Сбогом, любими, не ме мрази,
че страхливо бягам от теб и любовта,
че нямам смелост да се боря за нас,
а предпочитам позорно да избягам.
Забрави ме! По мен не тъгувай! ...

Щом обърнаха очите,
към небето с мисълта,
влачи блатото на дните,
от години във калта.
Няма място за душата, ...

Държа го в ръцете си. И докато вървя, го поглеждам. Уж не стискам много, ала ми се струва, че на всеки пет минути увяхва все повече. А до там има още поне тридесет минути. Поне.
Забързвам.
Това цвете не го знам какво е. Изкопах го от градината на баба. Тя, когато вече не можеше да ходи, все ме питаш ...

- Може да остане, аз ще се погрижа за него - беше гласът на Нелия.
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...

Движението на автобуса плавно сменяше идиличните селски пейзажи: обширни поляни с равномерно окосена трева. Огнени полета с тикви. Или със слънчева царевица. Къщи с остри върхове и дървени капаци, с китни зелени дворчета и жива плет. След първите големи къщи имаше и по-дребнички. Китни и притиснати ...

ТЪРСЯ ТЕ
Търся те в бързеите на отчаяна вода,
полетяла към водопада, със снага
обречена да се разпада на частици
и да се слее в нови страстни изблици. ...

Пред лицето на здрача, в гората,
гледам и немея - светулка щъка,
пърха си на воля под звездите!...

На всички жени с обич
Жената е красива изневяра,
която крие в своето сърце
ненужната на никой вяра,
че да е вярна ще е по-добре. ...

Рибар и Русалка
(приказна поема за пораснали)
От хоризонта бриз довявал свежа
прохлада нейде в южни ширини.
Там млад Рибар изкърпвал стара мрежа, ...

Нека ние, мъжете, по-хуманно,
по-мило да постъпваме с вас,
че да ви тормозим е срамно,
че и за нас самите идва тежък час.
Душата ми добра тъжи, ...

Гласър е представил и създал теория, която обхваща човешките взаимоотношения в убеденост да съществува древния стремеж към щастие, осветлен от съвременното общество. Основният проблем е възможността на човек да осъществява самоконтрол или, както се изразява „вътрешен контрол“, чрез който да се замен ...

В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...

Сънувах те, божествено красива,
като в картина на Гоген,
в легло с измачкани чаршафи
с греховни устни в цвят червен.
Ах, как навлизам в теб, полека, ...

След като свършихме с пицата, отидохме за сандали, избрахме в същия цвят като роклята естествено.
- Какво искаш за рождения си ден?
- Книга.
- Отново?
- Да, обичам да чета! ...

Nonna è una donna esile ma forte che ha affrontato la vita nei campi nella sua casa in collina, accudendo da sola i suoi quattro figli dopo la morte prematura del marito, a soli quarantaquattro anni. Papà le somiglia forse più di tutti gli altri figli, e anche io
rassomiglio a nonna. La prima nipote ...

Сънувай ме
автор:Елеонора Крушева
Сънувай ме, там съм само твоя,
като в приказка вълшебствам.
Обичай ме, кажи ми:тук си моя! ...

Тук след няколко часа ще мине случаен човек
ще го пръсне по темето люлякът с капки огрени
и през вейките в слънчеви нишки ще прати небето
сто слънца да блестят във следите му черноземни.
Тук след някалко часа... Обаче сега заваля ...

Дочаках, пролетта приижда с дъжд,
жадуван, като въздуха потребен –
поднесе го Простора изведнъж,
след месеци мъчителен молебен.
И всяка капка ражда нов живот – ...

Като в банален,
сълзлив роман,
дъждът, засрамен,
отстъпи сам.
И с влажен поглед, ...

Текстът касае единствено мен. И подобни на персоната ми. Правя го публичен, защото някой може да се припознае. Ако реши, може да ми прави компания. Трудно го дописах. Не ми остава време напоследък. Заради една опера...
Отидох при реката. С цялото ми семейство. Направихме си пикник на брега. Времето ...

Небето дири сигурния пристан,
попадне ли в дъждовна паяжина.
Навярно немислимото си искал,
та пътем двамата да се разминем.
Спасението дебне след завоя, ...

Тази нощ е беззвездна.
Капе восък
От дървената маса
В душата
Капе восък ...

Камъните се търкалят.

Пронизват земята тревичките,
цветята подават главици
и колко са влюбени всичките,
соната за котки и птици.
Безглаво кръжат буболечките, ...

Обагриха се в алено гърдите,
на славея. Сърцето му се пръсна.
Гнездо му свиха огнено звездите.
За нас е рано, а за Бог е късно.
А песента след него ще живее. ...

Мамо, днес е светъл ден!
Днес блести Земята!
Мамо, днес е твоят ден -
Празник на жената!
Мамо, днес си най - красива, ...

Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро. ...

СРЕЩА
Случайна среща. На паважа…
Между изплюти всякакви цитати
измачкани, предъвкани, изпрани..
Случайно срещнах Мисълта ти! ...

Покорна съм!
А в мене искрици бушуват...
Да, прекланям се пред неправдата
и слагам маска отровна...
тъй отдавна примирих се ...

Не съм те търсил,
не си ме чакала.
Дъждец е ръснал,
нощта е плакала.
Не си ме чакала, ...

Секретарката Чавка Каламбурова приближаваше училището разклащайки в ритмична последователност първо едната, после другата буза на дебелия си задник. Здрача отстъпваше място на светлината на новия ден. Слънцето все още не се беше показало, скрито зад дебел пласт сиви облаци.
- Добър ден – каза тя на ...