Примигват свещите
и зле горят -
животът им
отчайващо е кратък...
Тъй къс, ...

Небето изсипа снежинки-
нарязани бели дантелки.
И сякаш натрупа годинки,
завързани с бели корделки.
Белеят на моето рамо ...

В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъ ...

Не ме търси,когато си пиян,
ти няма да ме срещнеш в някой бар.
В тълпата от безлични мен ме няма...
Жена ти,както казват, е кошмар.
Не се ослушвай в тихото за мене, ...

Водата замръзва, а сърцето играе,
във мъжко хоро на Водици,
душата ти, българска, с гордост пробужда,
забравени чувства усмихнати.
И реката завира, ...

„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела…”
Било време трудно, полепнало с мъка...
Турски орди вилнели в родопски села̀.
Руша̀ли, плячковали всичко по пътя, ...

1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...

Всеки е различен и няма еднакви! Добри- лоши, бедни- богати, слаби-дебели, но всички сме хора- това е общото и това ни свързва в едно цяло, макар и да отричаме! От нас зависи как ще изживеем живота си, как ще ни запомнят или ще ни забравят.
Правя грешки постоянно, но се старая да поправя повечето. А ...

Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...

От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...

Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше ...

Животът и Смъртта брат и сестра са.
Той - белият, тя - черната, уви.
Не можеш да се срещнеш с нея гратис,
но можеш да си свиркаш: : " Се ла ви..."
Харесват се , но честичко враждуват ...

Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...

Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. ...

Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...

В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ...

Мъдростта на детето
и връщане на душата
по стъпките на сърцето
с ум заключен във времето,
което следва светлината. ...

* * *
нова луна
под снега житни зрънца
сънуват остър сърп
* * *

5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...

Да носиш, празнично, в душата своя –
имената и светостта на двама светци
е като с камбанен зов да бият
в теб хиляди божествени лъчи.
Да си роден и име да получиш, ...

***
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ...

Не съм пораснал – явно има още,
щом пиша за бленуване, мечти.
Щом пак неутолимо в мойте нощи,
се рея с плам сред ярки светлини.
Все още има жар – там във очите, ...

Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...

Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете. ...

Всяка дъска копнее за пирон...
а всеки пирон мечтае за чук!?
А човек за какво ли мечтае
загубен в светът ни оплют.
Меришем цветята, ухание,страст ...

на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...

Отдавна Зайо тичаше
за здраве из гората.
Разходки той обичаше
високо в планината!
Веднъж задиша тежко ...

Усмихвай се дори да ти се плаче,
дори светът ти пак да се руши.
Огледай се и не пропускай значи
как щастието маха ти с ръка в страни.
От рамото си лекичко изтупай ...

Силата е в мен,
мастилото - в ръката,
животът си е мой,
аз творя правилата.
Живея в собствен тон, ...

Рядко може да срещнеш необратим песимист.
Той не би могъл без вяра и надежда да оцелее.
Но и прекаления, до слепота оптимист
ще се смали и вятърът живот ще го отвее.
Трудно и сложно е битието ни на земята. ...

"Само жените ли да се тоалират, а ние да ходиме като зверове!"
Й. Радичков, "Две щръклета"
И все по-трудно е за всеки мъж
във днешната реалност друга,
със мускули да смайва неведнъж, ...

„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...

През звука на дъжда се промушвам.
Минавам край теб като сянка.
Ако за миг се беше заслушал
Можеше да ме чуеш. Някъде.
Минавам по твоите улици. ...

От далечината се задава
едно сияние. То главозамайва!
Наперен, но и любопотен
Към мен задава се неспирен.
Усетих нещо в стомаха, ...

НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...

Социопат - етиката е обществено и значимо явление в нашия живот.
Социопатите са специфичен контингент в общество, разкъсвано от липса на нормален икономически просперитет. И от там започват конфликтите в семейната среда,всяване на враждебност при контакти от елементарна необходимост, култура и подхо ...