специална си за мене
специален е твоят образ свят
пред теб стоя на колене
сиянието ти запълва моя взгляд
с роза в устата ...

не заслужават
хòрата — продажни да
ги управляват
* * *
да ги продажни ...

Коя е тя?
Красивото ти упование.
Твоята надежда в любовта,
а мое наказание.
Защо държиш да ме убиваш? ...

Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше ...

Не мога дори да споря
Прекалено съм прецакан, твърде е тежко
Да разбивам сърцето си като карикатура
Каква е разликата между разбитата любов и затвора?
Не знам, как стана толкова зле? ...

Картина... сюрреалистична...
И Аз... А, коя съм Аз? -
Поезия песимистична...,
или оазис от атлас,
объркан, сбъркан, или ум полудял, ...

Видях в очитет проблясък,
като лъч, под лунното небе.
Нито гръм е, нито трясък,
просто влюбено сърце.
Влюбена си в друг, аз зная. ...

Казвам сбогом за пореден път,
а очите ти пред себе си виждам.
За теб да мисля не преставам
и вечер в сънищата ми нахлуваш.
Излез от ума! Излез от сърцето! ...

Уважаеми хейтъри! Златото може да лежи в калта векове. Когато го извадят, то не е изгубило нито блясък, нито цена! В калта може да лежи злато с векове. Когато го извадят, тя пак си е кал! Всеки се чисти от нея! Вие злато ли сте? Не сте! Просто ще се превърнете в кал!

Не ще ме срещнете в тълпата,
умислен и без ясни намерения.
Поглеждайки в далечината,
вървя към нови измерения!
По пътя срещам много хора, ...

Такава съм, не те целувам,
ако сърцето ми мълчи.
В дълбоките води не плувам,
ако страх душата ми таи.
Не искам много от живота, ...

Старата прибра полите,
стегна в малък кок косите
и в комина се промуши.
Роси в майка си се сгуши,
а синът ги запрегръща. ...

От как се помня, като мъж,
аз стъпям на пета и пръсти.
Със мислите- на шир и длъж,
кроя мечтите си чевръсти.
И слял денят ми със нощта, ...

Моите любимци мили
не живеят у дома.
Те са волни, лекокрили
и ги търся аз сама.
Във градинката пред блока ...

На съдбата си здраво хвани юздите,
нека пее камшикът, не я жали,
да е наясно, че ти не си от "добрите",
които се примиряват с всички злини,
не вярвай, че тъй уж било ти орисано, ...

Народът жаден, но прост,
алчен сложил на пост.
Източил му той водата
и в джоба си прибрал парата.
Ама нали е човек наш, ...

/на моята внучка/
Мила, рожба обичлива,
сбрала целия ни свят,
тича, съща самодива,
къдри разпиляла в смях. ...

Кой ли вятър до тук ме довя,
кой прокле ме и с пръст ме посочи?!
Има тайни и има съдба ,
но защо с мен е вечно така?!
Бях добро и щастливо дете, ...

Нечакан Месецът изгря,
не беше сърп, а бе погача.
А мойта нива изгоря,
не чака сърп, а два орача!
Един дълбоко да оре, ...

Изповядай зеленото -
време е, тръгва,
овъгли се
от грешност,
глътна го алчността. ...

*
доверието ми
свит охлюв
в прегръдките ти
* ...

В царство някакво настанал мор
и народът виждал много зор,
че била класическа бедата –
страшен змей заприщил му водата.
И се сеща всеки тук от вас, ...

Пиленца излюпи
бабината квачка.
Ивка си помисли:
,,Стават за играчка"
Малко жълто пухче ...

Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш, ...

Не ме връхлитай, ветре, погали ме,
косите ми недей да разпиляваш.
Завихрил си по пътя де що видиш,
но мене ти недей да забелязваш.
Вдигни пушилка, в смерч се заусуквай, ...

Жабче квака в блатото –
радва се на лятото.
Скача с пъргави крачета,
мига с кръглите очета,
и с език, като с ръчичка ...

По дългите прашни алеи
на мрачния шеметен град
вървели два гълъба бели,
вървели и още вървят...
Песен за себе си пели, ...

Здравей любов, днес си толкоз нужна,
студено е, денят до скука занемял.
Обикновен е. Станах ли ти чужда?
Е, всеки ден, без теб е някак цял.
В утрото ми носиш топъл поздрав, ...

Виното се пие лесно,
но за него се пише
трудно.

Зове ме път и без преструвки,
лъжи и празни обещания,
с на възел вързани обувки,
без лицемерно покаяние.
Обличам дрипавата дреха, ...

Беше следобед на един летен ден. Въздухът миришеше приятно на прясно окосена трева. Слънцето весело надничаше между клоните на дърветата, на които бяха накацали птички и тихо чуруликаха. Дърветата бяха натежали от плод. По небето нямаше и едно облаче и беше синьо и лъчезарно. Кучето си играеше с кот ...

Ненамиране
Къде си ти? По восъчните стъпки
оставях аз печата - своя, крив...
Цигарата след още две-три дръпки
чумери дим разсеяно-къдрив. ...

От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма. ...

Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва! ...

Ние с теб - стъкълца съединени,
изпаднали от огледало счупено,
обитаващи различните вселени
със сърце от гордост погубено...
Едно сърце, но кротко като есен, ...

В проблясъци сред нощните мъгли,
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред, ...