Поседнал Юри пред бутилка джин
и чакал вътре феята да клъвне.
Била красива, нежна, с розов клин.
И уж мечтите щяла да му сбъдне.
Обръщал Юри чаша, втора, три, ...

Той мълчи. Диша, знае –
тя е там във началото.
От сърцето назаем
взе му чувството –
цялото. ...

Здравей! Не спиш. И аз сега не спя.
Сънят ми? Той се скита сред звездите
и търси - да ми подари една.
Но не долита още. Не долита.
А ти? Защо си буден? Пак броиш ...

Тази дълго вървяна пътека
пази спомен от нашите стъпки.
Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,
довидяло и всичко узнало, ...

Аз съм чудо. Но различно.
Скитам в ласкави вселени.
Всичко сиво, прозаично
ми тежи. Отеква в мене
само песен на щурчета, ...

Себеотричането на Аза и сливането на Аза с Абсолюта, характерни за състоянието наречено Самадхи, би било прекрасно, ако не беше лишено от най-човешкото у човека, а именно да обича и да бъде обичан. Моето субективно мнение е, че "нищото във всичко" е отрицание на живота като форма живеене и предполаг ...

Тъй лесно е когато ме отхвърлиш,
но тъжна ще си щом не съм до теб.
Сърце ранено знай не се превързва,
а капки кръв го давят всеки ден.
За тебе може образът да излинее, ...

Животът се върти и ни боли.
Очите ни са кръгове червени.
Изгарят ни проблеми и беди,
дилеми и чиновници: на смени.
Живеем зад залостени врати ...

Имам карта
Подробна на верния път,
А все търся по-преки пътеки.
Има щастие тук, сигурно и отвъд,
Но сега, добро утро на всеки. ...

Зее, широко отворена, кутията на Пандора.
Иззад завеса притулен, Адам се озърна за хора.
Дръпнал я бе пред очите на замижала Темида.
Бързо обра светлините, в пясък темели иззида.
Сукното бяха прояли зимъс дълбоко молците. ...

Разпрягай конете, поручик Галицин,
трънаци - храна за душиците конски.
Те - мършави кранти - с Пегаски амбиции.
Не вярвате? Знае корнет Оболонский.
Налейте, да пием за всички кибици, ...

"Обещаваме ви това,
обещаваме ви онова." -
туй преди избори чуваме,
после за тях гласуваме.
И се връзваме отново ...

Ако утре деня не посрещна
и отида си аз от света
ще бъдеш ли ти безутешна;
ще оставя ли в теб празнина?
А дали ще те дразнят шегите? ...

В кръвта си ми, бясно тя препуска.
В лудешки бяг пулса ускоряваш.
Очите ти в зелен огън изгарят,
а в моите кафяви пламъци горят.
Ръцете ти познават всяка част ...

Най-прелестният цвят си ти -
от всичките такива съчетание!
Обичам те! Това е! Разбери!
Не искам във очите ти страдание!
Не искам болка там, не искам, знай, ...

„Пребивавал в молитви, пост и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души”. Това се казва в тропаря на най-популярния и обичан български светец, небесният ни закрилник.
Ако ти, читателю, дали като поклонник, или обикновен турист, оставиш дома си и отидеш във Великата Рилска пустиня, ако посет ...

Изплакано
Толкова стъпки, изгубени в шумата,
толкова клетви, разпилени по вятъра,
толкова ласки, умрели в очакване,
толкова спомени, удавени в болката... ...

Наскоро... ще навърша шеесе!
Отдавна на живота гледам строго.
Кога успях - от палаво момче
да стана на години - толкоз много!
Ще седна да празнувам до другар - ...

въздишките на утринния вятър
залюляват тревите
розата разтвори цветовете си.

Те са различни по пол и характер. Дори и по начина на живот. И така, докато се срещнат. Запознават се. Още в първите мигове от срещата, всеки от тях се чувства така, сякаш се познава с другия от много години. Започват да се търсят. Разговорите са непринудени. Говорят си на всякакви теми. И никога не ...

Ябълката на късмета,
ще я чистят до полуда.
А душата, стара, клета,
Ще умира, по принуда....

В мен стана толкова студено,
посред лятото, почувствах зима,
гледах те толкова влюбено,
че те наричах с името любима.
Но как да бъда с теб, когато сърцето ми е изгнило, ...

Борех се с вълните от години. И най-накрая го видях в далечината… Отдавна копнеех да стъпя на този бряг. Да изляза от морето на опияняващото отчаяние. Да се почувствам отново свободна. И виждах очертанията му, макар да беше тъмно. Усмихвах се. Защото знаех, че онова парче земя беше спасението, което ...

Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни, ...

Умора, объркване, чудене, сън,
и дните превъртат въпроси.
Нагоре в небето мечтица на пън
зашитите облаци носи...
Повтарят клавиши прозирен момент ...

Не, не мога да се спра
Да мечтая
За ТЕБ
И Любовта...
Защото оживява музика ...

Припомни ми как се обича. Как топло се прегръща...
Градът плуваше в нощни светлини. Настроението на вечерта придърпваше развълнувани клаксони. Долу вибрациите на различните говорими езици отекваха в романтичните души, а аз допушвах една карамелена пурета и канех в съзнанието си онова специално присъ ...

Все някак оцелявам, няма как,
балансът сложен - на ръба на ножа.
Вълчица без вълчета - единак,
с необичайна снежнобяла кожа.
В горите Тилилейски ли живях ...

Октомври си отива. И мълчи.
Зад облак скрил усмивка. Безразличен.
С разплакано небе, като очи
на мъж, който на юли ми прилича.
Вали. Дъждът покана е за блус, ...

Внесено е предложение за подобряване работата на полицията. Или поне да се намери начин да им се отнеме оръжието…
Живяло в едно крайморско градче момиче на име Надя. Не отказвала на нито един моряк. И затова кръстили мястото нос Добра Надежда…
Всички пътища водят към Рим, всички интернет връзки – къ ...

Изпърво не повярвах.
Бяха сън.
Не розови, а сини пеликани
на ято се събираха.
Разсъмваше. ...

Музика и текст-Иван Неделчев Аранжимент-Румен Бояджиев