Хей... По-малко ли си липсваме? По-малко
ли боли? По-добре ли се чувстваме
така разделени, далеч един от друг?
Уж приятели, а толкова далеч все едно
в двата края на света. Сега по-лесно ...

Ти си облаче красиво... непорочен,
мъгла постеля е на твоята душа,
сълзи се стичат, дъжд пороен,
сгушена тъга зад хиляди слънца.
Не отлитай... остани, прошепвам. ...

Ти си кит.
Има някаква странна... зависимост не, ами интимност, да интимност, между хората решили да ходят пеша в най-големия порой.
Една свобода...
Хванат си неподготвен - между две спирки, между два свята...
Вървиш като пълен идиот, идея нямаш защо и къде отиваш и защо не изчакаш скапания автобус ...

“. “Вече нямам резервни сърца.
Изпочупих ги всички. Отдавна
Вляво имам една самота.”
Caribiana
Намери ми сърце! ...

В това среднощно словоизлияние
да поговорим за нашта обич от разстояние.
В сърцата си щом сме близо
дори и да има криза
преодолява се нали ...

Виртуален свят,
флуиди
малка хижа
запалени главини
желания, ...

Понякога, на дъното на мъката,
когато ми е тъжно и студено;
когато съм отритната, излъгана,
отчаяна до кръв, обезверена;
когато даже лъч надежда няма, ...

Завивам се отново във въздишки
и плувам в отминалите дни.
Издигам се високо, над звездите,
където някак си ще отболи.
Сънувам те... ...

Ако всички поети
ги съдеха,
колко ли разпнати
кръстове,
щеше да има ...

Ден на Победата?
Денят на Европа?
Щом е работен
не ми го хвалете!
Почéсва се шóпа.

Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя тъдява?
Пъхнала се и... заспала, ...

Забравих за влака,
билет съм си купил.
Перонът подремва
унесен от скука.
Часовник потраква ...

На гайдата е агнешка душата.
Затуй така протяжно, жално пее.
Гергьовден е! Сразена е ламята!
Невинна кръв тепърва ще се лее.
Агнецът жертвен ще е на дръвника. ...

Да си жена е радост и вълшебство!
Да си опора, да дадеш живот!
Да бъдеш майка цял живот и вечност!
Да си сълзи, усмивки и любов!
Да си жена е щастие,благословия! ...

Нощта е спокойствие. Но отвориш ли очи, по тягостните стени се полепват несбъднати желания. Ровиш се безуспешно из дълбините на миналото, после се хвърляш в мъглата на бъдещето и за сетен път опитваш да се измъкнеш от неизвестността на проклетия лабиринт, за да можеш и ти да подишаш от свежия въздух ...

... но каква е цената?
Ще започна с един основен въпрос за съществуването на всяка цивилизация. Коя е най-голямата заплаха за една власт? Революцията на плеба? Естествено не, защото всяка революция е дирижирана отгоре, и тълпата участваща в нея, е просто сбирщина от произволни, безидейни и безцелни ...

1. Пролетарии от всички страни, съединението прави силата да бъдеш себе си.
2. Два остри камъка мелят евтино брашно и скъпи трици.
3. С какъвто си опонираш, такъв ставаш. След изборите.
4. Властта е като жена в полигамно общество, участваща в шоу "Размяна на съпрузи, прехвърляне на топки и жонглиран ...

Сърцето ми е рана... Пак е рана!
С годините уроци уж натрупах.
Уж щит му изковах стоманен,
а под стрелата на Амур се пукна.
Уж опит имах – толкова се парих, ...

Като мълния през стиха си изтичам,
за да запаля пожар в заспали сърца.
Скицирам картини, които обичам.
В тях светло посявам мечта, след мечта.
Всеки щрих е от несбъднато минало, ...

Високо, високо главите вдигнете
вий българи горди, деца на Кубрата!
И песен запейте, мигът прославете,
да чуе небето, да чуе земята!
Припев: ...

робството тъй се
проточи - че глад е за
паметни плочи

Последен дъх ще си поема
и ще си тръгна аз от твоето сърце
душата ти при мене ще отнема
и ще остане само твоето лице!
Ще ме молиш да се върна ...

ВАЛЕРИ СТАНКОВ (АЛБАТРОС) – КЛЮЧЪТ КЪМ БЕЗКРАЯ
Валери Станков – поетът, който пише за себе си: Лудият на Варна; панелното чудовище; аз бях малкият мук, бях пинокио, робин худ – или три в един идиот. Аз вече съм дърво. Поляна, мащерка. Светулка. Паяк. Безсмъртниче. И мак. Нежен шипков храст, щурче, к ...

1
Десета година откак си далече...
дано любовта ми си ти проумяла.
Такава бе – плътска... И зная го вече.
Тя, моята зодия бе я избрала ...

Неведнъж са ме изоставяли. И то все по причини, свързани, уж, с физическото ми състояние. Явно не съм някоя вещица, щом не са ме изоставяли заради характера ми. Ха-ха, добричка съм, това са ми го казвали дори хора, с които не се имам много. Винаги съм приемала тежко разделите, в душата ми сякаш се с ...

безлюбовие -
светът до сълза смален
е и в скръб стене

Нечакана любов, самотна гара
и влюбени сърца на кръстопът
сред бясната човешка надпревара
за постове, пари, продажна плът!
Разпъната на кръста любовта е, ...

Слънцето хвърли последните си лъчи и денят бавно угасваше , за да отстъпи на място на нощта. Пред очите ми мержелеят високите дървета на планината. Озъртам се пак и тръгвам съм колибата. Не е много удобно там, но в момента е единственото място ,където мога да не бъда открит. Колибата е дървена събор ...

/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...

A сякаш беше вчера (днес струва ми се сън),
когато безразсъдно се втурвах аз навън.
В теб влюбена безумно, притичвах час по час,
обичах безрезервно, изпаднала в захлас.
Забравила за грижи, обзета от екстаз, ...

Всичко става без причина, не планувано дори
да се срещнем двама с тебе малко призори.
Сякаш кукловод с ръка мене контролира,
а изчезващия мрак, маг картина моделира.
С приятели в бара и с по питие в ръка ...

Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...