Стюардесата
Рулира самолета и завива
по пистата: готов да излети...
Една жена: убийствено красива
в средата на пътечката стоѝ... ...

понякога и
убеждаването е
вид насилие

Черен гарван-
(Самотата)
на рамото ми кацна.
Страхувам се…
Отрова вените ми поразява- ...

Намигам ти, сега усмих,
и малко смешки в палав стих.
Представяш ли си вълк овчар,
или магаре, мъдър цар,
а може и кокошчица орел, ...

С невзрачно бяла, мижава боя
и с деформирани от пътя джанти,
Нисана бе “единствена” кола,
вбесяваха го всякакви Трабанти!
Той вдигаше на улицата сто - ...

Прибирам се от работа.
Уморен.
На автопилот.
Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения – пък видях, че е приятел.
И той така – с отворени очи, но по джипиеса в главата се прибира от работа. ...

От старостта си бягам на зиг-заг,
и гледам да прибавя някой метър,
макар да знам, че ще ме пипне пак,
а аз потомък съм на Хитър Петър!...
Проклетницата диша във врата, ...

Събудих се... Не те видях до мен.
Мушкатото цъфтеше на балкона...
Рутинно вън шумеше идващия ден,
часовникът тиктакаше в салона...
Събудих се! Не беше ти до мен...

- Това ли е адресът? – попитах Глухарьов, когато той зави по някаква нашарена с дупки (или по-скоро кратери) задна уличка между блоковете.
Гадни блокове, не много високи, по около седем-осем етажа, но гадни. Типичния соц кошмар – мръсносив бетон, изпъстрен с петна от ръжда и курешки по горните етажи ...

Народе български стани, от илюзиите се събуди,
съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,
завинаги лъжеправдата на лъжекумирите победи
и докажи на нашите древни, героични предци,
че истински българин и потомък достоен си ти. ...

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

Не се страхувай,
ще те науча да обичаш,
така както аз обичам те,
със цялата си
изстрадала душа! ...

Пропускам
мигове предречени,
но чувам думите,
които не ми каза.
Заспивам, стоплена ...

Понякога не те обичам! Никак!
Тогава плачат гарвани в нощта.
Прелитат във съня ми и ме викат,
преминали през ада и смъртта!
Понякога съм само лист отронен ...

Душата
Душата ми след мене ще остане
тук, при вас, на горната земя.
Със вас ще съм каквото и да стане,
а тялото ще гние във пръстта! ...

666 казват ключ е от Ада ,666 и душата я няма
Но за вход или изход ей в това е проблема
всеки миг аз копнея свободата да взема
свободата ми свята аз без нея не мога
Цяла вечност се моля като куче на Бога ...

Изгледждаше беше като подарък от съдбата,
моето малко чудо сред чудесата!
Светлината в мрака и ако щеш ..
утеха за душата.
Изглеждаше и беше, но случи се ...

Снощи Детелина беше в много лошо настроение. Днес се събуди усмихната. Беше
усмихната, защото планираше нещо. Има някакъв план. Такава е и затова я приемат
добре. Тя е момиче, което умее да планира. Изпълнява плановете си и не се отказва
дори, когато срещне големи пречки. Пречките я притесняват, но ...

Пеперуди летят в очите,
засилват се със всеки ден.
Горя по теб, следвам си мечтите,
за единствената пеперуда в мен.
Гоня ти сърцето да го стигна, ...

Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки. ...

Sanremo 1986
-----------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти - Сега има теб само/ Нова любов
Санремо 1986
-------------------------------------------------------------------- ...

На Барахас, Мадрид ме пусна да си тръгна едва,
но знаеше, че някога пак ще кацна там...
На Плаза Майор под часовника точно в 8 вечерта
ще се срещнем отново на нулевия меридиан...
Ще помаха коня със опашка, ще пее фонтана, ...

"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...

Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...

Трябва ли ти истината, моята?
Избеляла, вехта, цяла в прах,
свила се пред прага на покоя ми,
тя все още чака повик плах.
Липсва ли ти чувство за ценители, ...

Не искай, след като съм пяла
да преразкажа песента.
Не искай, след като заплача
да спра последната сълза.
Не искай, щом сърцето ...

Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,
Когато в миг наистина ще си отида.
И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед,
За теб издигнати,
които ти дори и да преминеш, ...

...
Писна ми от някакви тюфлеци,
С мършаво съзнание и подла кръв.
Въртят си мръсните гюбеци
И плюнките си хвърлят като стръв. ...

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени, ...

Честити Избори Събратя
Ако можех да избирам - бих избрал,
да ме изхвърли тате на боклука,
или пък /ако знаех/ бих поспрял,
друг да бе родил се тука. ...

Изпей тази песен, Певецо.
Изпей я и нека свърши света.
Събуди с нея всичко живо и свято
и нека усетят полъха от гласа.
Нареди нотите бавно в небето. ...

Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...

Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълн ...

Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...

Ключът на зелената Тойота леко заяде. После превъртя и двигателя изкашля след което запали. Гумите превъртяха и вдигнаха кълбо пустинна пепел. Дали не дадох много газ, помисли си Нуристани, докато очите му си проправят взор през напечения пустинен въздух над провинция Кундуз в северен Афганистан. Ст ...

От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...

По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.
Расте под стъпки на лъжи и заблуди, ...

Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...