– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно!
– На ...

Ти си тази страстната,
тази мечтаната, заслужена,
тази така дълго бленувана,
пратена от Бога истинска любов.
Обичам, когато ме поглеждаш, ...

Дефинициите за добро и зло, за правилно и грешно често са твърде обобщаващи. Животът обаче има нюанси и в него присъства тенденцията за ин и ян. Не можем да поставим нещо веднага в рамката за добро или зло без да сме го анализирали, защото има вероятност да произнесем бързо своята присъда и да не ви ...

Душата ми е сгушена под нечие крило на птица бяла,
усетила какво е топлина.
Лети със нея в ширините закопняла,
отпила глътка нежност в синева.
Душата ми е сгушена във нечие обичане на влюбен звук от песен, ...

Единствен мой, опора моя,
мое слънце, моя сянка!
Ухание, въздишка моя,
на живота ти ще бъда господарка!
Единствен мой, надежда, ...

А колко мъничко ми трябва,
отдавна не мечтая за дворци...
Споделено, шепнещо мълчание,
тишината нас да покори.
Докосване изпълнено със нежност, ...

Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в Познанието.
Другата се убеди, ...

Няма път за обратно
има само напред.
Има дървото от Дафни,
има огън и лед..
Има прегради по Пътя ...

Противно ми е още да израствам -
детето в мен така се уморява,
от сивата световна недостатъчност,
шептенето, интригите и врявата.
И не желая вашата отрова! ...

Спомени, спомени,
гълъби литнали.
Търсещи, молещи,
чакащи, плачещи.
Спомени, спомени, ...

Луна зачервена
капе миловидно
че болка я прониза
не признава на глас
сълзи красиви ...

Гледам отражението си в локва
малко кално, малко мътно
със вълнички от пороя
криво, мърдащо и тъмно.
Гледам и не се познавам, ...

Събуден в моя сън, къде ще се окажеш?
Отдавна пазя тайни прозорчета към злото.
Когато хоризонтът се дави в отчаяние,
къде ще спуснеш, мили, окаяната котва?
Сезоните бездушно телата си разменят, ...

Днес ме попита дали те обичам,
за теб ли мечтая, на теб ли се вричам...
Днес ме попита дали съм щастлива,
любов необятна дали ме облива...
Дали ще съм твоя... дали ще те искам, ...

Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...

Чернилката от въглени събирам,
светът е заравнен догоре с нея.
Как да мога в черно да намирам
още смисъл за да оцелея?
Как да си намирам цветовете ...

Една Любов свита зад ъгъла,
осиротяла, немила, недрага.
Облечена като скитница -
бездомна номадка от нищото.
Не помнеше откъде идва ...

Ти ли си?
Огън, следвай ме!
Тази жарава в мен
нека стане на пепел,
всяка нейна искра ...

Напукано огледалото
накриво виси,
вазата без цветя
самотна седи,
пепелник с фасове, ...

На този свят без нищо съм дошла.
И пак без нищо, знам, ще си отида...
Ще легна тихо в меката трева.
Без болка. Без омраза. Без обида...
Със себе си ще взема спомен тих ...

>
>
> Заслепен от това, което знам...
>
> аз отново се опитвам да избягам... ...

Дискотека. Полумрак и музика във ритъм.
Там,де младежта на танци го е ударила!
Влизам. Търся маса. И за приятел питам...,
ала чудесна мацка бе ме изпреварила!
Унесено, щастлив със нея той валсуваше, ...

IV
Цял живот си в отчаяние –
в миналото то отвежда.
С Божието упование –
пак ще срещнеш ти надежда! ...

Несретници, защо ли ме намират ...
монети пръснати, асфалт.
“Желах ви” – шепнешком … мнозина
на пръсти стъпват – аз пак сам
затворил бляскаво казино, ...

- Приятно ми е да се запознаем! Макензи. Лаура Макензи.
- Карату́чбунарски. Стенли Карату́чбунарски. Приятно!
- Три деца имам от бившия си мъж: Лора, Лана и Леа, още три от бой френда: Дейв, Дениъл и Даяна, и едно доведено от него: Шерил! И най-големият, разбира се, доведен от бившия ми мъж. Но той ...

Пръстен от маргаритки
Неделя е различен от другите дни. Миг, в който Господ си почива и ни оставя сами със себе си. Ден, в който почистваме дома си и подреждаме разхвърляните през седмицата мисли. Неделя е времето, в което творим уют, както в къщите си, така и в душата.
Елена погледна в чашата си с ...

Тя влюби се в поет от “Откровения”.
Изчете всички негови творения.
Той с порива на вятъра летеше,
тя страдаше и в тъмното не спеше.
Превърна любовта си във колажи, ...

По стръмните пътеки на живота,
се спускам, като палаво дете.
Заравям пръсти в пясъка с охота
и моля се туй вечно да не спре.
Не се боя от пътища нелеки – ...

В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти ...

Приказна история,специално за Катя Иванова (troia)...:)
Имаше едно царство- господарство…А бе, какви ги говоря! Имаше една земя – малка , малка ала събрала няколко царства. В единият край – този където малките земни наноси бяха накапали като големи петна от течен шоколад, върху зелен килим живееха Д ...

Днес изпращам очите горещи,
нека споменът в тях да вали.
Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли.
Всяка пролет любов ще засява. ...

Прекрачвайки прага на старата къща, Павел бе обзет от спомени за онова време, което бе безвъзвратно отлетяло. Детството му, като че ли влезе в него в стаята, усещаше с ноздрите си дъхът на онези отминали времена. Унесен бе, но изведнъж усети как някой го дръпна за сакото.
- Добре дошъл, сине!
Блед б ...

Върхът, небето, после е безкраят...
Готическата яснота
огледала се в мумиите на мечтите.
Тук няма птици. Мисли се разкайват.
И губят спомените златното покритие. ...

Веднъж на една пейка в гората се срещнали баба Ю и дядо Чур. Двамата били стари виртуални познати, но наживо се видели за пръв път тъкмо тогава. Баба Ю се подпирала на дръжката на метлата си, за да спести някой лев за отънялата си пенсия, оти бастуните били доста скъпички, а и не вършели работа за н ...