Весело изпратих старата година...
Пак с чорап и маса застанах до комина
пръв да срещна Дядо Коледа, ако може,
пръв на мене подаръци да сложи!
Доста време чакал съм, пил и ял, ...

Тази незапомнена празнична вечер
пристъпваме в новото десетилетие.
Същите или други ще сме вече
след зарята от глухи междуметия?
Пожелаваме си да се подобрим, ...

На 2020та летвата е толкоз ниска
Че не знам какво да си поискам.
2019та за мене беше зла година
И доста бързо покрай мене мина.
Доста случки, купища неволи... ...

Разкошен сняг,
нима небето ти омръзна?
Или за устните ми топли зажадня?
Далечен връх
от самота замръзнал ...

Игравме танго на нерамен терен
и со лицето на мојата потпетица
ја згазивме куќата на вредните мравки.
Времето правеше сребрени кругови
и ги фрлаше во нашите коси, ...

Човек се ражда, та радостта е голяма
Та всички със щастие биват изпълнени
Но дойде мигът в който веч' го няма
Та близки му от скръб биват довършени
А всеки, що с него е бил, си спомня ...

31.12.2019
Да вдигнем тост, приятели!
Тече последна страница на календара
и скоро мястото му ще сменим със нов!
Прието е тогава всеки да си пожелава ...

Една девойка маха ми с ръката
и струва ми се някак си... позната.
– Приятелю, тъй малко време мина.
Спомни си, аз съм Старата Година.
Жалко, че лимитът ми изтече ...

Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ...

Сурва, сурва нова година,
идваш със гръм, светлини.
Шумно на прага пристъпваш,
какво ли приготвила си ни ти?
Сурва, сурва нова година, ...

Теб искам да целувам,
да прегръщам и все към
теб да се връщам.
Искам за теб да копнея
и с теб да живея... ...

Тишина.
Усещам мрака
навън да пристъпя.
Знам,
че мога да чуя ...

На този свят какво му трябва?
Най вече повече любов,
да зарови бойната си брадва
и на доброто да чуе кристалният зов!
Трябва му повече вяра, доверие, ...

Стрелям на сляпо.
С облачен принос
на едри парцали
вали обич в мен.
Не си ли усещал ...

Искам да съм фантазията, която те кара да настръхваш.
Искам да съм капките възбуда, стичащи се по бедрата ти.
Искам да се разтапям, като сладолед по меката ти кожа
И да оставам сладък вкус на небцето ти.
Искам да съм всичко, което искаш ти...

Трудно е... и то много! Преживява ли човек катарзиси в живота си, за да се извиси? Каква е цената? Заслужава ли си? Може би да, а може и да не... Кой знае отговора? Знам само че това пред което ме изправя живота е тежко... много тежко... Имам ли избор? Да имам... Не взимам тежки решения, уча се. Все ...

Обичам те, не те обичам.
Жадувам ли те или не?
Живея ли живота,
или моля се на колене?
Обичта ми силна уж е, ...

Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...

Зима е. Студено.
Сънно замразено.
Клоните оголени,
потънали са в спомени.
За лято и за слънце, ...

Под нежните бемоли тишината
ще изроди мечта за пълнолуние
и тъмнина, от светлина целуната,
ще изрисува устни на душата.
И в лунните коси на самотата, ...

Вечерта е тиха.
С чаша вино във ръка,
седнали сме сред приглушена светлина.
Усещам как бавно спуска се твоята топла ръка и цяла обгръща ме, да избягам не мога да си позволя.
Поглед – страшен е, не мога да му устоя ...

Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих ...

Хей, мили мой,
бъди моят красив герой.
Бъди принцът на бял кон
или моят Аполон.
Бий се и мрази, ...

Пристигаш в шейната си, с бяла тиара,
развяла си грива, с блестящи очи.
Седи мълчаливо годината стара,
тъгата си крие. Дано не личи!
И всички посрещат те, дръзка и млада, ...

Кро́ко-кро́ко-крокодил,
се́днал Кроко на бодил,
къ́ркал, къ́рцал, не мези́л-
чак бодила се напил!
Па́дал, пял, пълзял и зял, ...

Festivalbar 1996
-----------------------------------------------------------------------
Джерардина Тровато - Малки, но вече големи
Фестивалбар 1996
------------------------------------------------------------------------------ ...

Натискам случаен звънец...
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...

Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ...

Накъде ме води този път -
към възход или падение?
Защо, уви, хората мрат -
за туй съм в неведение.
Ще се боря аз докрай, ...

От звездната вселена на всемира,
пристигаш по спирала невидима
и две души с една искра събираш,
та щастие в живота си да имат.
Стрелите ти са с медена отрова, ...

Аз съм самотата
Аз съм мъката!
Не ме спасявайте!
Не ме търсете!
Аз съм вятърът! ...

Снощи някой е минал,
с шейна по снежния път.
Снощи някой е пръснал
подаръци детски накуп.
Топка, шалче червено, ...

Ще бъдем пак прегърнати и нежни,
нехаещи за този пошъл свят.
Нехаещи за всички хора непотребни.
...Ще вдишвам финия ти аромат.
И ще се къпя в твоите прегръдки. ...

Предпоследната чаша.
Предпоследните глътки.
Предпоследният блясък от свещ
по кристала.
Предпоследните думи. ...

Старият полковник беше готов за гостуването. Очакваше поканата – че как няма да го поканят, знаеше и как ще прекара тая нова Нова година…
Правилата му са ясни. Когато някой дойде в апартамента му – всичко върви по неговия тертип. Защото е домакин! Каквото каже Той… Когато е на гости – всичко трябва ...

Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...