Проплаква ли насън бунара?
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...
Поскърцва ли пак гредореда? ...

„Чук,чук,чук...Ела ти тук,
под водното стъкло,
на вир дълбок
под сенките на плачещи върби.
Ще бъдем с теб приятели, ...

От бабина душица ми е чаят,
дъждът изрони слънцето, вали́.
А в сенки сипва сумракът омая,
на крак ще пиеш? По-горещ, нали?
По рамото на чаша се извива ...

Сърцето богато
Слънцето закри очи,
тихо слезе към морето.
В мрака ще блеснат две сълзи,
ще те чака спряло в мене детето. ...

Глава V
Силимарина стъпваше уверено напред. Гонеше нощта пред нозете си и викаше новия ден след тях. Тъмнината отмина, дойде зората, освети на гърба ѝ саята... и я окъпа в злато. Ала Слънце на Земята будеше съмнения. Тя не беше булка, а бе облечена като такава. Зли очи не трябваше да я петнят с отро ...

Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас. ...

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПОБЕДА
Зараг Ту – най-кръвожадният от гуаронските предводители влезе в база “Диомед” в областта Леарния със самочувствието на победител и завоевател, какъвто на практика беше. Достолепната осанка подсказваше отдалеч кралския му произход. Тежката му кована броня от зегандариански к ...

Тази вечер нещо ме тревожи.
Тази вечер нещо ми горчи.
Виждам вече само овчи кожи
и кавал овчарски не звучи.
Вълци нощем по баири вият. ...

Как е трудно да изглеждам мъртва,
когато в мен живот кипи,
когато нещо кара ме да търся,
като от древни ръкописи да чета от чуждите очи.
Но уви, аз съм родена ...

Викаха му Шаро, викаха му Роки, Белчно, Сивчо, Кучо, викаха му и МАРШ, викаха му и бягай. Той самият не знаеше как се казва, не знаеше имал ли е някога дом, имал ли е стопани. Нямаше семейство, нямаше и другари. Другите кучета се примиряваха, ровеха по боклука, ядяха мърша, но този бездомник си имаш ...

ХИЖА В НИЩОТО
Да бях се приютила нейде
в забравена от Бога хижа –
ветрец вечерен като вейне,
да ми е леко и безгрижно, ...

Снежанка очаква целувка от принца
и не в красотата е нейната сладост.
На ябълката отровата скрила с живота си,
в сърцето си пази своята благост.
На Пепеляшка пантофката и е по мярка, ...

Не се опомних в тъмното пространство.
От себе си избягах надалече.
Самотен спомен люшкан от пиянство
на палубата на една безкрайна вечер...
И приземих се тихо във тревите ...

Пак скубеш, животе,
цвета от косите ми,
оставяш ги поръсени
с бяла мъгла...
Сивеят и дните, ...

Искам, а не мога да изкажа всичко -
думите не стигат, чувствата горят!
Зная само колко много те обичам
и че няма вечно връщане назад!
Тишина отвред край мене се разстила - ...

Тънки розови бодли прегръщат на света душата
и камбанен звън продира тишината сред пустинни долини,
кръвта смразява се върху острието на камата,
проболо туй сърце, държащо злокобни добрини.
Белег на грях се съживява връз съдбата, ...

Вера
или Реквием за познатата непозната
С огромно преклонение пред паметта на журналистката и човека Вера Благоева Генова
1959 – 2020
„За света може да си просто човек, но за някой определен човек може да си целия свят“ – Бил Уилсън ...

Разликата между нас българите и хората от останалия цивилизован свят е, че ядем само това, което другите ни сервират, а те – единствено онова, което сами си поръчат. Въпреки, че и ние, като всички останали народи, плащаме редовно заплатите на своите управници.
Само това успях да напиша. Две изречени ...

Над Осъма прелитат албатроси.
Тез птици, нявга на морето знаци,
в последно време тъй се изродиха -
летят над сметищата на орляци.
А Осъмът се гъне от въпроси. ...

Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош, ...

С последни усилия астронавтът успя да придърпа ръчката на люка в необходимата посока, така че той леко поддаде, не и без помощта на тежестта от собственото му тяло. След известно време окончателно успя да го отвори и пневматиката с глухо съскане оповести приземяването на спасителната капсула върху т ...

И ако искаш днес ти мен да опознаеш,
да хукнеш из мечтите ми дълбоко скрити,
ще трябва със емоции ти повече да се стараеш
и действия да влагаш упорити.
Ако поискаш да надникнеш за момент, ...

Вдвоени като здрав конец
да кърпим дупките на битието,
вторачени във дневен ред
изчезваме безследно - лятно ехо.
Не синкавия лед, дори не зноя ...

Така съм се научил - да смълчавам.
Че иначе болят, като куршуми
във рани безлюбовни до забрава
на голи обещания от думи...
И моето сърце не е смирено. ...

Колко трудно е да си жив,
дяконе, в днешния свят жесток,
да оцелееш и да отвоюваш собствената
си свобода!
Да бъдеш смел, дяконе, смел и ...

Любя живота аз -
да бъда, да дишам.
И в жега, и в мраз,
аз до сетния дъх ще обичам.
"Не убивай!" е заповедта Божа, ...

Петък беше,
неуморно сърцето туптеше,
Наивна, нежна, чакаща жена
с чаша вино в ръка..
Две очи чаровни, ...

Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
Бориш се, хванал в ръцете си глава, ...

13. Георг
Роклята ѝ беше бяла. Рокля. Лято. Тънки презрамки. Дебели сенки. Широки усмивки. Тесни улички, лъкатушени между рамената ни, които се блъскат, събират в звъна на пияните ни глави нощем, а сутрин в звъна на утрото се усмихваме на безсънните нощи в тесните улички и широките пусти булеварди н ...

На сина ми
Светулки ще ти подаря
да ти светлеят битието.
И от магична светлина
да ти е водено сърцето. ...

След любовна нощ
очите на жените пеят,
излъчват от плътта си мощ,
вървят със полет и се смеят.
Тогава те са още по-красиви, ...

Тя не може от света да се скрие,
нито с лъжа или с преструвка.
Щом сърцето, като него второ открие,
двете прегръщат се само с целувка.
Копнеем за обич, любов и милувка, ...