Във килера седял
господин Кашкавал,
господин Кашкавал Кашкавалков.
Той бил жълт и дебел,
като крем карамел, ...

Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята, ...

Ето - последна схватка.
Учудващо, съм спокойна.
Впрочем, ти се напрягаш.
А аз - демон злокобен,
дебна твоите думи, ...

детство отнето —
превърнато в мъка и
скръбно сърцето
и за светлинни
години Деветата ...

Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...

Кротко поклащат се,
не ги преброих,
в залива син наредени.
Лодки рибарски
с имена на жени, ...

Старият полковник гледа телевизия. Което всеки, минал на петдесет метра от кооперацията, разбира. Звукът е надут почти до край. И правилно – нека слушат поне, нека обърнат внимание какво интересува Старият полковник. И се поучат…
Реално причините са две. Едната – слухът вече не му се подчинява. Ако ...

При мен сега е тишина...
И призрак броди,
когато мен ме няма.
Зловещо поскърцва някъде врата.
А нощем - воят и скимтенето ...

Копринено сияние влезе под кожата ми,
но ти и слънцето ме разгадахте –
тънка и гъвкава.
Носиш спомен в сърцето,
доближава се морският бриз, ...

Живея във поробена страна,
страна в която всеки е предаван,
страна в която само младостта
е ценност на живота – свръхнаграда.
Живея, а умирам всеки ден ...

- Мамо, чукат на вратата.
Ще отворя! - Не! Децата
по-добре да си играят.
Още малки са. Не знаят
кой и за какво ни търси - ...

Твоят глас прекосява мъглата
и достига до мойто сърце.
Вдигам поглед над тишината,
вятър носи в дланта си перце.
Преминават над пропаст свирепа, ...

Ще ме оставиш ли сама да спя
във тази тъй гореща вечер!?
Нима не чуваш тихия ми зов в нощта!?
Приласкай ме в жарка страст облечен!
Не ме оставяй никога сама, ...

Любовта какво е...
вяра ли, измама!?
Или просто е влечение
по някое упражнение, мазохизъм, самолечение!
Вяра в меките уши, ...

Понякога държа се безобразно
и с криви ноти в прави петолиния
и в гневен стих написан, да те дразни,
изписвам ти присъдата – под линия.
Понякога си спомням младостта си, ...

Мними приятели,
мними предатели.
Истината прикрита,
с лъжи пропита.
Маските създадени, ...

Селската кръчма „Европейска среща”, именувана така от собственика ѝ – бившия дългогодишен кмет на селото - в чест на приемането на страната ни в Европейския съюз, се тресеше в очакване на обичайното за това време на годината сбиване между наши и чужди. Междувременно в нея си течеше обичайната подгот ...

Съзрях там в далечината
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.
Ала в алчността си ...

Ще боли да отвориш врата
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?
Скъпи сине, боли ли те теб? ...

Аз чувам тишината!
Тежка... като блато мътна.
Усещам я дори със сетивата,
и я напипвам, толкова е плътна.
Шшшшт, пазете тишина! ...

Лоялност, Красота, Свобода, Благородство!!! Добре е, че поне при конете тези морални качества все още ги има, за да ни напомнят, че во време оно... и при хората ги е имало тези неща!

а може би през зимата дърветата цъфтят, но наобратно
ей така, невидимо
под почвата
дълбоко стиснала клепачите
улегнала във сънища за топлото ...

Спомени – море,
душата ми е кей
с пристан за небе,
а там пробойна зей...
нямам лодка ...

Аз зная.
Вече се е случило.
По звездите снощи го разбрах
Как изпуснах всички влакове
Как ужасно много закъснях… ...

Ще бъде едно много студено лято.
Ще се пресяга със сенките на дърветата да се завие.
Ще си ляга преди слънцето да напусне земята
и на топло в скалистите пукнатини ще се свие.
А може би точно, защото ще е премръзнало, ...

Не искам да живея в свят като този -
свят основан на измами и лъжи!
Свят, в който оценяват личността ти по имуществено състояние,
социален статут и пари!
Не искам да живея в свят като този, толкова много ми тежи...., ...

Някъде около момента,
в който вече няма смисъл,
вълните на желанието
се отдръпват от брега си.
Усещането за досадно провинение ...

Съблякла грях и без съпротива
гола красотата си отива.
И само мъжки погледи я мият
преди на огъня езиците да я отпият.
Не е палачът той, а "ангела Господен" ...

Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения ...

Родих се в самотата ти случайно...
Ти чакаше ме... Притаил бе дъх...
Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно
аромата – момичето от дъжд...
Ръце протегна и по тях се стекох... ...

Какво прави през онези три дни,
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...