В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш подкрепа и топла ръка, ...

Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...

Бълнуваш ли, последните ми устни
светът, с които бях ти обещала,
в които с катинари те заключвах,
била ли съм, дали съм се разляла
по тялото ти или само писък, ...

Една сълза се спусна от окото
сълза самичка
откъсна се и спря!
Остави мъничка следа по пътя
за да неговоря ...

IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...

Тъгата е игра на криеница.
С единственото условие,
ако я откриеш - тя печели.

Плахо полунощ минава,
вън отдавна всичко спи,
тихо вятърът повява,
мракът гъст е – чак лепи.
Зимна нощ владее вън… ...

„Започва път от моя праг –
животът някога все свършва.“,
би казал Билбо пак и пак,
тъй както хобит значи къща.
Без него друг ще е света – ...

ГЛАВА ТРЕТА: ГЕНЕРАЛЪТ
Изонгдар бе облечен в своята черна роба, която образуваше клош при краката. Въпросната дреха бе изработена от странна смесица от кевлар, кисон и една материя, която дори все още нямаше име, понеже беше в процес на разработка. Нужно бе все пак да се каже, че въпреки известната ...

Слънце, сол и топъл пясък
Морска шир, вълни и блясък
Топъл бриз и чайки бели
Тиха музика с нежни трели.
А вълните, като полудели ...

10. Сън наяве
Стройни, криви, гротескни, плашещи, спокойни, мъдри, недоволни, извъртащи се, взиращи се, промъкващи се, галещи, чупещи, изненадани, молещи, викащи, смеещи се, мълчаливи, празни, прозаични, различни, шепнещи, дразнещи, стволовете им – жива маса – бяха прегърнали Георг в хладните си усо ...

Небето нежнопролетно ухае,
земята първоутринно блести,
дори балканът сякаш, че мечтае
за твоите омайващи очи...
Вървя и стъпвам меко по тревата, ...

Вземи ме в 7 за вечеря,
за разходка, вино или филм.
Пет минутки все ще ти намеря
насред път, на пейка или в сън.
Към ядрото бързо аз потъвам. ...

Искам да достигна до ядрото,
там да се разлистя, да цъфтя.
Може би химера е доброто –
стъпкана под хиляди крака...
Искам да намигна на всемира. ...

Нерядко в чужди ниви каменисти,
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки, ...

бележка от 21.03,2021 г.:
Вариант на текст: https://otkrovenia.com/bg/stihove/kyrvyashti-klavishi

ПРИПЕВ:
Маската, маската сложиш ли, знаем -
скрит ще останеш и недосегаем.
Има ли вируси във обществото,
пак ще ни гази без жал колелото. ...

I fell in Fall
And I was lifted, airborne
In winter,
To find the warmth of home
Within my chest, ...

Възчудно как, за зло или добро,
възседнах стол в кокетничко бистро.
Току на облегалка сложих гръб,
кафе пристигна, за да правя ,,сръб".
В уши ми се набиваше шансон, ...

МЕЧТА
Дали ще дойдат времена,
в които няма политици?
Атлас да вдигне рамена,
накацани от райски птици. ...

Китна вила имам на морето
в близост до гора и парк голям.
Колко е красиво днес небето!
Искам в тази сладост да съм сам!
Седнал на веранда до вълните ...

И влюбеният пилигрим вярва в мига
като мен и теб.
Да се възпита спокойствие
в пилигримската душа
не е въпрос на увлечение. ...

Много рано е. Бавно изцежда се мрака
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност . ...

Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.
Настъпвам (точно) края на земята, ...

Обичай ме, на глътки ме обичай -
да има и за утре малко радост.
Зад спусната завеса няма слънце
и тихото настъпва с безпощадност.
Заключеното време не достига ...

Уморени крила вече пребирам...
уморени от опити да не летя.
Защо ли ,отчаяно стискам ги
и връзвам с обидни слова.
Уморени мечти скалъпени в рими... ...

Как да не мисля!!!?
Трудно е да си гръмоотвод между две полярности. Между ограничения и желания. Между тъмното и светлото в душата си. Събираш негативите в своя мислен резервоар. После започваш да търсиш мотиви, които да ги обезсилят... При това гледаш да не досаждаш, да не натоварваш любимите хора. ...

Мислех, че ще е вечно това между нас,
но уви не беше.
С твоето колебание и несигурност какво чувстваш към мен, уби всичко,
в това което можеше да бъдем.
Но никой не ти казва, ...

В този многолик свят,
шарен като цвят,
някой някого прекарва,
без пот благинки си докарва.
По пътя този тарикат ...

Любовта им сърцата заши във едно
и конеца на възел завърза.
А с писеца на чувствата писа писмо
до тъгата, в кръвта им забързана.
Прати вятъра бурен, роден в пустота, ...

Споделям…
Тъга и болка
Споделям…
Насъбрана самота
Ела със мене там ...

Тя в сърцето стои мълчаливо,
не се купува и хонорува,
тя е нещо мило и красиво,
болките и тъгите лекува.
Тя е чудо чисто, извисено, ...

Жесток е този свят, защо да крием,
нима не му личи във всеки миг?
Кажете ми как болката се трие –
не чувате ли канския й вик?!
Потънали сме в ярост безнадеждна, ...

Нощта приспа Деня.
Под облак бял
постави му омайно биле
в тръпнещи обятия
го приласка ...

Ех, лято, лято. Прекрасно лято!
На слънцето със жарката целувка.
С небето ясно, с облаци от мляко,
осеяно със хиляди звезди.
Ех, лято, лято. Колко си уютно! ...

Бих могла много да кажа на хората.
Мога да им кажа това,на което ме научи дългия път,
това,което ми прошепна умората...
Но знам,че няма да ме разберат.
Затова мълча-напразно няма да говоря. ...