Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.
Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям ...

сърцепрепитава
думатa
добра
и
душевъзвисява

Запознанство с ада
Една седмица в ада, или три дни, а защо не и една година? Нямаше как да знае... Помещението, в което се намираше беше под земята (поне така мислеше), естествено за прозорци и дума не можеше да става, а слабата крушка, която светеше в средата на помещението така и не угасваме. Няма ...

Да ме смачкате искате! Много добре!
Да полегна и кротко глава да превия?
Да се тюхкам и моля, да кърша ръце?
Да ви имам за Господ и лъжемесѝя?
Да ме смачкате искате! Хайде! Дерзайте! ...

А спомняте ли си
Марина Влади
и Висоцки?
В десетки фотоси
актрисата ...

Снощи сложих повечко чер пипер в манджата. Та нощя ме сви стомахът. И, разбира се, отидох... Да, де – там. А нощем там е скука. Още повече, че жената прибрала списанията, вестниците и таблета, та се чудя какво да правя. Седя и си мисля.
През което време стомахът ми се дере като Ивана и Преслава наед ...

Проходиха в планета
със слънце и луна!
Покрита от морета,
гори и езера!
С богата атмосфера ...

Разминават се душите във времето.
Няма кой да ги спре за „Здравей”.
А ръцете им-винаги вплетени-
се докосват незнайно къде..
Те-душите-не искат утеха. ...

... и ще остане спомен за теб
ще остане и спомен за мен
Звезди ще валят в отвеси от лед
Млечния път ще се влюби в новия ден
По еклипсите планетите ще си шепнат ...

Като роза си красива!
Нежна като минзухар.
С росата рано си ранила,
да дадеш ми твоят дар.
Усмивка тъй лазурна. ...

Наблизо някъде Равел –
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то ...

Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...

Под хиляди звезди в простора
искам да забравя болка и умора
и до тебе да застана,
та да чезне в сърце рана.
И нека ангелското ти крило ...

"Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината" - Уилям Бриянт
Есента ни е тука - топла, тиха и ведра,
из недрата подбрала сетни дарове щедри;
плодни земни потоци - да узреят житата,
багрилата от залези - да нашари гората. ...

Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...

Разяжда тя отвътре всеминутно
покой не дава и за миг дори
ръка да вдигнеш, да убиеш е възможно
без капка жалост! Щом в славата не грееш ти!
А всеки има своята звездичка ...

Не бих забравила деня на първата ни среща!
Най-истинското щастие събрало две сърца.
С очи преливащи от нежност ме погледна.
Засрамена потънах в чистата им топлина.
Червено цвете расло с обич в лунапарка, ...

Мислите към кръстопът ме водят.
Кой път да избера се питам аз.
Единият- мечтателен, изпълнен целия със светлина,
Ала условие се крие в него,
Трябва аз без теб да продължа. ...

ЗАЛЕЗЪТ
Залезът свежда тъжно черните си мигли.
Под тях денят взривява пламъци последни.
Върху вечерницата той разпръсва стигми -
огън спомени - път към дни ненагледни. ...

Мъдростта пристигала с годините,
а при мене идва лудостта,
всеки ден живея с пълна сила
и белите коси не ще ме спрат.
А казват ми - "е, хайде вече стига, ...

(текст за песен)
Път необятен в нощта ме зове.
Тръгвам отново към себе си.
Имам посока с добри ветрове,
Нося камбана в сърцето си. ...

Блазе на грешника усетил вкуса на
пареща любов...любов в която,
тялото изгаря и в плен ,предава
светоста на всеки ден,подарен му
на земята.Прощавай ,грешките на другия ...

- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...

Вместо да дишат във врата на управляващите и постоянно да им напомнят защо са там, журналистите позволиха властта да им диша във врата и постоянно да им напомня, че, ако много знаят, може и да не са там. Рано или късно, тази копулация ще превърне българите в популация, но ние сме над тези неща, щото ...

На покрива на Баб-и- Али
сервират ни чая!
Вълшебен сън ли е, или
намираме се в рая?
Мостовете-ръце опират ...

Златна арфа, златна арфа,
свири нежно в късен ден.
Не е арфа, не е арфа,
твоят глас трепти край мен!
Звънка арфа, звънка арфа, ...

Младата жена стоеше на ръба на покрива на седеметажната жилищна сграда. Бе се загледала в небето, сякаш очакваше от него да падне нещо. Погледът на бледозелените й очи бе леко отнесен. Изглеждаше стъпила стабилно, но краката й леко потреперваха. Тя разпери ръце като птица, канеща се да полети. Дребн ...

Чао, Септември! Отиваш си днес!
Дълго си говорихме нощес!
За всичко, дето беше обещал!
За всичко, което до днес не си дал...
Днес си събираш багажа и тръгваш! ...

Където и да си
Където и да си бъди щастлива!
Обичана и влюбена бъди!
Бъди за другия мечта красива!
Не искам във очите ти сълзи! ...

Вземи си болките Живот,
не виждаш ли, не ти ги искам,
отсей онези късчета любов,
дано, дано да ме заситят!
Вземи си смешните премени, ...

Едноактна пиеса
Действащи лица:
ЧИСТАЧ
ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ (пенсиониран учител)
Място на действието: ...

Нежно падат капки от вода,
Търкулват се по тънките листа,
И вятъра подухва хладно,
И славей нейде пее славно.
Там в планината, далече, във гората, ...

На чешмата насред село
мома менци си налива.
До нея изправил се напето
момък вода да ѝ отпива.
Погледи си те срещнали ...

Полегнала е Тодора
на шарена сянка
под крушата на двора
Рано отзарана
двора е премела, ...

Гледа ме Бог от очи на дете –
дрипаво, мръсно, ала тихо, добро.
В дните зад сивото, тъжно перде,
сълзата му чиста е само клеймо,
което отново се взира в мен! ...

поезия и
музика спасяват и
очовечават
одухотворяват и
любов в сърца вселяват

Какво като отново е октомври,
нали със теб обичаме дъжда,
живеем само с хубавите спомени
за времето, родило любовта!
Ще има студ. Ще бъде дълга зима, ...

Есен вълшебна, макар и дъждовно.
Пушат комини, падат мъгли
и сливат се някак странно чаровно,
сякаш се спуска завеса, нали!
Готви октомври своя спектакъл, ...

Край! Ти постави точката.
Не! Многоточието...
Всичко свърши!
Точка, до точка, до точка...
Дълго и мъчително многоточие. ...

Видя ме ти, но ме подмина.
Подмина ме и си замина.
А аз помислих, че ще спреш
кураж поне да ми дадеш.
МинА ми болка през сърцето ...