По уличките бродя във сумрака,
прегръщам жълтата мъгла.
Поглеждам: някой търпеливо чака,
потънал в своята тъга!
А вечерта сънлива, изморена, ...

– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...

Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило стр ...

Не свиквай с очите ми
Днес са сини и обичащи
Не свиквай с очите ми защото
Утре стават песакливи облаци
Не свиквай, защото ако свикнеш ...

ОБУСТРОЙСТВО
(глава 10)
1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желанием знать предстоящее. И несутся волны неведомого, каждый хочет видеть далёкое обладание. От свершённого к непознанному. Вера там, где притоманно Сотворение. Устанут искривления, и везде возобладает пра ...

Не се наплаках! Не се намъчих!
По тая чужда, чужда Чуждѝца*!
Сърцé си дадох! Мир си отлъчих!
И пак е чужда, чужда Чуждѝца!
Не се намъчих! Не се наплаках! ...

Цвецо до Бойко търчи
Нинова Радев гълчи...
Паради приемат "оси"
Пеевски чака пари...
Доган хвърля стрели, ...

Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам о ...

Видях,
две уморени очи
сякаш светът
се криеше в тях
а в нежните, ...

Господи, Ти, Който моите мисли четеш,
познаваш бурята вихреща се в душата ми.
Аз съм в Теб... Ти си в мен... в копнеж
да се запази в Твое Име целотата ми.
Ако се отдалечавам от Теб, приближи ме! ...

Любовта започва като поточе,
после се превръща в ручей буен.
Вулкан изригващ и клокоче,
огъня изтича и тогава вече си влюбен.
Не стихва любовта в сърцето, ...

Съдбата е всевишно изкупление,
тя знае на кого, какво и как.
А ние в наш'то плътско измерение,
сме стиснали проклет ръждив петак.
И мислим си, че той ще е решение, ...

Търновград, завиждам на реката ти
за вечността на нейната вода.
Сребърна снага извива Янтра,
сред спомени за древни времена.
Търновград, завиждам на небето ти, ...

Отново дъжд!
Очите ти Небе
са толкова далеч от устните ми сухи!
В Живота мъж -
в сърцето си дете ...

За прегръдката ти душа мечтае,
ала няма те, далеч си ти
и тя, уви, за теб ридае
в море от тъжни самоти.
Болката сърце едва понася, ...

Поредната Задушница е, мамо...
Свещичка паля... Нека да ти свети...
На колене до теб съм... Но те няма...
И празно, и студено е в сърцето ми...
Не вярвам аз, че само шепа пръст ...

/хайку четирилистник/
Олющената
фасада на спомена
в прегръдка – бръшлян.
Затлачена е ...

Бабо, хайде разкажи ми историята пак,
моли ме прекрасният мой внук Кубрат,
разкажи за юнаците Мугел, Ахтум, Винанд,
които дръзко войските ромейски победили
и своето родно село от враговете спасили. ...

На изгрева не слагайте синджир,
че светлото разбива катинари.
Дърветата - сватбари във шпалир -
са нашите вълшебници знахари.
Те с милиони пръстчета листа ...

Полудялото чувство на мрака
с изтънелия сърп на нощта
е любов, дето вечно ни чака
и не гасне дори в пепелта...
От любов ли сърцето получи ...

Бият камбани отдалеч,
а в долината се късат мъглите.
Вечерите настаняват се веч
и галят невидимо земите.
И ако чуеш звън като от меч - ...

Гледам мъжът ми пак се е втренчил в компютъра. Хили се като идиот. Сигурно чете чата ми с онзи...Американеца. Няма какво друго да е! Знам, че ме „хвана”, а и това беше целта.
То пък един чат?! Пълна скука и тъпотия. Наблягам на иконките с цветя, сърчица и глупави усмивки. Ама нали това искат мъжете? ...

Ти ме гледаш с очите на скелет.
Меки устни ли палят нощта?
Те, душите, изкусно се стрелят,
и изкуство е тази стрелба…
Ще напусна света ти порочен. ...

Битките с мрака са безбройни -
оказа се, че той има много лица
и ме напада от там където
най-малко съм очаквала...
Почти не прибирам меча си - ...

Мълчи ти се. Така е по-добре.
В мълчанието раждат се сапфири -
кристалчета със форма на сърце,
блестящи и изпълващи всемира.
Мълчи ти се. Сега постой сама. ...

да започнем от начало
приятно ми е, да това съм аз
влюбен съм в твойто цяло
във вътрешния глас
в момента трепна маргаритка ...

От тупания криво ми е рамото,
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.
Родих се под звезда, но не щастливата, ...

Замечтана
безгрешна грешница
някога пътя му мина.
Спомена за нея до днес
не удави във виното. ...

Протегна ли ръце- докосвам синевата,
а с мислите рисувам нюанси от дъгата.
С лявата си длан придържам върховете,
а с дясната ръка спирам ветровете.
Нозете ми пък газят бурното море, ...

странно със сова
слива се сърце,
сгушеното свива си
сламено слънце

.. И не искам да ме намериш.
Аз съм щастие, впито в плътта ти.
(И подправка, посята с пипера,
сред поникнали боб и домати.)
... И не искам да ме намериш. ...

Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият
стои Жената, плашещо сама - ...

В Предверието на бурята...
Слънцето на дъжд припича,
вятър облаци кълбѝ:
мълния в зиг – заг притича
миг преди да завали. ...

Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? ...

Кому е нужно да знае, че страдам?
Аз изплаках сълзите пред вятъра.
Той ми върна сухи очи за награда.
Приключи трагедията стара в театъра.
Клоунът се завръща в своите дрипи, ...

Притчи за старата любов...
(ретро-каприз)
За старата любов –
докрай!
За миналите дни! ...

Тежък камък душата ми затиска
Ти си отрова, която ме разяжда
Но независимо колко ми се иска
Предателските ти ръце не хващам
Когато в черните си сълзи се давя ...

I
Слушай Бог какво говори
с глас безмълвен в тишината...
В мрак ли си – ще ти отвори
пак да видиш светлината. ...