Ти идваш и погубваш много хора,
а те милите има семейства, деца!
Безжалостен си, нямаш умора,
погубваш ги бавно, разбиваш сърца!
Ти бавно пълзиш в тялото човешко, ...

Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук, ...

Обичах те, и още те обичам...
Моя муза, несбъдната мечта -
отново лицето твое виждам
в тайнствените дебри на нощта.
Изгаряш ме, подобно пламък, ...

Моят дом една звезда е -
светла и далечна.
Там е вечна пролет и ухае
на любов и на надежда.
Там пътищата ни се срещат - ...

Пуша цигара полугола...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...

Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...

Натрупани липси,
топлещи думи,
нежни усмивки,
молещи ръце -
в пространството увиснали, ...

Огън и лед
Между огън и лед
топя се.
Блед
е трупът ми клет. ...

Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...

Една песен-експеримент по стихотворението на veesii70 (Веселка Стойнева) "Прииждат облаци-тъга", използвано с нейно разрешение.

Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет - ...

Ми велиш
окото ти е костен,
косата ти е свила,
душата ти е река која брза,
а јас не ти верувам. Се прашувам ...

Прилеп ли сънува снощи?
Ти уплашил си се още
вчера, но защо, кажи?
Рори прилепът държи
за крилото в пещерата ...

"Честита Нова година!
Апартаменти, тераси да има
за нашите хора,
да не ходят в затвора
и аз да не отида там, ...

По пътища, пъртини, магистрали
тя идва старата да подмени.
И в този час в небесните централи,
и календара стар да ни смени.
И земното ни време с нова сила ...

Третият под ред сезон дошъл е тук –
Златна и красива, променлива есен.
Със нейния сладък и меден звук,
А аз се радвам на чудесна песен.
Последна, да, вярно е, но красива. ...

Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини, ...

Разговарях с дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...

Година нова,
високосна, òбична и
мироносна,
здрава, благодатна и
градивно необятна!

Дари ме, Всемогъщи Боже,
с просветление-
да не повтарям грешките познати,
дари ме още със прозрение -
да различавам истината ...

Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...

лотариите
зарибяват — за да се
обогатяват
лотариите
рекламират — „льольовци“ ...

Всяка Нова година се ражда с надеждата,
че от миналата ще бъде по-благодатна
и обикновено, се превръща в поредната
потънала такава в тинята блатна...
Едва преминал празничният махмурлук ...

Казвайте на глас, че се обичате,
казвайте го всеки следващ ден.
Нека има силата на вричане,
тъй духът ще бъде несломен.
Казвайте го, даже без очакване, ...

Дванайсет е. Стрелките се целуват.
Притихналият град избухва във екстаз.
Букети от звезди небето озаряват.
Новата, пристига в този късен час.
Искри във чашите пенливото шампанско. ...

за човеците
богопознанието
обич се зове
за човеците
богопознанието ...

Сред бедушна мъртва тишина,
глас познат порязва с вопли.
И псува и крещи.
И проклина съдбата си проклета.
Пак ли е пияната жена? ...

(Из проект за книга)
Някой може ли да каже кога е излязла от печат за първи път „Под игото“? Някой да си спомня на какво са посветили своите дела народните будители и как са ги възприемали? Не е ли на това робите да се събудят и да започнат да се борят за своята свобода и своето човешко бъдеще? Защо ...

Не с поглед,
с устни те видях
рисувах с пръсти
твойто тяло,
душата не докоснах, ...

По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...

Пронизва като нож студа...
Леден нож - пронизващ моето сърце.
Стоя на терасата сама
и вглеждам се във нощното небе.
Облаците са закрили звездите ...

А пътища много, но що ли то все ме тегли?
Морето остана сам-само, без сирени...
Мечтите удавени остави ги на вълните.
С прилива ще ги вземе,
с отлива ще ги прегърне и не ще ги върне...