III
Ти живееш с болка стара,
сторена от друг човек...
Нужно е да имаш вяра,
тя е най-целебен лек. ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Заслушах се във песента на птица,
запитах се: „Какво си има тя!”
Едно небе, което да обича
и само чифт тъй мънички крила!
Замислих се: „Какво е днес човека!” ...

Над сънни български села,
над морни стари градове...
Лети над росните поля
млад конник със добро сърце.
Копие държи в ръка, ...

За Морето – с любов...
(лирични миниатюри)
1.За Морето – с любов
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг – ...

Любовта е вятър, незнаещ своят път...
Не можеш да вържеш вятъра!
Не може да го затвориш!
Да му заповядваш!
Да го насочваш! ...

Няколко думи за детайлите. Сред които за туристите са местните жители. Да си признаем – целта на пътуванията ни най-често е да видим. Страната, музеите, забележителностите… А хората минават в миманса – екскурзоводи, сервитьори, магазинери, просто минувачи…
Е не твърдя, че съм опознал поляците. Не ги ...

II
Не – на злоба и омраза –
благ бъди с врага суров...
Те рушат като проказа...
Вместо тях – посей любов! ...

Закат
Мы шли примерно часа два и постоянно в гору. Вначале по руслу реки, а затем просто держа направление к хребту горы. Несмотря на то, что рюкзака на мне не было, подъём всё равно давался с большим трудом. Но когда мы вышли на хребет, то я понял, что мои усилия были не напрасны, я был вознаграждё ...

„Ich grolle nicht, und wenn das Herz auch bricht...“ -
(„Не се гневя и дори да се сърцето разбие...“),
Хайнрих Хайне
Ich grolle nicht, und wenn das Herz auch bricht,
Ewig verlor’nes Lieb! ich grolle nicht. ...

С капка мисъл изричаш ти това,
което стои зад твоята душа.
Думата обижда, стреля с неизвестен вой,
преминава през познатия развой,
тръгва към презрението и удря силно ...

Обичах себе си до толкова,
че бях готова да боли.
И хиляди куршуми стреляха душата ми,
вярваща в несбъднати мечти.
Мечти за сбъдване на вярата, ...

Традицията наша повелява -
да бъда верен българин до края!
Земя юнашка мене е кърмила,
оставам вечно тук, Родино мила!
С кръв и сълзи е пръстта пропита, ...

Един-единствен път ти се открих,
при следващия вече бях сълзичка.
Не страдай, аз не бях добричка.
Твоята измислица е по-велика,
аз съм само капка тиха ...

Ще дойде ден, мен няма да ме има,
но той - животът, ще върви напред.
Във труден час във стих ти потърси ме
и аз отново ще съм редом с теб!...
И пак ще стъпваме в тревите росни ...

РАЙЧО РУСЕВ (РАЙСЪН) – ПРОДАВАЧЪТ НА ИЛЮЗИИ
Никоя поезия не може да бъде силна и трайна, истинска и вярна, ако не докосне сърцата. Такава е поезията на Райсън. Обикновено той създава своите стихове в резултат на лични наблюдения и преживявания.
Стихотворенията му са със социален и граждански патос, ...

Минали любови, минали мечти,
минали стремежи, минали съдби,
бъдещи тревоги, бъдещи сълзи,
илюзорни срещи, няма аз и ти!
Всичко се променя, всичко е зад нас, ...

Живота като монета,
златна сребърна или от мед,
със ръка подхвърлена към небето
върти се в измисления свят.
Монета с две лица различни, ...

То не беше чат, не беше чудо! И двамата бяха семейни с деца. Започнаха да си пишат от скука. Просто си допаднаха и си споделяха неща, които с никой друг не биха споделили. И неусетно се влюбиха. Още от началото започнаха с открити карти и не криеха недостатъците си. То беше нещо като полет на душите ...

Не чакам сняг на Витошка през май,
и цъфнали през зимата градини.
Но иронията на Съдбата няма край,
и плановете ни разбърква от години:
Чиновник обядва от сутрин до вечер, ...

Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш ...

Използвай я тая любов, същата,
дето още ти дяла душата -
вземи, изчисти до безпаметност къщата,
полей и във парка цветята.
Където съзреш прозорец - изтъркай - ...

Днес отново те виждам,
облечен в дълго, сиво палто.
В лицето, ти на ангел приличаш,
а душата ти е сякаш от стъкло.
Постоянно опитвам се да те забравя, ...

как се събужда страшен сън
докоснал те от жажда,
когато аз не съм отвън
огъня притихнал тя подклажда,
но викове покосяващи с гръм ...

Притеглена от шепота на тишината
в милувката ѝ нежна ще се скрия.
Мигът отдалечава плясъка на суетата,
в зелените дихания, дървесни ще се вшия.
Почивам си в мига от белега на сивото, ...

Жалко, че толкова рядко излизаше, иначе щеше да забележи прекрасния мъж от съседния блок. Не, че той не я беше забелязъл, стройна блондинка с пищен бюст. Трябваше им съвсем малко да се срещнат, някакво чудо може би. Чудото се оказа малко улично коте, а те двамата се гледаха и гледаха в очите...

Подарявам ти птица, която
нависоко свободна лети!
Да ти върне духа на детето,
на крилете на светли мечти!
Огърлица със чудно мънисто ...

Не ме съди защото ти не знаеш,
лесно е, опитай се да ме опознаеш.
Не ме съди, не ме познаваш ти,
не знаеш моите болки, радости, мечти!
Познавам миналото си, аз съм го преживял,, ...

Арабски нóщи...*
... Утихва и вечерната молитва,
Багдад потъва в сладострастна дрямка,
но кáто птица в тъмнината литва
една загърната във черно сянка... ...

В кръчмата... 2
Южни ветрове излезли
ли повяха от далече,
ѝли искаш да сме трезви
скъпа моя в тази вечер!... ...

Истински живей, не по нечий правила,
начертай само собствената си съдба,
имай смелост да последваш пътя,който си избрал.
Имай воля всяка трудност да посрещаш ,
и по пътя на успеха да вървиш, ...