Никотин,
сиви мисли съпроводени с дим,
Сив на цвят – Никотин,
по-автентичен по лицата ни от грим.
Никотин, ...

> Септември ще бъде май.
> Гео Милев
/анамерично стихотворение/
Фризьорската магия с цвят на лава
в косата ми отрязана – боли. ...

Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на ...

или как тиквата превръща се в реликва!
– Ах, горката аз –
ревнах с пълен глас,
кой ли мене ще хареса,
непризната поетеса... ...

Там всеки влиза с надежда –
да спечели всичко; или повече,
отколкото ще загуби.
И накрая: фалирали илюзии.
Тук печели само Принцът. ...

Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!
Да беше облак, щях да се покрия ...

Обичат единствено мъртви поети,
за живите - само омраза.
Напишеш красиви и чисти сонети,
те кажат - на нищо не мязат.
Тъй скучно е в днешния свят да живеят ...

Часът е четири след полунощ.
Рутинна обиколка на пазача.
Езика в бравата приплъзвам с нож.
Аз, като котка, се промъквам в мрака.
Намирам се в сърцето на Париж, ...

Когато те се събудиха
1
Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.
Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години ...

– Вреден си ти, Любомире, вреден си. Да ти се вържа аз на думите ти за мацките.
– Що бе, приятелю, какво се е случило?
– Аман заман, Любо, както ми разправяше за ония девойчета и напращели кобилки от поетичните сайтове, реших и аз да се пробвам. То наистина, като влязох, колко му е – слонче - конче ...

– Аууу, здравей муцка. Къде гиваш, бе парцал. Отдавна не съм те чувала, кифлооооууу. Е и аз къде, по света и у нас, по света и у нас. Да видиш оня ден, муцка, получавам писмо на лични. Някакъв доктор, муцка, доцент ли, пише ми, че ми чел стиховете и бил възхитен, ма, парцал. Ти да видиш. Направо щях ...

Октомври е. Не си отива лятото.
И още не е, стъклено студено.
Макар по жиците да дреме птиче ято,
което закъсняло е без време...
Мъглите не прииждат като призраци. ...

Докосва слънцето с длани спокойните води,
а вятърът завръща гласа от птичите игри.
Това море... отгатва скритите мечти;
вълшебно утро вещаят пламнали вълни.
Виж. Простира бели платна кораб в хоризонта, ...

[la versión española de “Bottomless” (Bette Midler)]
---------------------------------------------------------------------------------
Ана Тороха - С музикален синкоп
[испанската версия на „Безкрайни дълбини” (Бет Мидлър)]
----------------------------------------------------------------------------- ...

За радост, за гордост, на мама и тате,
има те слънчице, нежничко бебе.
Животът е силен и днес по- богат е
с добро откровено, родило се с тебе.
Ти рипкаш с крачета и махаш с ръчички, ...

Улицата майка е на братче
и сестриче, хванати са за ръце.
Всяка сутрин дава им коматче
хляб и зайче с плюшено добро сърце.
Стъпки малки пак ситнят ...

Говори с вятъра,
с вълните спори.
Дали още да чака
или пък греши.
Пише писма, ...

Уж Принцесата е чистокръвна...
Крехка, но със здрав финансов борд!
Рейтинга висок е - не помръдва,
но пък Принцът никак не е горд.
Пак провал пред граховото зърно! ...

Ти подари ми порцелановото слонче.
На шкафа мой живее то край мен.
Очи е вперило към малкото балконче.
Хоботчето му е лула в залязващ ден.
Със него разговарям мълчаливо ...

От изток ще е изгревът и утре
Сълзи ще има и мечти,
и ден, ще има нощ и сутрин
И там, дай боже – аз и ти.
Обзети от лъжовните стремежи ...

Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.
Устни, стиснати до кръв, немеят ...

Народът е беден, ограбен, не бива,
животът е труден във нашите дни,
докато използва сапун от коприва,
шампоанът непотребен ще стои.
Докато онези събират парите, ...

Днес се чувствам малко странно.
Срещнах вездесъщ!
Неочаквано за мене беше,
но научих много наведнъж.
Името му не запомних, ...

Животът е безсмислен.
Написан като по учебник,
Преписан от предци,
за шестица в нечий дневник.
Човекът за земята, ...

Изгревът не се забави.
Мечо днес реши да прави
на имота си ограда.
Има той, но вече пада
и от ляво, и от дясно. ...

Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...

Вали, вали, вали...
Нощта роди дъжда.
Градът бъбрив заспа.
Дъждът плете нощта.
Градът сънлив замря. ...

Бременна жена насреща ми върви,
усмихвам ѝ се, усмихва ми се тя с очи.
- Бъдете здрави и живи - пожелавам сега.
Погалва тя корема си, благодари ми веднагá!
- Колко ли безсънни нощи чакат ви сега, ...

От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва ...

Виж сега, мадам Кокетка,
предлагам ти тук брак по сметка!
Аз съм джентълмен от класа!
Тоест, маж за пълна маса...
Уважавам питието, ...

Непроследима – следата ти скромна.
Неотворената врата зее. Чака.
Изгасена цигара. Кръгчета спомен.
Недопушено зрее облак. Заплаках.
Ще зарина дъжда си в бяла пепел. ...

Късно е, не се прави на влюбен...
имам от зъбите ти следи.
Цялата ми кожа се бунтува,
щом докоснеш я дори с очи.
Късно е сега да се раздаваш, ...