Зная че съм прав, абсолютно прав,
но нали съм женен и трябва да греша,
проблемът отшумява щото съм мъж корав,
на развод някога може да се реша.
Че съм прав жена ми да признае, не, ...

Ден по ден изнизват се сякаш мъниста от скъсана броеница. Забързани в ритъма на ежедневието все живеем за утре, вчерашният ден е минало, днешният почти се е изтъркулил. И някак си, ако вчера и днес са кофти дни, поне за утре има някаква надежда. Забравяме за вчера, за онзи ден и гледаме съсредоточен ...

Знаеш ли, не знаеш брате,
исках цар да стана.
и
богат да бъда и да властвам,
по голям от мен да няма! ...

Прашинка ли вятърът тъжен навя
във очите ти моя Любима?
Тихомълком в душата роди се сълза
и смрази я студената Зима.
Гали изгрев очите ми с нова заря! ...

Глава 1
Беше студена декемврийска сутрин, когато поех към училище в шест часа. Бях се увил в дебелия ми шал и носех папката си с есета в ръка. На гърба ми тежеше раницата с учебниците, а краката ми, обути в маратонки, се пързаляха по леда и през цялото време се мъчех да пазя равновесие и да минавам ...

Част 5
Отново сам, Елион се спускаше по стълбището на кулата до приземното ниво с факла в ръка. Той спря за кратко, за да погледне през тесния прозорец, и отскочи назад, едва не падайки по стълбите. Ярка стена от зелен пламък се притискаше към празния въздух отвън библиотеката със сърдито пукане и с ...

Казваш че ме харесваш,
сън ли е или реалност не знам,
ако е сън, не искам да се събудя
искам да сме много добри приятели.

Подай ръка, защото идва пролет,
аз искам да усетя твойта плът.
Готов съм до безумие да моля,
но с теб да споделя жадуван път.
Подай ръка, очите ти сияят ...

В обятията нежни на гората.
На хълма пуст, насред зелената трева.
Една чешма със сребърна вода се моли -
спасени да са хорските сърца!
И ден, и нощ сълзите ѝ не стихват. ...

Навън е лято, а зима е в мен,
когато си тъй далеч от мен.
И не мога да спра да мечтая,
за деня в който ще сме отново двама.
Желая в тебе да се сгуша, ...

Да се стрелкат в небето ти гълъби -
ненадейно, със пролетен ряз!..
И да сеят мечти неотвъдени,
от които покълвам все аз...
И да мамят очите ти слънцето ...

Върви по пътеката, прегърбена леко.
Краката се сплитат и тръгва на криво.
Погледи тъпи, душата отхвърлена
загърбва и болката своя прикрива.
Влиза в магазина. Ябълки взима, ...

I didn't see it coming right after me,
i pledged you my soul, pleased to be free.
Weren't you saw that false vision of love
runing away and bringing hell from above.
There's nothing left from our dusted tomb, ...

Звучи като музика от съветско криминале през осемдесетте. :-)

Не се вини. Ще оживея.
Вина за двама - женски кръст,
безплоден трън. И орхидея,
растат в една и съща пръст.
Бъди усмихнат, влюбен, ведър, ...

Февруари – месец на виното и любовта.
Честит 14-и февруари на всички пияни от любов!
Да е честит и на всички влюбени пияндурници! (за тях ще има нещо отделно, утре)
Обичам те! Две прости думи само, но колко много значат те –
Че без любов светът е пуст и празен, че без любов животът е ментѐ! ...

Ели стоеше с часове пред своя лаптоп и четеше новините от света. Денят беше мразовит и снежен, типичен февруари. Снежинките падаха от небето, а тя беше пуснала нежна италианска музика. Тази музика я отведе за миг в Италия, където беше живяла дълги години. Италианският език и беше станал, като роден. ...

Дали те ухажвам със поезия?
Похвати други не познавам.
Думите по листите пилея ги...
Наричам си желания...
Флиртувам със лирически герой, ...

На дъжда капките броя
В непосилни премеждия се въвличам
Закона на спокойствието не успях да усвоя
На нов човек започвам да приличам.
В бурята се впускам устремено ...

Разказвах ви един роман -
май беше късно вчера.
Как мъж израснал в Драгоман,
се срещнал със Венера!
С жестоки болки в кръста бил, ...

Когато издъхна
сама, замъглена
от старческа глупост,
ще поискам дъга
да избухне. ...

Изгрява истината.
Все по-бързо се топи
снегът – Илюзия.
И все по-чист е Пътят
след Кръстопътя ...

Бог ли да виня или Съдбата,
че след мен оставаш ти сама?
Зная, не лекува се душата
с минало, със спомен и слова!
Не помагат даже и сълзите ...

Не си забравила горчивата любов, дълбоко наранила те,
която си оплаквала без глас и още не простила.
За нея, невъзможната любов отпиваш от червеното,
не си забравила страха в сърцето си , раненото.
Не си забравила и сладостта на думи неизречени, ...

Когато гледам небето нощем,
осеяно с хиляди звезди,
скърбя по тебе още,
че студ сърцето заледи.
Напразно диря аз спасение, ...

Триптих- Любов
1.
Измислих те, създадох те от нищо,
а после ореол дори ти сложих -
тъй себе си открих, осмислих и разнищих: ...

Не съм аз интелигентен,
ерудиран, с наизустени образи
и лустри куп лъжи...
само съм умен, практичен, съпричастен -
даже и не съм грозен аз дори... ...

Текила на разсъмване*
(моряшки истории)
След дълга в Океаните совалка,
след бурите и скърцащият борд,
един моряк се влюбил във русалка ...

Мигновена, огнена и страстна, Тя се стресна и излезе от съня си, като се протегна и прозя сладко в постелята си от тигрови кожи. Свещниците от двете страни на леглото й догаряха и хвърляха любопитни, палави и лукави пламъчета върху лицето на мъжа, спящ до нея и се отразяваха в опасните й очи. Усмихн ...

Отново за Страстта
Обичам ненаститно да те гледам
когато със житейските неволи
и дрехите захвърляш уморена...
– И на Олимп Богините са голи!... ...

След години, изтекли зад няколко тънки прегради,
разграфяващи кухнята, хола, почивния ден,
тази мисъл се впи, като мухъл в тапета прояден –
не познавам съседа, живеещ под мен.
А един асансьор ни дели (стъпалата ни свързват). ...

Към свят от чудеса с лениви стъпки
пътуват неизлюпени мечти,
попиват светлината ни на глътки,
в сълзи, копнеж и носят ни, почти.
Дали от любовта след нас остава, ...

Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.
Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.
Само дето още в началото ме накара да се ...

I CAN NOT CHOOSE IT
1.
I cannot choose it – I live today.
And I must make a fast decision –
To whom of masters – I should obey? ...

Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам. ...

Голямата любов се е смалила
(превърнала се в грахово зрънцè),
в гръдта ми тихо се е спотаило
объркано, обичащо сърце...
Не зная още колко ще го лъжа ...