И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...

Цял един живот живя,
става бори се и пада,
и за времето успя,
от него никой да не страда.
Много ли е или малко, ...

Аз, да си призная, съм леко обсебен от едно желание. И не като нормалните мъже – да оправя тая комшийка или оная от екрана. Нито дори като нашенските мъжаги от махалата – да се напия така, че после да не изтрезнея три дни. И, ако случайно се събудя, да съм се натряскал насън вече така… С две думи – ...

Гневът не спи до късно, мили мои,
през пет по пет вилнее и сега.
Той никой не дели на мои-свои,
и дебне подло за отворена врата.
Отгдето мине огън сее ...

Прозорчето светулка, там отсреща,
на масичка отрупана с чадъри,
ръцете му огряни в бели свещи,
той сменя части нещо си говори.
Така го помня. В къщата до кулата. ...

Скри се Слънцето в шубрака
в пазвата на дрипавата есен.
Зимата отново ни очаква,
всичко ще е скрежна песен!
Земята снежно ще се прероди ...

Посвещавам този свой материал на Дон Бъч - колега по перо и интелект, от когото искрено се възхищавам!
Шахматните етюди са квинтесенцията на поетичното начало в шаха. Още по-точно е да кажа, че в тези произведения се съчетава в изумителен синтез висшата поезия с върховната живопис. Неслучайно някои ...

Миг един -
и... нов месец в календара.
Старите мечти...
с нов пламък го прогарят.
И други ще роди... ...

Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна сним ...

В мен, любовта се завърна,
с любовта си ме прегърна.
Бях сама, непрогледнала света,
със сълзица, която светеше в нощта.
През прозореца гледах звездите, ...

Очакване. На Теб! Инструментална композиция, соло китара със съпровод.

Представям ви пилотната песен от дебютният ми албум ''Rhytm And Poetry/РАП-кази'' - един проект, обединяващ рапа и литературата, в който всички композиции са по мои авторски стихове и разкази. Тя е продължение на едноименното стихотворение от 2012 година, което можете да прочете тук: https://otkrove ...

Защото,
ако искаш да опазиш
едно племе:
създай му държава,
за да престане скитничеството ...

Каквото, казват е било, ще бъде...
Животът, пъстро колело,
Ще се върти и ще пребъде!
Напред и нагоре, или шеметен срив,
Животът е шумен и много красив! ...

Автор: Генка Богданова
Хей, отваряйте вратите,
идват празници честити!
Със сурвачка във ръката,
Новата е пред вратата. ...

За какво трупаш тия пари, човече,
сякаш ще си винаги жив на тоя свят!?
Нито си силен, нито пък си вечен,
не бъди егоист, мисли за своя брат!
Направиха ли те наистина щастлив, ...

Автор: Генка Богданова
Една мразовита ранна утрин, уличното коте Мър се събуди от ужасен шум. Нещо грубо разтърси кашона с вестници, в който се беше свило на завет през нощта, повдигна го и го захвърли сред купища боклуци в едно огромно, ръмжащо чудовище, което го понесе, незнайно накъде. Замаян и р ...

Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...

Искам като Тате
Искам, като тате
да стана голям,
силен и сръчен.
Да поправям всичко, ...

Умът, е седмият прозорец, приобщаващ ни към върховната цел на съществуването ни – познанието. Само той може да съхранява сведенията идващи от другите прозорци, да ги осмисля и изгражда картината на действителността. Затова е важно не само колко ще са отворени другите шест прозореца, за да идват до у ...

Колко е голямо сърцето човешко,
колко може да носи болки и грешки,
дори безумно когато се лутаме,
или животът отнема ни скъпите,
и парче по парче от него отчупва, ...

Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.
Мирише на канела. И на студ. ...

Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...

Тя, Дъгата,
свързва небето
и земята.
Тя, Дъгата,
свързва реалностите ...

Предколедно е и се сещаме за тях,
онези - неуспелите и неудачниците.
Добре е май да почистим някой грях
с благотворителност... пред празниците...
Въздъхваме и ровим сред парцалите. ...

Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...

Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно. ...

Нарисувай ми, художнико, любов.
Да е в тюркоазенозелено.
После , въздишка по него.
Нарисувай я в огненочервено.
След това в оранжево Надежда. ...

Обичам те, море! И ми прощавай,
че даже в ден като сега нелетен
така любовно ти се обяснявам,
че все едно ти посвещавам песни.
Вълните ти вълнуват ме и топлят ...