Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...

Снощи говорих с луната,
малко банално звучи,
пълна е с тайни, а все мълчи ли мълчи.
Споделих ѝ своите тревоги,
споделих ѝ своите мечти, ...

За онази, истинската, някога описана от някого в „Пожелавам ти да познаеш“
Нека всички, които очакват нещо необикновено или неочаквано, да спрат четенето и да преминат към нещо друго. Защото това е само една обикновена история за онези, незабележимите край нас същества. Може би защото летят над глав ...

Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.
В свойта бяла одежда
Земята изглежда ...

Кога настъпва Раят на Земята?
Когато в мир и хармония е душата.
Когато си щастлив със своята съдба,
когато оставиш след себе си следа.
Когато се радваш, когато тъгуваш, ...

Не е картина, а смачкана боя;
попиваща в анаграмната тишина -
обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,
и две-три скъсани краища снежно кадифе,
мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли ...

Можеш ли да видиш в очите ми...
Как вибрират за тебе зениците?!
Как откъсвам червени сияния?!
И заплитам ги в луди мечтания...
Как пулсират любовно власинките?! ...

Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак. ...

Жаден съм,
устните в кръв,
сърцето отбива
бързия ритъм
ръцете съм вдигнал ...

Искам да съм на самотен остров
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...

Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп. ...

Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...

Въобще́...
О, моя Приятелко стара –
ти не си стара, въобще́!...
Знам: любовта не повтаря,
но не може и да расте... ...

me
Джампиеро Макалузо & Сара Сансика - Ти си всичко за мен
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giampiero Macaluso
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...

Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.
И замлъкнали ноти, остават, ...

Тя е източник на информация,
без нея умният човек не може,
който не чете - страда от деградация,
например престъпните ни велможи.
И този, който няма книга, ...

Изгубих те...
А всъщност аз съм изгубена
сред думи, пътища и хора.
Сега седя на кръстопът и чудя се
по кой ли път да поема ...

С лекия пролетен вятър пристигна,
нежен, но властен ти с поглед срази ме.
В мен се пропука, подобно на стигма*
тайна едничка без възраст и име...
С острия лък на Амур покосена ...

Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...

През хиляди запалени години -
запалени от радост и мечти,
от чувства неми или живи,
разпалени от яростни войни ...
се носят в мигове на вечност ...

Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
тичах в ширините под небето
и докосвах всички върхове!
На реката бистра до Балкана ...

Мамо, сняг навънка вали!
С тати купихте шейната!
Снежни топки кой ще прави,
да се бием вън с децата?
Помня детските години ... ...

В орбиталните пространства на Вселената, времето тихо въздиша и суши своите мисли по невидимите нишки на просторите в хоризонта. По оплетените им жици на фона на звездното небе се очертават накацалите несбъднати образи, които се менят в екзотични проблясъци. Светът примигва в други светлини - премин ...

Никак не е лесно
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите, ...

За какво ми е телевизор -
аз имам безбрежна душа.
Влаковете свистят тъй близо,
а аз ги долавям едва.
Криви са ми вече думите, ...

Разтапям се при мисълта за Теб!
Ти после като капки ме събираш,
застинали от сладост (като мед),
която незабавно пак изпивам!
Превръщам се отново във дете ...

Батко съм, батко!
Мъничко братче
роди ми се през нощта.
Кроткият пламък
в очите на тате ...

Ако имах луната,
щях да я прегърна,
за да ми върне душата,
запявайки с красотата.
От нейната усмивка плаках, ...

Какво е тишината?
Миг покой, преди светът ти да избухне
И твоето аз преди да рухне,
И всичко в теб да се разтвори
И всяка клетка да отвори. ...

Религиите, че трябва да си отидат, трябва и ще си отидат, ама как, като не искат? Когато не знае нещо човек, пита. Все някой може да е осведомен по въпроса. Та и аз реших да питам моя приятел. Но за да не се издавам, че се занимавам с такива глупости, че пък и книга пиша за тях, реших така, по-отстр ...

Иска ми се нещо, но не го умея,
поне едно стихотворение да го изпея,
чудя се на песен, дали ще бъде красиво,
но не мога, защото пея фалшиво...
Чудих се и почнах да се питам, ...

Не е ли хубаво в края
на всеки делничен ден,
ти да знаеш, аз да зная,
че съм с теб и ти си с мен.
Па́ макар и пиперливи, ...

Ще се завърнат ли отминалите дни?
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
безпомощно сърце мълви "прости".
Безпомощно сърце мълви: "Прости, ...

От завесите звездни късам нощно небе –
овкусявам салата с «Дисниленд по китайски»,
ръся въглени с лудост в адски люто шкембе
от зимуващи раци, уж живели по райски...
В полунощ режа час от забравени страсти, ...

Когато малкото е всичко,
когато мечтите нямат сенки,
а полетите не чакат сънищата
и нямат нужда от парашут,
тъй както и Коледното вълшебство ...

От усмивките светли в албума,
където греят любими лица,
си направих топла дъга,
да ме сгрява в студ и тъма.
И приседнах без глас и без думи ...