Сълзата е лале в зелената трева на тъжен поглед.
Разцъфва във откритото небе.
Разлиства страници на птичи полет,
побрали крехкия живот в едно море.
Ухае на любов цвета червеноален. ...

Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправн ...

Аз имам много грехове,
платих ги всички без остатък.
Живях с вдигната глава
и ще продължа така нататък
Не блазнеха ме слава и пари, ...

Когато нещо, или някой ни нарани - плачем. Плачем за любими хора, животни, места... И ... се нараняваме. Жестоко! До смърт! Не си даваме сметка, че нараняваме и земята! Тя е жива! Държи ни в шепи! Храни ни! Пои ни! Забавлява ни! И, когато ние се бием - тя страда! Ние я палим и не чуваме как стене от ...

Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...

Лист дървесен пада на реката,
отнася го тя далече.
Тъй и на мен мечтата
няма я в живота ми вече.
Тя - любимото момиче, ...

Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...

Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...

Заспах, събудих се - среднощна жега.
Въртях се, мижах - никакъв ефект.
Картинки чоплих по тапета.
Накрая хвана ме съклет.
Заспах. Сънувах, че се будя. ...

Ослушвах се за гласове от зимата,
но няма как – миришеха липите,
а някому, все още бях "любимата"
за други, вече бях любов изтрита.
Измамно се промъкваше и лятото ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...

Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...

Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...

Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...

Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...

Шеста песен от албума...
Приятно слушане и очаквам вашите коментари!

Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават ...

Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...

Небето беше синкаво стъкло
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там ...

Беше ли ти интересно?
Зная, че не е уместно,
но ще те попитам в края,
истината да узная.
Може Рори и Росина ...

Във стих сравнявах те със древните икони,
но щом за първи път на живо те видях,
разбрах - напразно съм в мечти Михаля гонил,
и по-добре, че да го стигна не успях...
Със тези татуси на змии, скорпиони ...

По барове осъмвам цяла вечност,
със градуси четиресет и два.
Опитал съм отдавна всяка течност,
приличаща на огнена вода!
Харесвам - Кехлибареният Джони, ...

Все напре́ко и накри́во!
Що така рогато, джа́нъм?!
И на мене ми е сиво,
че по тъмното съм станал…
Във аптеката отивам, ...

Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.
Но как, когато сърцето ми иска, ...

С яростна стръв по следата ми кръшна
тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!
Нося в черупка сърцето си рохко.
Ще се изтръгна от клетката с грохот –
ох! ...

Как би могло да има втори пламък
и втора клетва на едно сърце?
Веднъж когато жадно е горяло,
как би могло то някога да спре?
Как би могло да има втора мъка ...

Угасва бавно дневният светлик,
не свършва с него дългият ти ден.
Блести в нощта самотният аплик,
огрял труда ти преблагословен.
С младежкия си патос зареден, ...

Светулка прелита нощес,
И пърха с криле през мъглите.
И щом я види човек,
веднага си спомня звездите.
Че много мечти е забравил, ...

Създанието прегърна матрицата. Плъзна гнусен език по вътрешната част на хиляди монитори, и се изпърдя гръмко. Подуши се само под опашката и с удоволствие се близна на същото място. Опиянението от нереалната реалност го докара до самия ръб, а и една крачка след него, на оргазмената (виртуална) еякула ...

Две ръце с цвят на мокър пясък
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...

Нощта засвири от есенни вопли,
край нежен звън от върби.
Млада с буйни коси и пивни устни,
стои до любовните дъги.
Сладни нощта, до остарялото вино, ...

Тази година купонът беше юбилеен: вече 5 години след завършването великолепната седморка устройваше станалия традиционен купон на една и съща дата след завършването.
И макар и някои неща да се промениха: Стоян се ожени и очаква 1-вото си дете, Гошо 3-та година живее с бившата колежка, онова готиното ...

Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди, ...

Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Бряг до безкрай, а за толкова кратко
нашите крачки по него отекват.
Стъпки по пясъка... Златните дюни ...

От траки устати,
виночерпци познати.
От българи мустакати,
като магарета инати.
От славяни чепати, ...

Върнах се назад. Към Ада. Да те взема.
Чистилището се люлееше в сплетни,
света в момента можех да превзема,
след надписа "Надежда всяка тука остави".
Надеждата си не оставям. Нито тебе. ...

Ти ме заговори,
защото бях като хубаво цвете,
но аз те отрязах като хартия,
не ми мигна за теб,
колкото и да си красив. ...