"Живей! - да умираш е толкова късно!"
Валери Станков
Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме, ...

Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- М ...

Отново съм на брега. На границата, където вълните успокояват жълтата суша. На границата, където невъзможното получава шанс за нов път, ново измерение. И на невидимата линия, където онова, което се смята за трудно, се опровергава от хода на природата.
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синь ...

Когато във Лапландия настъпи час
и пощата им от писма прелива,
тогава Дядо Коледа със весел глас
поръчки за подаръци събира.
Припев: ...

Когато умират звездите
и се ражда деня,
ухаят на утро косите ти
и сънувам, че спя.
Авт. Весо: 16.11.2018г.

Когато те няма,
се катеря
по мебелите,
по дърветата,
по възможностите ...

всяка твоя буква -
от любов пропита
всяка твоя дума -
обич без насита

В ново време с нов закон,
с нови нрави, с нов нагон,
нова сила, нов подслон,
всичко ви е ново, нов е и Содом.
И нямате порядки, нямате сърца, ...

Делникът е
безлюден
самоучител
в диалози.
И двете му лица ...

Нашата река
е замръзнала. Гарван
стъпва по ледá...

Понякога така ми липсваш,
че сякаш няма да те видя вече.
Излезеш ли - оставам в нищото...
(като едно загубено момче).
И в мен е празно. Като в пустош. ...

Объркан е за малко или смахнат.
И в делника е с новия си кат.
Полива под терасата лехите
и буди присмех у съседа си окат.
И не за хляб, за друго нещо гладен, ...

Човек от високо се беси!
Тъй ще знаеш!
Свий го малко тоя свят,
докато е време, че
... знае ли се... ...

В гората горе планинска
Гората стара пиринска
Млада мома младолика
Бере букет от иглика
От иглика и от други цветя ...

Всеки банков офис работи с някоя куриерска служба. Обикновено куриерът е най-чаканият посетител, той трябва да донесе, или да отнесе пощата от един офис, до друг офис, или до клиент. Това е човекът, който Ви познава, който ще Ви поздрави първи, когато влезе, и ще каже два-три „лафа“, за разнообразие ...

Уют, топлина, ухание, взаимност
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...

- 1 -
> Алчността и щастието никога не са се срещали. Не е чудно, че те не се познават.
> Бенджамин Франклин
Всички лица, събития и факти са истински, защото са измислени от мен.
Зимата най-после напомни за себе си. Силният североизточен вятър пронизваше телата на войниците и набиваше с ледени снежи ...

поне едно е сигурно
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...

Нужни са не само чувства,
нужни са сърце, душа и страст...
една магия, която очарова
дори изстрадала душа.
Магията, таз същата, ...

Екскурзия през зимата звучи добре, нали? Да се поглезиш като идеш на ски курорт в Банско? Камен обаче не бе планирал подобно нещо. И все пак пътуваше към Рила със семейството си. Какво ли бе намислил? Честно да ви кажа си нямам ни най малка представа. Аз обаче имам няколко предположения, и с радост ...

А моят талисман остава вкъщи
и имам в джоба тихичка писалка,
денят си да опиша, ако смръщен
след накой ден започне януари.
Кокичето жадува да разтапя ...

Малка къщичка в полето
на сред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
Гледаше нагоре към небето, ...

Всеки миг в мен се оглежда!
Дали греша, дали изпълвам
дните с любов... Искрите
прехвърчат и припламва зората
та светът да бъде – обичан и бял! ...

Спри сърце да биеш неуморно
поемай дъх дори да ни горчи!
В забързаното време, непристойно
оставаме си само аз и ти.
Раздавахме се толкоз много, ...

В затуления изгрев няма сенки,
откъснати души се реят в мрака.
Съдбата е шивач и взима мерки,
за гробниците ни – не ще да чака.
Дори във светлото – пак на кристали, ...

Ще облека червената си рокля,
онова греховното червено,
и ще седна срещу тебе, да те гледам,
и да пия от очите изумени...
Ще сложа от червеното червило, ...

Сигурно си някъде със друга,
сигурно във празничния ден
ти се иска да си малко влюбен,
да ти заприлича тя на мен.
Вечерите, тайнствени на свещи, ...

В поза лотос
вкусвам от живота,
с дупчена лъжица...

Дай ми цвета на анемона
Сложи я между жълтите страници
в любимата ми стара книга, на рафта
сред всички други мълчаливи такива.
Ще я позная. ...

Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах ...

Преминах през всичките кръгове в Ада,
през девет проклети нива...
пробождан, изгарян, аз стенех от болка...
жадувах повторно смъртта...
жадувах плътта ми измъчена, тленна ...

Един другар в живота стига,
да споделя радост и тревога,
да ми помага и да ме издига,
приятел с който да не мога.
Да подкрепя, и тъгува, ...

От каймака до утайката,
ни е*аха майката!
Авт. Весо: 27.12.2018

Глава 16
По-късно Димитър бе направил умопомрачителна прическа на главата ми, подходяща за бал – сложна плетеница от кичури, фонтанчета от коса, малки плитки и всичко това прибрано назад от лицето ми в красив кок. Той имаше в стаята си доста стилистични материали, фиби, гел, спрей за коса и даже нещ ...

– Кой реч изнася в този късен час?
– Ми аз изнасям – каза Бойко.
– Че вземи спри се, писна ни от Вас?
– Ви писна? – се учуди Бойко.
– Не зная как си издържал … ...