За да може всичко при мен да бъде
поновому,
трябва всичко между нас да си остане
постарому.

* * *
танцьорки събличат
парцаливи рокли
сняг по сцената
* * *

Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...

Не се страхувай.
Аз съм тук.
До тебе.
Наблизо съм.
Без думи те прегръщам, ...

Гледам във мрака, а теб те няма!
Аз искам да вървим винаги двама!
Да ме подкрепяш!
И убеждаваш, че няма провали!
Само уроци! ...

"Глупаците продават се за малко,
мерзавците мълчат и искат много,
страхливците безплатно се предават,
а другите започват да разбират
защо на търга краят наближава." ...

/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...

Вечерта влезе гратис и седна на края.
Уморена от пътя и странно красива наглед.
Този филм не веднъж сме го гледали, зная
много често сами с вечерта
на последния ред. ...

Заспиваш ли?
Аз тази нощ самотна съм във мрака,
пак вперила невиждащи очи.
Горкото ми сърце химера чака –
до твоето отново да тупти. ...

Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...

* * *
снежни невести
се гонят с вятъра
олтарът се топи
* * *

Сърцето - този мускул от безумия,
от страсти, сълзи, радост...от живот.
Прескача бясно хълмове, прегради,
за да притихне сред нѐга от плът.
И после пак разпалено и жадно ...

Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...

...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...

Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...

Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? А ...

Извиквам духа и той плъзва над мен
сякаш в приказка стара, прастара...
Извиквам духа. Той се вие, стаен
във дима от поредна цигара.
Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат ...

Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...

Вятърко, ветре могъщ,
вееш над ниви и къщи,
есенни листи пилееш
в пустото, голо поле.
Облаци гривести гониш, ...

Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...

От любов едва не умрях.
Не заспивах, не хапвах,
не чувах, не виждах,
с нея лягах, осъмвах
без покой и будна сънувах, ...

4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...

Снегът вали в нощта.
Вали,вали,вали...
Сън е тази тишина.
Нали,нали,нали...
Вали снегът не спира. ...

големият
взрив -
всяко
„Обичам
те!“

Подарявам любов, Господи,
усмивка и доброта.
Направете го ! Просто е...
Ще преобърне света
благото, в труден час сторено, ...

От сутрин до здрач
по сокаци, кафенета,
в кръчмите, на хоро
шепнешком на ухо
раждала се клюката ...

Говорим си.
Капка черешов сок
слиза по брадата му.
Жадна съм.
Взех му думата ...

Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.
Попитах продавачката ...

С очи те обкръжих като с воал,
обвих и всяка гънка в твойто тяло.
И сякаш си завита с розов шал,
изплетен и без край, и без начало.
По дланите разстлах дъха си лек, ...

Зимата през моя поглед гледа
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива, ...

Боли ме за неговата участ,
че жив е останал пак добре.
Затваря си очите тая власт,
кога най-сетне тя ще разбере,
че и своя народ трябва да пази, ...

Смарагдовата светлина огряваше телата им
Така преплетени от седем дни
Не помнеха кой месец е
Просто се обичаха
Прегърнати ...

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...

Само дето нашият ерген
бил под чехъл мен,
регнал се във чата
да гърми и той патлака,
Щот годините не чакат - ...

Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...