеки трябва да мине по своето си битие.
Небето се смръщи.
Морето се сгърчи.
И плъзнаха облаци сиви.
Дърветата голи ...

Благодаря на медиите, че ми отвориха очите!
Толкова години само съм ги проживяла, добре, че ни удари короната, та започвам да живея.
- "най-после имам време за семейството": видеа с някакви бащи, които показват как сменят памперси (преди короната мъжете никога не са го правили), други, които правят ...

Нека в коледните святи, празнични дни,
бяла свещичка да запалим в своите сърца,
вълшебен светъл огън да ни прероди,
завинаги да изгори всяка болка и тъга.
Да повярваме, че най-доброто предстои, ...

ПОЕТ
В мен
поет
живее,
нощем той ми ...

С нежни длани погали ме,
с усмивка сладка ти дари ме,
с две думи само мислите ми спри,
със светъл поглед озари ме,
любимата ми песен ти пусни ...

Дали си спомням смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова.
Чете: Калоян Христов

Сега е времето, по Коледа,
когато стават чудеса.
И боговете стават хора,
а всички хора – на деца.
Камбанен звън. И с него плува ...

Разчитам на проклетите ваксини.
Те нашите проблеми ще решат.
Макар да ги оплюват, днес мнозина,
от нас самите, те ще ни спасят!
След тях светът ще има нови гени. ...

Бих искала да върна времето...
Бих искала да върна всичко!
Да те срещна пак...
И пак да ме обичаш...
И пак да те обичам... ...

Докосвай бавно.
Докосвай силно.
Просто ме докосвай.
Напук на този свят
ме искай. ...

По дупето си чувстваш топлина,
това е моят дъх, нали разбираш...
Невидим съм, до тебе съм, вървя,
и дрехите ти даже не ме спират...
Играя си - целувам всяко кътче, ...

Пристъпяш плахо в гората,
По килим от есенни листа,
Прокраждаща се между клони светлината,
обагря всичко в есенна позлата!!
Като Хензел и Гретел с трохички, ...

ТОЙ:
Вали снежец, студена зима.
И ето ме, пристигнах с коня.
Но тази нощ ти на балкона
няма как да си, любима. ...

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сем Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...

...
Сложил съм си празничната папийонка,
ще бъда публика, а мама - песнопойка.
Два дни, вече, в кухнята размахва ръкохватка,
муза я подгони и изпатка - ...