Една атеистка ми каза:
"Няма Надежда за Вяра,
но има ковчег и за гробаря!".
- Да, няма Цяр дори за Царя...

Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си, ...

Никога повече няма да пиша така!
Тази нежност, която така разпилях -
като капки роса изпари се
по пътя си бляскав
и последва лъчът отразен от очите ми взряни в звездите! ...

Да можех аз да вдигна взор
Пред теб безмълвна, като блян
ще разпусна пак къдрици...
И без одежда, и без свян
ще разпръсна рой искрици... ...

- Лек път, миличка!
- Чао, мамо!
- И много да се забавляваш! Все пак ще си с деца на море! – пошегува се мама. – Обичам те!
- И аз теб! – махнах и от влака.
Е, най-после заминавах. След шест часа щях да съм в Слънчев бряг на новата ми работа като аниматор. Нямах търпение да пристигна. Обожавах морет ...

На гости съм на Третата планета,
и по-далеч не искам да летя.
Избягвам междузвездните морета
и Ярката, Всевиждаща Звезда.
Че тя, дори в съня ми не изгрява, ...

В чаша протяга се август сънливо.
Мърка следобедно в нея отпуснат.
Капка кафе е за устни парливи
още готови по лъч да се спуснат
с бавна лежерност на ласка събудена, ...

Инициативата е временен фактор, но много често именно тя решава съдбата на шахматните битки. Владеещият инициативата се чувства точно като сърфист на гребена на висока вълна. Необходим е отличен усет за шахматно равновесие, за да не се получи обрат в играта. Важно е да се знае, че настъпват моменти, ...

Забрави ти мойта обич!
Забрави , и моят лик!
Нека в спомена за мен
да няма нищо!
Нито болка, нито скръбен вик! ...

Част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ...

Не сме ли хората крадци,
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...

Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и вс ...

Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...

Тя лежеше, взираше се в нищото и се чудеше:
На Малдивите или на Хавай?
А, джобът й крещеше:
Стига глупости! Няма пари! Край!
Тя дори не го погледна... ...

ще мина тихо покрай теб
и бялата ти риза ще отмъкна
ще я понося... после ще я върна
съня ти ще раздвижа със ръка
минута... две и ще си тръгна... ...

Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...

Ти ще тръгнеш ли сега по пътя,
безкрайни нощи, които си мечтала?
Или ще скочиш, ще се приземиш,
Пред нежността на нечия целувка.
Ти трябваше сега да полетиш, ...

Прeображението на джанките
Джанките
цъфтят,
узряват,
падат, ...

Пълзи със нас животът по земята
на гръб с късмета крехък и съдба.
И всички дни ги времето премята
пред погледа на битова борба.
И падат от стената календари ...

Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...

Нима не е красиво, усетило любов?!
По устните разливат се вълните
и плискат своя нежен,
тръпнещ зов.
Покой намерило сърцето, ...

Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...

Като това малко кученце бях -
весела, невинна, красива.
Поставиха ми безумна цена.
Сресана – ето ме примамлива.
Никой не попита, какво аз ...

Пустинният дъжд...
Във Пустинята веднъж,
ей-тъй както си вървях:
заваля внезапен дъжд –
освежѝ ме и се спрях... ...

Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори ...

Пораснахме, не сме малки деца,
да вървим искахме само нагоре,
изменяха се вечно нашите сърца,
за бъдещите планове говорим.
Детски сърца, силни детски сърца, ...

Ако беше рана, щях да я лекувам.
Океан да беше, щях да го преплувам.
Позор, ако беше, щях да го изтрия,
даже тъмна тайна – щях да я прикрия.
А пък то е треска, нийде непозната. ...

Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...

Искам да ти кажа само:
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ...

Дупе, дупе, дупе, Дупница,
вино, вино, вино, руйно, руйно.
Идват пак туристите на глутница,
питат, питат де е село Долно Уйно*.
Всичко е в голямата реклама, ама, ...

Не те събужадам, преди да е съмнало.
Не те отричам, току-що напъпила.
Нагоре съм...Нагоре съм по стръмното...
Не те оставям, още ненастъпила...
Хлапето съм с разрошени коси ...

Раз, фва, три... Народа наш се умори!
Да бъде лъган, той не ще...
Напусна нашето море, дори от баните
избяга, сякаш гонят го с тояги.
Казват,н или сме богати... ...

От любовта най-много боли. Тя създава пукнатини върху душата ни, сърцето ни, устните ни. Желанието за любов е толкова объркващо и способно да ни лиши от разсъдък, че бихме могли сами да се запокитим в най-адовите дълбини. Любовта е глупост и същевременно най-великото нещо на света. Никой не се пази ...

Защо пак плачеш във нощта?
Нима не си разбрала? Няма смисъл!
Забравена е твоята следа,
и след нея никой повече не тича!
Защо пак стенеш във нощта? ...