изгубено ли
твоето доверие
е — две си нули

Повлякоха снега си студовете,
завихриха дантели снежен прах.
С висулки – обеци в отблясък леден
накичиха стрехите със замах.
Разнежената зима се облече ...

Седнала съм днес на прага
и мисъл ме гризе една,
опита за житейските проблеми
на внуците успях ли да предам.
Учех ги сами да кретат, ...

Искаш любов, а даваш омраза
Ти не си човек, а зараза
От която страдат най-глупавите само,
а сега к'во стана, няма на кого да се облегнеш на рамо.
Всеки момент с теб беше грешка ...

Ръцете й го галят сладострастно,
не го изпуска погледът й замечтан.
Обича го и тъй й е приятно
от предните... че той е по-голям...
Тъй топъл е, така е гладък, ...

Когато търсиш Бог, не винаги е на високо
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото. ...

В моят малък, но тих и спокоен град,
всяка улица спомен ми носи.
Райско кътче за стар и за млад,
отговор има на всички въпроси.
Този малък, но тъй красив град, ...

Окъпаните в тъга, самота и безпомощност възрастни жени, отпуснали напуснатите си от физическа и психическа сила тела, болезнено прегърбени в резултат на десетилетен труд, върху изкорубените дъсчени пейки в незабележимите като вейки села, не се нуждаят от помпозни меморандуми или декрети, за да осъзн ...

"Музата" със пръсти щрака,
нервно повишава глас:
"Вече писна ми да чакам!
Рима търсиш втори час!...
В теб обноски - ама никак! ...

Земята е жадна за есен,
посреща дъжда с
разтворени обятия
и поглъща всяка капка.
Пресъхналите поточета ...

Ще си отидем от тоя свят,
уви, ще дойде и моят ред.
Към отвъдното вси вървят -
туй ни е делът клет.
Напрягам аз своята мисъл - ...

Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...

Имам неудоволствието да съм телохранител на Малката напаст. Поех работата с радост, заради доброто заплащане, но още първата седмица започнах да се разкайвам. Голямо късане на нерви е. Често ми иде да зарежа всичко и да избягам. Договорът обаче си е договор – няма мърдане.
Малката напаст всъщност се ...

Ще бъде нощ и ще вали.
Часовник стар минутите ще отброява.
Ръждясал е, но без значение, нали?
Минутите в стрелки ще оживяват.
Ще бъда аз. И ще си ти. ...

Ана Тороха - Усмивка
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: María Victoria Echaniz Jimenez
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мария Виктория Ечанис Хименес ...

Скърбя за красотата на цветята -
най-мимолетната и крехка красота.
Покрива тя на мъртвите телата,
в кристални вази дави я смъртта.
Цветя от детството, когато волен тичах ...

Това е истинска история. Имената, титлите и местоположението на събитието са променени.
Приятно четене на всички!
Еленов беше най-перспективният научен работник. Неговата съпруга след 20 години семеен живот го напусна. Макар и химик по образование и призвание той имаше нежна и поетична душа.
Действи ...

Ах, колко лесно всичко се купува!
И още, колко лесно се продава...
За моето омачкано билетче
трагедии напяваха поети,
танцуваха девойки леконоги, ...

„Тъжиш ли?” - някой ме попита скоро.
Тъжа редовно. В малки дози. Все за теб.
Аз свикнала съм. Но с теб нещо ново е.
По-болно и от плачещо дете.
Захвърлените думи някой мачка. ...

Няма прошка
в тоз живот
ако сбъркаш нещо
и зле си сторил,
дори от любов... ...

Октомври си е на жегла
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.
Да му покажеш пръст - реве, ...

Рори с късичка фланелка
и с една голяма зелка
бос тренираше на двора.
Думичка не проговори,
щом се върнаха с баща си. ...

Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...

Този странен септември по-скоро на август прилича.
С твоя дъх кадифен, нежно парещ по моята шия…
Закъснелия шепот, че винаги мен си обичал,
очевидно не можеше в чашата с вино да скриеш.
Тихо пееше в трели фонтанът сред смях на приятели. ...

принцеси на еднорози
принцове с цветя
разпънати усмивки
врява и игра
дрехи и прически ...

Обезличих се в постните ви рими,
преядох с хляб в торбичка без фасон.
За по-разкършен ритъм съм петимна,
за нещо по-така, в стил belle chanson*.
За нещо all-inclusive** и британско – ...

В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.
И времето от хвърковат лирик ...

Самооценка
С много бури във живота се преборих,
бях повалян аз от ветрове
и безброй врати след мен затворих,
но надигах гордо рамене! ...

Щастливо мое море, щастливо пътуване,
пак се връщам при теб.
Пазиш ли спомена за нашето вчера
в моряшкия поздрав?
Приканващ е лунният изглед на стария кораб ...

На мен не ми се случиха дузина,
страхливи и неможещи лобови.
Тъй гладни, ожаднели, за да взимат,
душата ми, когато я разголя...
И колко насълзявах ги прозорците, ...

Една Жена със саксофон...
Бе в рокля огненочервена,
на звездното небе за фон
и свиреше на малка сцена:
Една жена на саксофон... ...

Жарки юлски дни.
Усещане за безкрайно лято!
Целува ме море със солени устни.
Щипе. Боли. И става все по-опасно!
Зелени дъхави треви. ...