Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...

Имам ли правото да те правя щастлив?
Някой ще каже „Това е безумие.
Да радваш е дълг и добрина. “
и аз ще се съглася.
Някой ще каже „Щастието е важното.“ ...

Заключен в мрачен затвор,
далеч от пролет и лъчи,
копнея за нежност и простор,
но душата ми за теб тъжи.
И сънувам хубава песен - ...

Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота, ...

Той, или тя. Има ли значение? Днес не е ясно какво е отгледала мама, докато човечето не стане пълнолетно. А, нашето човече беше във времето, когато беше пълно с желания и въпроси. Неориентирано, напращяло от физическа сила и адреналин. Трябваше първо да разбере дали е то, тя, или той. Мускулите му б ...

Наблюдавали ли сте попаднало в стъклено предверие птиче? Мъничък затворник в прозрачен кафез. Виждали ли сте отчаяните му некоординирани опити да избяга от задушаващата и притискаща ситуация? Представете си как разтуптяното му сърчице бие учестено и как очите му неистово търсят изхода.
По някаква ст ...

- Скъпи, немам свесна дреха!
Чувствам са напълно гола...
Мола та, дай ми утеха
и ма заведи у мола...
Скъпи, не са прай на глух! ...

Дано...
Да... искаме да се оправим,
но... чакаме... да ни оправят...
© Павлина Петрова

Под някой августовски пек
дали в душата ти да вляза?
Живея век на самотѐк –
добър и мек, с учтиви фрази.
Краче на бебе в блага нощ ...

Протестът
(каприз)
Тази вечер точно в шест
да отидем на протест...
Просто е: крещим „оставка“ ...

Дълбал надолу някъде в земята
и стигнал до петрол Къртик миньор.
Похвали се веднага в резервата.
Това си беше бомба, няма спор.
Животните веднага се събраха. ...

Бленувам те. Ранена съм от крясъци,
нестихнали в душата, прикована
на кръстове в часовници от пясъци.
Събирам се, от болка разпиляна.
В сърцето ми отседна тя. Сломена, ...

Те се срещнаха уж на шега
Наглед абсолютно различни
Случаен ги вятър тука довя
Кой да знае, че туй е поличба?
Тя бе в броня от студенина, ...

На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците ...

Сетих се за една приказка. Кой знае защо се сетих. Даже не помня кой ми я разказваше – някои от дядовците, някоя от бабите, другарката Христова в детската градина, другарката Радка Андреева в първи клас…
Ама съм я запомнил…
Не съм сигурен защо е в съзнанието ми, обаче – стои си. И често съм я разказ ...

Огнено диша
лятната жега
зад онзи хълм.
Изпепелява
в черно листата ...

В един задушен юлски следобед на мегдана на село Гачево спря очукана хонда. Зад волана бе млада жена с прибрана в стегнат кок черна коса. Тя свали черните си очила и се загледа в напуканите плочки пред сградата на кметството. Извади кърпичка и избърса потното си чело. Не благоволи да слезе от колата ...

Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...

Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша ...

Саксията с мушкато на перваза
е стройна като гръцка ваза.
Олющената маса по средата
е литнала под черен флаг фрегата.
А скърцащият стар диван ...

Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...

Как да забравя всичко онова,
по което сърцето ден и нощ копнее,
което вечер в сънищата идва
и отказва живота ми да напусне?
Как да забравя, че в ръцете ти горях, ...

Знам, поезия не искаш!
Не искаш празни редове...
Но как да кажа, че те искам,
за безкрайни часове?
Липсваш ми, това е всичко! ...

Наивно е да мисля, че умея –
чувствата добре да възпитавам,
щом винаги за онзи миг копнея –
със болката да се забавлявам...
Но... разбрах, че тя има и длето, ...

Луната в небето изгря
пътека в морето постла
как искам по нея да тръгна
света да обгърна
да видя различни места ...

Четирите жени се прибраха в общата си стая. Алис бързо затвори стаята, заключи я и се обърна към тях, гледайки ги с цялата си сериозност и в същото време с уплашено на вид лице:
- Мариян, Оливия,Сефра,какво се случи толкова? Защо Господарят се беше разгневил?
Мариян, старата седемдесет и три годишна ...

Споделено в личен план, 3
...
Липсваш ни!
Предателство е малко да се нарече...
Без теб, момче, ...

Танцувай с мене
Впила съм се в топла гръд,
отлита хубавото време.
Прелитам от вселената, отвъд,
една любов дъхът ще вземе. ...

Нямам много време. Притиснат съм. Трябва да взема страна.
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. ...

Пена - към Мара:
Маро, онзи мъж какво поиска от теб?
Мара: Blowjob, Пено.
Пена: А ти съгласи ли се?
Мара: Да. ...

Аромат на жасмин.
И къси ръкави.
Кожа, зачервена от слънцето.
Сол по устните.
И полет на чайка. ...

Вечер, когато всички заспят се
будя с мисълта за теб.
Кога ще си ти до мен и ще
си моето слънце в моя ден с
лъчи озарен?! ...

БЪДЍ С МЕН
Автор: Вили Димитрова - liche
Бъдѝ ти с мене редом–
навсякъде и винаги –
във всичко! ...

Люби ме страстно, всеотдайно,
раздавай се, тъй както​ аз го правя!
Бъди за мене билето омайно,
което ме възражда и взривява...
Създавай с мене своите мечти! ...

В ЗАТВОРА НА ДУШАТА
В убийствената дързост на душата,
усещам своя земен рай,
уви, накрая, пак се давят май – под свода на дъгата.
Властите лениви – те тъкмо там загубват сили. ...

Е, в края на краищата, мила;
това не е краят на света!
И мама била е така родила:
с мъки - в името на любовта!
А после? Не му мисли за после... ...

За какво съм ти точно сега,
след като отдавна от мен нямаше нужда?
И в сърцето ми имаше много тъга,
която за теб бе толкова чужда.
Защо съм ти, щом беше щастлива, ...

Автор – Величка Богданова – Литатру
Недей да ме търсиш по друмите тежки,
натъпкани с кал от разбити съдби.
Търси ме в полята и в книги - горещи,
във нощите лунни и в бъдните дни. ...