Успявам, ето виждаш ли? Бях прав!
Елегантно се забравяме. По план.
Благодарение на жлъчния ми нрав,
опорочих любовният ни блян...
Или пък може би заради тебе, ...

Парфюмирани делници. Ставам в пет.
И поети – пчели на рояци. Пчелно млечице.
И аз искам да пиша сонет, но добре...
Толкова слънчеви знаци, а в главата ми е халва.
Ставам ли за поет, как да разбера.... ...

Болка
Не ме боли. Аз свикнах да съм сам.
Не ме боли дори и тишината.
Сега къде си ти? С кого не знам?
Така ми липсваш в стаята позната! ...

Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...

Тоз който търси
на ранното пиле песента.
Той не намери
то не пропя.
> Человек создан для счастья, как птица для работы. ...

Усетихте ли полъх отзаранка
на този режещ северняк
с език на пепелянка -
как в сърцето хапе чак,
в сърцето без стопанка ...? ...

Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...

здравей мило момиче
кой аз ли?
да да точно ти
ела влез в театъра на мечтите
ела и на първия ред седни ...

Безпокойство усещам вече,
че вечността не е далече,
че като всеки ще изчезна -
ще пропадна в бездна.
И търся изход най-подир, ...

Пастир, прасе, дере.
Дере, прасе и кал.
Пастир, дере, прасе.
Дере, пастир, чердже.
Пастир, вино, шише. ...

Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...

Сара отпи от чая си докато гледаше красивите цветни лехи пред себе си. Бе наредила закуската ѝ да се състои в една от градинските беседки. Имаше нужда от време на саме със себе си, да помисли и да си прочисти главата. Мислеше за Теодор и напредъка му с подготовката за изпита. Мислеше за нейната липс ...

Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...

Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...

Стари чувства. Пъстър карнавал.
Приказки от ракла на тавана.
Някога щастливо съм мечтал
своята любов неразпиляна.
Дим и огън. Цвилещи коне. ...

Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...

Аз съм майка по дънки,
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче - ...

Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...

Полунощ е, луната е изгряла,
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите ...

На гроба ми носи
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...

Щъкат напоследък едни хора...
Не приличат много на водолази.
Ще да са властолáзи!?

Дошъл е циркът в крайградската ни кал. Към него се клатушкат Надеждата и Песимизмът за печал. Тя все така красива, Той - малко остарял.

/Наркоманите са продукт на нашия
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци ...

Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти ...

...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...

Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.
Да се събудиш ще те чакам. ...

Лежа си, гледам тавана, по едно време дочувам шуртене. Бре, сепвам се, да не съм забравил душа на дебит? А то какво - комшията ми източва базата данни от компа. Ама точи с големия маркуч направо. Викам, Сашкооу, ти ли си хакера на блока бе, ти ли ще ми правиш мониторинг на хистърито? Аз толкова ти в ...

Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...

Наричаха ни "Светата Троица". Всеки по-различен от другия във всеки аспект. Но обединени от нещо по-могъщо от различията ни. Съдбата. Минало, настояще, бъдеще. Каквото и да се случи в бъдещето, колкото и далеч да сме един от друг, колкото и сърдити или разгневени да сме един на друг, общата ни съдба ...

Белочелият влак, който идваше късно, не мина.
В залинялата гара се трупна пияният хмел.
Не завърши художникът своята свидна картина.
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел.
На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". ...

Влязох в големия магазин. И зяпнах – сергии, стоки, хора…
Много хора. Тълпят се някъде, оглеждат, избират. А някои направо грабват първото попаднало им. И високо, уверено и внушително разправят – абе, какво да му търсиш и мислиш? Фирмата е позната, само качествени неща пуска на пазара, вярваме на чо ...

То на Въто всичката му е такава – в събота след Великден, както викат у нашето градче. Все се сеща по-сетне, все е с оня, задния акъл. Винаги знае какво да се направи – ама след като е станала белята. Преди това – кротува си и трайко си кибичи. Щото не е баш сигурен.
Така се и ожени. Една вечер кака ...

Добро утро, мадам,
аз съм майстора ви и ще дам
всяка своя дарба надарена,
но да сте докрай задоволена!
Ще прегледам дето има влага, ...

Казино „Византия“...
„Византия“ се казваше казиното
на острова във Мраморно море,
където често спирахме в годините
щом бурята със злост ни подбере́... ...

ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...

С теб летяхме над реки и над полета.
Борехме се с другите врабчета!
Гушехме се зиме зад комина...
Бяхме винаги двамина!
Къде изчезна, мой врабец?! ...

Разбирам, че вече е късно,
да стана лъжец обигран.
Лъжата е цяло изкуство,
ще стана веднага за срам.
Под път и над път днес се лъже, ...