-Но какво е това?- спря се изведнъж Мануел на изхода от залата за пристигащи пътници.- Нали е още два часа, защо е тъмно?
Наистина, навън цареше прекрасна лятна нощ. На небето светеше пълна луна, огромна, с добре различаващи се елементи от лунния релеф. Пееха милиони щурчета, чуваха се и славеи. Няк ...
Нямало маски...Я стига!
Маски, народе, има всякакви -
сериозно го казвам, без да намигам
и без да търся метафора някъде.
Има маски за пред жената - ...
Не искам тази нощ да те мечтая -
душата ми умира в самота!
Без дума топла цялата омая
превръща в болка всяка красота.
Желал бих тази нощ копнеещ ласки ...
На деветнайсетия ден от месец март в 2020-го лето на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял външния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а трябваше направо да изкормя цялото у ...
До всички набори под строй!
Една Корона иска да ни вкара в бой.
Но ний седиме си дома и сложихме си маска за украска.
Че вън се вихри карнавал, чийто край май никой му не знай.
И движи се с пълна сила, налазил хора от златните години. ...
Здравейте, хора! Купихте ли си тоалетна хартия? Щото аз си купих!
Това съм аз, Колъо, Бай Кольо, за децата Чичо Кольо от третия етаж на нашата кооперация. Провиквам се от терасата към съседите, правя един вид проверка на личния състав. Ще речете, искам да се похваля нещо. И ще сгрешите. Искам да ги ...
Помолиха ме в църква да се кръстя,
макар на възраст... Вече ми е време
за греховете милост да потърся,
ковчегът ми на други да не тегне.
Поръси ме със китката светена, ...
Светът е стъпил върху хлъзгава спирала –
единствена връзка между вчера... и... утре.
Днес е ужасяваща неизвестност от Ада,
прегърнала човечеството отвън и отвътре.
Всичко е сведено до въпроси безбройни, ...
Уж тръгна си, вратата блъсна,
петите ти изкъртиха паважа.
Остана тъмно, дано съмне.
И... Господи, не искам да го мразя...
Дано сърцето ми - проклетото ...
А животът е прост. Като риза на ангел.
Като детски въпрос. Като плач след предател.
Като водка без лед. Като спомен за болка.
Като плачещ тромпет. Като валс без посока.
Като вълк - единак без луна и без зима. ...
Смях узря в тези светли зеници,
не насмешка, а бях пред провал,
под дъжда разпиляха искрици...
Нямах нищичко, всичко бих дал
да ме милва вълнáта им тиха, ...
Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко, ...
Дъщеря ми е отвлечена с подводница. Подводниците се използват за транспорт и от обикновените хора. Качи се на нея с целия клас от училище. Съществото ми е писък. Аз съм вик. Целият съм зов за помощ. Последното, което виждам, е как плавателният съд започва бавно да се потапя и изчезва под водата. Пол ...
След толкоз обиди и скверни слова,
след толкоз неради, след толкоз борба.
Дали, ще намеря в себе си прошка,
дали, ще успея без жлъч да простя.
Дали, ще съм същия, както преди, ...
Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...
От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...
Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири. ...
Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена, ...
Огърлицата е много скъпа,
огърлицата е златна, златна,
да внимава всеки и да не я настъпва
чухте ли, повтарят многократно.
Огърлицата е за стената, ...
Написах ти писмо. Отново.
Не мога да престана да ти пиша.
Не, няма нищо ново, нищо ново,
а просто мисълта ми те обича.
И не е важно, че не ти ги пращам ...
Когато слънцето усмихнато изгрее,
с букет от бляскави танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
любовта на две камбанени очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...