Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...

Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява ...

Живея. Дишам. Обичам.
Пиша. Рисувам. Творя.
Мечтая. Мисля. Изричам.
Пея. Танцувам. Летя.
Копнея. Вярвам. Омайвам. ...

Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ...

Пореден полет, изпращане и сбогом,
поредни сълзи, изпълнени с тъга,
не ме оставяй отново сама
в тази бездна без лъч светлина,
сам самичка на студа. ...

Пресъхнах
като устни зажаднели
за капчица от твоята Любов!
Настръхнах
мислите ми полудели ...

В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...

Am leuchtenden Sommermorgen
Geh’ ich im Garten herum.
Es flüstern und sprechen die Blumen,
Ich aber wandle stumm.
Es flüstern und sprechen die Blumen, ...

Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха в дивните води на Шкорпиловския плаж. Загрели от ходенето, те ...

И тя била е нявга млада,
с походка дръзка, с ток висок.
И тя била е нявга млада,
с ефирна блузка, с коси на кок.
Мъжете гледали след нея, ...

И сто пъти да се родя отново,
и сто пъти да легна във пръстта,
от всички мои срещнати любови
аз сто пъти една ще избера...
Онази с теб аз сто пъти ще търся. ...

Красивото мълчание звучи
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.
И нека със затворени очи ...

Дълго живях и много говорих!
За времето,
Бога,
любовта и природата,
За цените на тока и лъжите на хората, ...

Тезгях и книга върху него
с дебел от прах корица,
престъпвам и чета отгоре
"Живота на една женица".
Отгръщам страницата първа, ...

След мен ще имаш хиляди жени...
Ще изживееш хиляди любови.
Но празнотата в тебе ще тежи.
Ще ти горчи като отрова...
И знам, че всяка следваща жена ...

Когато никой в нищичко не вярва
и всеки мами и крои сплетни,
едничък само ти да не покварваш
светата вяра в бъдещите дни.
Едничък ти – преборил се със звяра, ...

Историята на една много стара
селска черква...*
Тя нямала съдбата на големите
световни и прочути катедрали,
но с Вярата зазидана в темелите ...

Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ...

Дебели са тънките сметки,
космато и криво влакнó.
Набързо замислени плетки,
посято без корен дърво.
Трепери на птици крадецът, ...

Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...

Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...

Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи, ...

Целувам вечер българското знаме
и снимката на моето дете.
На ум пресмятам колко ми остава,
а паячето, мрежата плете.
Пускам филм да хапе тишината. ...

Пролог
Чудя се как щеше да протече животът ми, ако в нощта на 22 юни 1941 година онзи съветски самолет не беше бомбардирал родния ми град. Може би всичко щеше да бъде различно. А може би не. Така или иначе той го направи. Най-вероломно хвърли шест бомби над нашия мирен градец и спокойно си отлетя в ...

Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене ...

Ако всеки градец или град,
ако всяко българско село,
паметник имат на своя площад,
знак „ин мемориам“ и стела
с имена в бронз или вдълбани – ...

Съкровена - родена от Светлината, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме бил! Не, и сега сме! Винаги ще бъдем! Днес навл ...

Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася нао ...

Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ...

Буболечка, буболечка
по земята лази.
Буболечка, буболечка
иска да ме сгази!
Припев: ...