Разказ, вдъхновен от песента "Почти забравена любов".
Текст: Петър Москов
Музика Васил Найденов
Колко е хубаво да обичаш!
Имаш силата да видиш света от хубавата му страна. Вярваш, че всички хора са добри. Посрещаш трудностите с вдигната глава и знаеш, че пътят по който вървиш е правилен. ...

Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.
Не бе висока, инак симпатична. ...

Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората, ...

Тази утрин беше по-различна –
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...

На Ивайло Терзийски
А беше кратка срещата с поета.
Лежаха между нас поля от думи.
В духовната безмилостна несрета
лъч милостив проблесна помежду ни. ...

– Затъваш все повече и повече, не знам как още си жив. Какво се опитваш да направиш?
– Ще стана президент.
– Не се ли главозамая много?
– Когато падаш да речем от стотния етаж можеш да направиш две неща: да разпериш ръце или да ги свиеш като в пашкул. И в двата случая ще паднеш, но ако разпериш ръце ...

Мразя се! Мразя се такава,
обичаща дори в мрака на нощта,
мразя се за дето
мисля пак да ти простя.
Да простя отново всяка твоя грешка, ...

Сложно нещо е това,
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.
Имало едно врабче, ...

Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда, ...

Цяла зима чаках лятото.
И слънчевите лъчи да ме топлят,
и мента със спрайт за разхлада,
и пясък по ходилата за цвят.
Цяла зима чаках лятото... ...

22. Берт
Дълбока нощ. Отвън с коварни знаци
ме викат бродници и върколаци.
Около тях прокобници и веди
танцуват диво под звездите бледи... ...

Липсвош ми! Душата ме боли!
Липсват ми лицето ти, ръцете!
Топлите, загадъчни очи.
Ароматът ти на нежно цвете!
Липсваш ми! Във нощите съм сам. ...

Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила, ...

Стая, две картини.
Отляво аз, отдясно ти.
И слънцето с лъчи изгаря,
разливат се отронени сълзи.
А някой вчера бе ги нарисувал, ...

Червено, гладко и остро.
Привлича те сладко и
с вкус пиперлив
завладява умът и сърцето…
И близнеш,отхапеш и вкусиш… ...

„Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода, защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради“ Притчи 25:21-22.
В миналото пътуването между селищата било опасно, трудно и продължително. Ако нямало специални места - гостилници, било редно на ...

За първи път работя с тази програмка, а маца каза да ѝ направя музика. Та ето това е резултатът.
Да видим дали и на вас ще ви хареса.
Ще се радвам да споделите мнението си с мен.
Поздрави!

стихът на иврит
„Йеховà — Ахавà“ значи
„Бог (е) Любов“

Забравям ли те,
за това, че спомените ми с теб
са свързани с травматични събития?
За това се забравя – нали?
Но как да те забравя? ...

Утрото притихна,
будна бе нощта,
пламъкът примигна
и скри се в пепелта.
Вятърът сънлив ...

Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.
За някои си ти омайна, ...

Прегръщаш ли още Зората?!
С обич изпращам ти слънце!
Денят ни и днес обещава
трошици от хляба, насъщния.
Ще те изкъпя нежно в изгрева, ...

По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...

Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря. ...

Нощта мина бавно. Къщата беше тиха. Нямаше смях, бърборене, тропане на крака, хлопане на врати, шумове от банята. Тихо. Какво е домът без Инес? Празен. Пуст. Като душата ми...Стените сякаш ме притискат от всички страни. Никой не звънна. Нито от полицията, нито от похитителите. Свих се на дивана, до ...

ожѝда и най-
мъничка прашинка за
живот с дружинка
ожѝда и най-
мъничка душѝнка да ...

ГЛАДЕН
Ако има събития, като световната икономическа криза и ръста на икономиката на Уганда, които не могат да се предвиждат с голяма точност, то моментът, в който жена ми решава да мине на диета може да се определи с точност до един месец преди лятната отпуска. Тогава тя слага ръце на кръста. Погле ...

За тази любов не се говори,
не се доказва и не се спори ...
Тази любов е завинаги в душата,
искрена, чиста и безкрайно свята.
За майчина любов не стигат думи, ...

Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...

Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...

Здравейте,
с интерес чета вашите произведения, бих искала да стана част от вас и да споделям мислите си с вас, да се вдъхновяваме едни с други...
И знаете ли... винаги съм искала да мога да разказвам за това, което ми е в душата. И обичам да го правя, да разказвам, да карам хората около мен да се см ...

Глава 29
Стоях в коридора на лятното имение на Симеонови, докато бурята се разразяваше навън. Сърцето ме болеше – исках да отида при Дими. Трябваше да отида при него, но не бях събрала смелост да наруша уединението му. Дали трябваше да го оставя? Не знаех. Опитът ми с мъжете не стигаше да обясни как ...

Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден ...

Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката, ...

Глава 4
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за ...

Минах през римата
Някак засилен пристигнах
А как се забавих...
Забравих че съм на гости
Не пече вече сладките ...