"Време е! Денят пристига." -
пее утринна авлига...
Колко кратка бе нощта...
Гасне тихичко луната,
тъй присяда ми тъгата. ...

С каква унила равносметка
изниква времето пред нас:
неуморимо дълга гледка
и погребален глас!
Предупредителна жилетка ...

Не вярвах, че един въпрос… едничък
- макар и непростително вулгарен -
ще разруши в приятелството всичко,
което съм обичал. Че ще пари
така жестоко страшната вина ...

Заспиваш ли?
А трябва да се будиш.
Алармата звъни.
А само преди мъничко
свали ...

Част 4
Колкото до продължението на самия ритуал - бях поставен на много стар стол преправен предполагам от майсторите на шматороците на нещо като трон.
Седнах там.
Всички застанаха в полукръг.
Един друг от приятелите прочете нещо като вербална нота, в която компанията, обръщайки се към мен, като към ...

Неподредени мисли? – Не, невинен!
Е, погледът ми може да е рошав
под клепките от листи от смокиня
и сигурно е грапав. Може. Може
и да сънувам цветовете в ноти, ...

Помня, че имаше гара такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.
Времето беше горкия стрелочник, ...

От жестоки схватки с морски вятър,
събуждат се птици, заспали призори.
Нещастна случайност разцепва пясъка
и изважда на показ забравени факти и следи.
От злобни настроения на разгонено ято, ...

Аз загубих моя малък брат.
Студената земя го прегърна
и той потъна в нея...
Няма го вече тук, на този свят...
Само в съня ми веднъж се завърна,,,, ...

Водата ме зове!
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости, ...

Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...

За мечти безпардонни голяма,
срамно млада за лесен живот,
най ме тегли към пътя за двама,
вечен рай с доживотен хомот.
Нишки две се преплитат и сливат, ...

Вечерта с ниска мъгла, по дерето се стича.
Виждаш само суха трева, с цвят на светла лисица.
Замирисва на пушек, на запалени печки.
Уж е есен, а суша е. Пукат сухите клечки.
И листата шумят. Стъпки чуваш на бездомното куче. ...

- Ще ги женим ли? - попита вяло той, знаейки колко са придирчиви трите стари моми.
- И да, и не... - отговори Хелга и погледна съзаклятнически.
- Е как така! - възнегодува Херцвалд и бутна настрани празната си чаша.
Хелга му подари най-хубавата си усмивка и започна да обяснава с равномерен тон.
- Не ...

Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща: Вселената, човека и обществото. Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед, а общият мироглед е най-важният цивилизационен и обединителен компонент за всяко общество.
Малкият човек – творение на природата, е част от голямата В ...

Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е - пред теб
в душата синя виждаш бездни,
в които да потънеш. Но летиш ...

В очакване на зимата
гората опустя.
Птиците ги няма.
Тревите спят.
Мъглите се събират на ежегоден бал. ...

Той се усмихва много красиво,
а в очите му приказно синьо.
Той е море от любов в моя живот.
Моята приказка цветна със него започва.
Принца ще кажат не идва без кон, ...

На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара, ...

Мъжът за жената е болка и радост,
навярно дори е солена сълза.
Жената, пленена от сила и младост,
избира да бъде до тази скала.
Жената раздава добро на букети, ...

Лъх, от твоята наслада.
Прави ме щаслив.
Нека бъдем двама,
в тоз живот красив!
Като кехлибар ронлива. ...

Бърлогата на звяра. Смърди. Силно.
Сред голи кости хили се лъстиво,
хиената с котило уродливо,
навън излязла, гали се умилно.
Ще кажете: Пак ужасии разказва! ...

"SIXTY LEVEL" и Елисавета Лаловска
Текст: Rumbic (Руми Захариев)
Записа на вокала в София е с помощта на Бойко Иванов(Ме6)
Една отдавнашна идея вече е осъществена с прекрасния текст на Руми и великолепния глас на Елисавета!

Някъде в дълбокото -
между "никъде" и "вдън земя",
живяло свито малкото,
малко свито... грехота... (...)
От зрънце пръкнало се - въх, мър', майко, ...

Всяка пълна програма
е след тон алкохол.
Всяка болка я няма
след бонбон - Панадол.
Всяка секси мадама ...

Останали са същите
само очите ти,
моя любов.
С лице изтерзано,
треперещи длани, ...

Дали е така
След мен не искам спомени и слава!
Не искам речи или пък сълзи!
Защото всичко просто отминава.
Остава само болка и мечти! ...

Искам да се върна някъде назад
Чакам с нетърпение коледния хлад
Безброй звездички да светят в дървото
и да чакам тихо тържеството
Да вали навън вълшебен прах ...

Неверни мъже ме прегръщаха,
на лъжите им вярвах,
както вярвах в насъщния
и сама си избрах самотата,
че е по-добре сам, ...

Сълзичка самотна тихо потече
аз потръпнах от болката силна,
която сграбчи отново душата,
предадена с подла лъжа.
Защо захвърли тъй жестоко, ...

Задавах въпрос,доста често преди,
"Кое е най-ценно в живота,да може да се следи,мери или просто брои?”
Най-правилен и точен отговор,намирах-
В заглавието,просто думата"време".
Времето ...

Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде ...

- Ти, курво мръсна - ечеше във всички отенъци на злото свирепият мъжки глас - Долна пачавра - първият удар отекна със заплашителна сила, а жената пред него дори не направи опит да се защити. Това само щеше да му даде повод за още... Чак когато падна на пода, ритайки я два пъти презрително, той се сп ...

"Фанфарите да свирят,
около мен да има мажоретки.
Я, тез американци де се крият,
тъй постъпват те с марионетки."

Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...

Привечер минах по една от по-тесните улички
в центъра, под Гурко. Осветяваха я само коледните лампички на едно заведение,
което не бях забелязвал досега. Светлината стигаше до края на тротоара, пред заведението, където стояха двама млади, прегърнати. Сигурно двойка. Помислих си, че ако се мръднат дв ...